Тази година на връчването на наградите „Русе“ се случи нещо не съвсем обичайно за тази церемония. Един от тези традиционни призове, които се дават на празника на българската култура и духовност, бе връчен нетрадиционно - на човек, който не навършва кръгла или юбилейна годишнина! Това рядко явление не само в биографията на награда „Русе“, но и по принцип в нашата държава, със сигурност радва повече - защото са по-отчетливи шансовете да са оценени качествата, професионализмът и приносът на наградения и го няма усещането, че призът е ефектен подарък за рожден ден. 
Този човек, получил награда „Русе“ в година, която не е свързана с нещо специално в личната му биография, е директорката на Професионалната гимназия по икономика и управление „Елиас Канети“ Румяна Белчева. Честно казано, мен това също ме зарадва, признава тя. И макар да не е изкушена от суета и от песента на медните фанфари, не крие, че признанието наистина я е развълнувало. И знам, че заедно с мен истински се радваха колегите от гимназията - защото признанието за директора е признание за цялото училище, казва Белчева.
А наградата „Русе“ сякаш отвори поредица от призове с адрес „ПГИУ“ 
- изненадващия плакет от президента Румен Радев, за който в гимназията не са подозирали, а след това и отличието за Икономическата гимназия като едно от 34-те най-стари училища в страната. Пак тогава дойде и новината, че отбор на гимназията е класиран за световно по социални иновации. 
Разбира се, че ми е приятно - това означава най-вече едно: че си вършим работата както трябва, казва Румяна Белчева. „Аз прекрасно знам колко е важно за всеки човек, особено за учениците, да бъдат похвалени - да бъде оценено това, което са направили. Никога няма да забравя първото ми изпитване като ученичка в осми клас в Руската гимназия. Беше по география, при Лора Стойкова - красива и достолепна жена, която ни учеше не само на картите на полезните изкопаеми, а на поведение и морал. Тя ме посочи, аз станах и буквално си изрецитирах урока наизуст, и то на руски, и то както бях на два петъка в гимназията. 
Класът ми изръкопляска, а Лора Стойкова ми постави първата шестица
Тя ме похвали - аз запомних това за цял живот, а по-късно поощрението и отбелязването на успехите на моите ученици стана един от моите принципи. И сега след всяко състезание винаги се виждам с нашите момичета и момчета, поздравявам ги, разговаряме, оценявам успехите им и съм сигурна, че те усещат това. Когато пиша отчетите и виждам, че наказанията са значително по-малко от похвалите, винаги се радвам. Защото знам, че поощряването ще отекне за по-дълго в душите на децата“, казва директорката. 
И прави още едно признание: „Навремето избрах учителството, защото 
не си представях, че ще седя някъде в кабинет и ще премятам папки отляво надясно 
и отдясно наляво. А сега какво правя? Точно това, което не исках. Всъщност, моят свекър много искаше неговият син, мъжът ми, да стане директор. Така се развиха нещата, че Валери, макар и да е бил учител една година, след като завърши ВИММЕСС, приключи с тази кариера много бързо. А директор, без да го искам, станах аз. Свекърът ми Николай Белчев беше директор на българското училище в Будапеща. Когато той замина за Унгария, попадна в едно порутено основно училище. От него той направи гимназия. А сега българското училище в Будапеща е закрито...“, разказва Румяна Белчева, но бързо отхвърля невеселите мисли. 
Според нея в основата на всичко са родителите, семейството. От атмосферата у дома много зависи как расте и как се чувства детето. И сега знам - където има проблем с ученика, това означава, че там има някакви липси в родителството, казва тя. Самата тя е расла в хармония, уют и обич. „Сега си давам сметка за много неща - в това число и за строгостта, с която са ме възпитавали мен, сестра ми и двете ми братовчедки, с които израснахме заедно. Но забележки от рода на „Седни прилично“, „От два до четири не се излиза навън“, „Извини се на човека!“, които нашата маминка сипеше по нас непрекъснато, постепенно ставаха част от самите нас - и 
ние знаехме кое може, а кое не бива
знаехме как да проявим уважение, да спазваме правила. Първите уроци са и в красивите домашни празници с дъхавите сладкиши и козунаци на мама, и в красивите мебели, които изработваше татко - той беше завършил легендарното Столарско училище и беше направил цялото обзавеждане у дома, а също и при роднини и приятели“, разказва Румяна Белчева. 
Детството й преминава в парка - живеят в един от блоковете, за които се говори, че е бил дипломна работа на ученици от Строителния техникум /“И досега нито една дъсчица на паркета не се е разместила и не скърца!“/, след училище мятат чантите до някое дърво и започва игра. През лятото след 7 клас Румяна отива в Руската гимназия и сама се записва в 8 В клас с руски и английски. „Тази гимназия ми е дала толкова много, такива хубави спомени имам - и нищо лошо не мога да се сетя. Пенка Димитрова по биология ми беше класна, Тамара Дрьомова ни предаваше руски, Лора Стойкова - география, Таиса Степановна и Пеньо Пенев - математика, Зулима Бешук и Николай Василев - история... Освен знанията ни даваха и много други умения. 
Водеха ни на концерти, на театър, на опера
на изложби. Учеха ни как да слушаме симфонии и оперни постановки, кога да ръкопляскаме, как да си съблечем палтата на гардероба. Като завършвах 11 клас, много исках да уча медицина. И четях химия и биология - тогава частните уроци не бяха популярни. И така както учех за медицина, изведнъж се озовах с документите си във Великотърновския университет да кандидатствам руска филология...“, връща се назад Румяна Белчева. 
И още по време на първата си студентска бригада тя се запознава с Валери, който по това време е студент в Русе. Валери Белчев разбрал с какво може да я впечатли и да й спечели сърцето. И намерил най-сигурния начин за ухажване: като разбрал кои са любимите й писатели, той отишъл в тогавашната руска книжарница, където някога можеше да се намери дефицитна и непревеждана все още на български литература. И направил на Румяна 
подарък: абонамент за 33-те тома събрани съчинения на Чехов!  
И още един, за томовете на Джек Лондон! На 13-ия том на доктор Чехов се оженихме и скоро след това прекратихме абонамента, в последните томове са кореспонденции, документи, студии, все неща, които представляват интерес за специалисти, а не за почитатели на разказите и пиесите на Чехов, обяснява с усмивка директорката. Дипломната й работа обаче била именно по любимия руски писател. Но в съчетание с друг велик - български: „Късите разкази на Антон Чехов и Елин Пелин“. Синът Николай вече бил на две години / „Студентско бебе!“/ и тя го вземала със себе си в библиотеката, докато пише дипломната си работа. Той се явил с мама и на държавния й изпит. Днес децата на Румяна и Валери Белчеви са пораснали. Николай, който работи във френска фирма, има 11-годишна дъщеричка Рая, а Петя е юристка, нейната щерка е на година и четири месеца, казва се Валерия. Децата ни не са заминали, в България са, това ни радва, а и те ни дават възможност да се радваме на внучките, казва Румяна.   
След дипломирането в университета тя е разпределена в Полско Косово, а след това започва работа като учител по руски в Техникума по облекло. „Първата година там времето изобщо не ми стигаше - учехме не само граматика, но и руска литература, и аз като всеки млад учител исках да разкажа в клас всичко, което знам. Постепенно влязох в ритъм, но пак запазих стремежа си да им разказвам много, да се опитвам да ги накарам да прочетат това, което е ценно и важно. Сега не знам защо се отрича четенето, като се дава превес на практическата насоченост. 
Не може само с практическа насоченост! Трябва да се чете, не може без четене! 
Това, че буквите са светлина, не е само красива метафора. Те ти подреждат всичко, като ги видиш, текстът става по-ясен, става ти по-подредено, казва Румяна Белчева. 
В Икономическия техникум постъпва през 1987 г. като учител по руски. През 1992 г. минава двегодишна преквалификация във Великотърновския университет и получава свидетелство към дипломата за българска филология. „Това обаче мен не ме устройваше и през 2003-а се явих на куп изпити, за да защитя реална бакалавърска степен като българист. А през 1999 година временно бях назначена за директор. Така както никога не съм имала такава амбиция“, продължава тя.
А когато печели конкурса за директорската позиция, вече е наясно, че ще направи всичко възможно, за да създаде тук истинска гимназиална атмосфера. „Много исках заедно с професионалната подготовка да присъства и общото образование, учениците да имат и да развият сетива за други неща освен основното направление. Искаше ми се да направим така, че децата да се изявят и в други сфери, не само в специалностите. Започнахме с малки концерти, после с различни извънкласни форми, на учениците това им хареса, те се увличаха все повече и повече. И ето, сега вече дори самата обстановка в училищната сграда подсказва, че тук учат младежи с различни интереси, с богата обща култура, интелигентни и отворени към света. От 11-12 години 
всеки випуск подарява картина на училището и вече можем да се похвалим със завидна колекция
казва директорката и допълва: „Ограниченият човек и за метач не става - той няма да разбере къде и защо да помете!“. И си спомня как тя самата от втори клас танцува в състав към Дома на учителя - чак до първата си студентска година. И това заедно с много други занимания е правело живота й пълен, цветен и смислен.   
За мен винаги важните неща са били свързани не с битовизмите, а с по-други работи, признава Румяна Белчева. И въпросите й към собствените й деца Николай и Петя, когато вечер се събирало у дома цялото семейство, са били не „Какво яде днес?“, а „Какво прави днес?“. Прочела в едно списание „Четенето е храна за мозъка. Какво хапнахте днес?“. И предпочита този въпрос пред останалите. 
„Имам си една философия: че няма излишно знание. Колкото и познание да трупаш, то никога няма да ти натежи, а само в ключов момент ще ти се появи в услуга. Преди години имах един ученик - мъчих го да научи руския, а той все ми викаше: „За какво ми е този руски?!“. Неотдавна го срещам, питам го какво прави. И той ме зашеметява с отговора си: „Преподавам руски в Лондон!“. И това ако не е доказателство за моята теза...“, засмива се Румяна Белчева.