Астрофизици потвърдиха с помощта на космическия телескоп "Хъбъл" заключение от Общата теория на относителността на Айнщайн, изказано преди повече от век, макар да се смяташе за невъзможно потвърждаването му чрез директни наблюдения на далечни звезди, съобщава Франс прес.

Астрономи за пръв път наблюдаваха звездна светлина, деформирана от гравитацията на минаващ наблизо обект. Феноменът, известен като гравитационна леща, открива нов прозорец към историята и еволюцията на галактики, сред които Млечният път.

"Айнщайн щеше да е горд - едно от основните му предвиждания премина успешно свързаните с наблюдения изпитания", заяви експертът по физика Тери Осуолт от университета по аеронавтика Ембри-Ридъл в Мериленд.

Гравитационна леща е наблюдавана за пръв път през 1919 г., когато слънчева светлина се деформирала и приела формата на кръг по време на пълно слънчево затъмнение. "Когато обект премине между нас и звезда, гравитационната леща формира идеален кръг светлина, известен като пръстен на Айнщайн", поясни Осуолт. Това наблюдение бе първото убедително потвърждение на Общата теория на относителността на Айнщайн, според която гравитацията е въздействаща върху пространството и времето фундаментална сила.

Айнщайн обаче смяташе, че е невъзможно наблюдаването на феномена посредством звезди, които са прекалено отдалечени една от друга. В статия, публикувана през 1936 г. в сп. "Сайънс", ученият отбеляза, че поради тази причина няма надежда да се наблюдава директно феноменът. Айнщайн не можеше да предвиди появата през 2009 г. на телескопа "Хъбъл", който революционизира астрономията, като даде възможност да се наблюдават далечни галактики и звезди.

С помощта на "Хъбъл" екип под ръководството на Кайлаш Саху от Института на космическия телескоп в Балтимор наблюдавал звездна светлина, отклонена от бялото джудже Stein 2051-B.

Бялото джудже е звезда, която е изразходвала запасите си от водород, но е останала масивна, макар да е намалила размерите си. Най-малко 97 на сто от звездите, които съществуват или са съществували в нашата галактика, включително Слънцето, са или ще станат бели джуджета. Това ни информира едновременно за миналото и бъдещето ни, отбелязват учените.

Големината на отклонението на звездна светлина зависи директно от масата и гравитацията на бялото джудже. Масата на Stein 2051-B се равнява на около две трети от тази на Слънцето.

По време на наблюдението екипът на Саху забелязал, че звездата и бялото джудже не са на една линия, а това позволява да се изчисли масата на Stein 2051-B и обяснява защо формираният от отклонената светлина кръг е асиметричен. Според Осуолт, въпросното наблюдение е важно, защото предлага нов метод за определяне масата на небесни тела, която по друг начин е трудно да бъде изчислена.