Борим се с демографската криза, като намаляваме местата в детските ясли. На 100 деца в Русенско места има само за 15. И тези места намаляват, вместо да се увеличават - през миналата година те вече са с 10 по-малко. Това показват данните на регионалната статистика. 
Към 31 декември 2016 г. броят на местата в яслите и яслените групи в състава на детски градини е 826. Не е като да няма интерес от страна на родителите - приетите през миналата година деца са 901 и заведенията явно се пръскат по шевовете. В края на годината за отглеждане и възпитаване остават 882 деца, от тях 453 момчета и 429 момичета. А броят на всички деца под 3-годишна възраст в областта е около 5400.
Както и да го смятаме, тази елементарна за съвременната цивилизация обществена услуга си остава трудно достъпна. До навършване на 2 години повечето малчугани се гледат от майките си, но после се появява проблем - само 39,7% от децата между 2 и 3 години са в ясли. За другите трябва да се грижи някой от родителите. Бабите и дядовците, които доскоро бяха най-честият вариант, вече все по-малко ще са на разположение - пенсионирането се отдалечава с всяка изминала година и докато работещите станат на 65, внуците вече ще са из класовете. И докато в града ясли има (в община Русе са 16 с 687 места, а общинската управа уверява, че няма да остане неприето дете), проблемът стои с пълна сила в малките населени места - в общините Иваново и Ценово например няма нито една ясла. И така омагьосаният кръг се затваря - няма ясли, защото няма деца, но може да се погледне и от друг ъгъл - няма деца, защото няма ясли.
Разбира се, такава е ситуацията не само в Русе, но и в цяла България. Средното положение в страната обаче все пак е малко по-добро - на 100 деца за 16,5 има места в яслите. Най-висок е показателят за Габрово (27.5). Ясно е, че за нови детски заведения и персонал трябват доста средства, с които много общини не разполагат. Но човек се пита: Ако има 1 милиард лева годишно за саниране, защо няма пари за детски ясли? Кое от двете е по-важно за държавата? Все пак, да бъдем оптимисти - вече имаме вицепремиер по демографската политика. Може би приоритетите скоро ще се променят.