Парниковите газове и промените в климата

Изменението на климата е предизвикано директно или индиректно от човешката дейност, която променя съдържанието на глобалната атмосфера. То е по-голямо от нормалните климатични колебания, наблюдавани в сравними времеви периоди. Колебанията в климата се отнасят до вариации в средните стойности или други статистически показатели (като стандартно отклонение, проявление на екстремуми и т. н.) на климата във всички времеви или пространствени скали, освен тези на индивидуалните климатични явления. Променливостта може да се дължи на естествени, вътрешни за климатичната система процеси (вътрешна променливост) или на вариации във външните природни или антропогенни сили (външна променливост).
През 1992 г. световни държавни лидери и експерти по околна среда от повече от 200 страни се събраха на среща, за да демонстрират своята загриженост и решимост да се противопоставят на глобалната екологична криза. България се присъедини към страните, подписали Рамковата конвенция на ООН по изменението на климата (РКООНИК) в Рио де Жанейро. РКООНИК е първото международно споразумение, което третира
проблема за изменението на климата на глобално равнище. На тази световна среща конвенцията беше подписана от повече от 160 страни.
България ратифицира конвенцията през март 1995 г., поемайки по този начин задължението да задържи емисиите си на парникови газове под нивото им през базовата година. В съответствие с член 4 на РКООНИК България се възползва от правото си да избере базова година, различна от общоприетата 1990 г. (т. е. 1988 г.). Този избор беше свързан с преходния период в България, който превръща 1988 г. в една по-характерна и подходяща година в сравнение с първите години на прехода.

ПРОТОКОЛЪТ ОТ КИОТО
Конференцията на страните, проведена през декември 1997 г. в гр. Киото, Япония, е следващата стъпка в процеса на решаване на проблема с изменението на климата. Научните изследвания и факти в последните няколко години наложиха нуждата от разглеждане на нови, по-стриктни мерки за ограничаване на емисиите на парниковите газове (ПГ). Страните по конвенцията бяха приканени не само да стабилизират своите емисии (както се споразумяха през 1992 г.), но и да ги намалят с определен процент през първия период на задължения по протокола (2008-2012). България е ратифицирала протокола от Киото на 15 август 2002 г. Целта, определена за България, е 8% намаление спрямо базовата година 1988 г.
Протоколът е ратифициран и от Русия, с което той влезе в сила на 16 февруари 2005 г.
Газовете, предизвикващи “парников” ефект, причинени от човешка дейност, основно емисиите на въглеродния диоксид от изгарянето на фосилни горива (включително бензин и дизел), започнаха да водят до промени в глобалния климат. Емисиите въглероден диоксид от изгарянето на фосилни горива остават в атмосферата до 200 и повече години, като задържат увеличаващото се количество топлина и не є позволяват да се отдели в Космоса. Човешкото влияние ще продължи да променя състава на атмосферата и през 21-и век. В резултат на това се очаква да се повишат средната глобална температура и морското равнище. Прогнозите са за увеличение на температурата с 5,8oС и покачване на морското равнище с 0,88 м до края на века.
Тези промени ще бъдат по-големи от всички познати в човешката история и с право измененията в климата се смятат на глобално равнище за основната екологична заплаха за Земята в наши дни. В случай че не бъдат предприети мерки за намаляване на емисиите на парникови газове, това ще доведе до промяна в климата и промяна в сезоните, което от своя страна ще предизвика бури, ерозия на бреговата ивица, наводнения, суши, горещи вълни и други, на потенциално катастрофална цена от човешка и екологична гледна точка.

ЕМИСИИ НА ВЪГЛЕРОДЕН ДИОКСИД ОТ АВТОМОБИЛИ
Въглеродният диоксид е основният парников газ, допринасящ за промените в климата. Въглеродният диоксид се емитира вследствие на изгарянето на фосилни горива в транспорта, за отопление и енергийно производство. Когато изгарят бензин или дизелово гориво, за да задвижат двигателя
на автомобила, основните остатъчни продукти на процеса са водни пари и въглероден диоксид.
Около 10 кг въглероден диоксид се емитират от 40 литра бензин или дизел.
Освен въглеродния диоксид горивният процес емитира и други вредни съединения, които могат сериозно да застрашат човешкото здраве, особено при респираторни и кардио-васкуларни болести азотни окиси, въглеводороди и твърди частици.
В ЕС нивата на тези съединения постоянно се намаляват благодарение на нови подобрени технологии при разработването на двигателите и завишени изисквания относно качеството на горивата.
За съжаление у нас структурата на регистрираните годишно на българския пазар автомобили показва, че по-малко от 15% от тях са нови и отговарят на последните технологични постижения в областта, а относно качеството на горивото в България към 2006 г. не се прилагаха същите изисквания за качество на горивото като тези, действащи в страните от ЕС – наредбата беше изменена и допълнена (ДВ, бр.69 от 2005 г.), с което тя въведе изискванията на Директива 2003/17/ 

ЕС (изменяща и допълваща Директива 98/70/
ЕС относно качеството на бензина и дизеловото горива). Съгласно наредбата, пълно съответствие с директивата (съдържание на сяра 50 mg/kg за всички горива и наличие на пазара на бензини и дизелови горива със съдържание на сяра 10 mg/kg от 2005 г.) се постигна на 1 януари 2007 г. Отсрочването (2005 г. в Директивата) е съобразено с възможностите на “Лукойл Нефтохим” АД и изпълнението на инвестиционната им програма и е съгласувано с ЕС (записано е в Договора за присъединяване).

ВИДОВЕ ГОРИВО
Някои видове гориво са “по-чисти” и ефективни от други. Например природният газ (метан) емитира само 2/3 3/4 от емисиите въглероден диоксид, които емитират конвенционалните фосилни горива като бензин и дизел. Пропан-бутанът (LPG) емитира незначително по-малко емисии въглероден диоксид от бензина и почти същото количество като дизела, но значително по-малко количество от другите емисии като азотни окиси и частици. Като цяло дизеловите двигатели са по-икономични от бензиновите, следователно емитират по-малко количество въглероден диоксид на километър, но значително повече други замърсители, основно частици. Електрическите автомобили не емитират емисии въглероден диоксид, когато работят, но производството на електричество, необходимо за зареждането на техните батерии, генерира значително количество емисии въглероден диоксид по време на жизнения цикъл на автомобила, освен ако това електричество е получено от възстановими източници.
Вече се произвеждат и предлагат на пазара нови “хибридни” (бензиново/електрически) автомобили, които са много икономични и с ниски емисии на въглероден диоксид. Производителите също така разработват подобрени дизелови и бензинови двигатели с директно впръскване на горивото, с цел повишаване на икономичността и намаляване на отделяните емисии въглероден диоксид.

ЦЕЛИ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ ОТНОСНО НАМАЛЯВАНЕТО НА ЕМИСИИТЕ НА ВЪГЛЕРОДЕН ДИОКСИД, ЕМИТИРАНИ ОТ АВТОМОБИЛИ
Автомобилната индустрия играе значителна роля в стремежа за намаляване на емисиите, емитирани от автомобили. Производителите на автомобили
от Европа, Япония и Корея сключиха доброволни споразумения с Европейската комисия през 1998 г. и 1999 г. за намаляване на средните емисии на въглеродния диоксид, емитирани от нови автомобили. Споразуменията целят значително намаляване на средните нива на емисиите през следващите 10 години. Заложените нива са от средна стойност от 120 г/км от 2005 г. (най-късно 2010 г.) с междинни средни нива от 140 г/км до 2008-2009 (намаляване на нивата с 25% в сравнение със стойностите от 1995 г.). Тези споразумения подчертават ангажираността на производителите на автомобили към въпросите, свързани с опазването на околната среда.

ЦЕЛИ НА БЪЛГАРИЯ ОТНОСНО НАМАЛЯВАНЕТО НА ЕМИСИИТЕ НА ВЪГЛЕРОДНИЯ ДИОКСИД, ЕМИТИРАН ОТ АВТОМОБИЛИ
Вече е задължително, съобразно Българското законодателство и това на ЕС, за автоиндустрията да посочва разхода на гориво и нивата въглероден диоксид на нови пътнически автомобили категория М1. Търговците на нови пътнически автомобили трябва да предоставят на потребителите информацията за разхода на гориво и нивата въглероден диоксид чрез етикет, поставен на автомобилите и допълнително чрез справочник и информационно табло. Справочникът се предоставя безплатно от търговците на нови пътнически автомобили на местата за продажба, както и от Комисията за защита на потребителите КЗП при поискване. Търговците на нови пътнически автомобили са длъжни да включват във всички печатни реклами за моделите нови пътнически автомобили данните за разхода на гориво и за емисиите въглероден диоксид.
Тази информация ще позволи на потребителите да видят точния разход на гориво и емисии въглероден диоксид на всеки нов пътнически автомобил да направят сравнение на автомобилите по тези показатели и да вземат информирано решение при покупка на нов автомобил в интерес на околната среда и спестявайки разходи.
Потребителите също могат да играят значителна роля в процеса за намаляване на емисиите въглероден диоксид от автомобилите. Когато избирате вашия автомобил, трябва да имате предвид, че консумацията на гориво на автомобили от един и същ клас и категория може да варира и да има разлика до 45%. Избирайте автомобил, който отговаря на вашите потребности и желания и е възможно най-икономичен. Това ще донесе полза както за околната среда, така и за вашия джоб, защото разходите за гориво могат значително да бъдат намалени, избирайки един икономичен автомобил.

Класация на 10-те най-ефективни продавани в България модели нови пътнически автомобили категория М1, подредени в нарастващ ред  на емисиите въглероден диоксид ( CO2 ) и типа гориво