Галина ДЖУРОВА
Историческите материали за Русе рядко поднасят детайлни сведения за живота, за битовизмите в ежедневието на гражданите. Различен поглед намираме в отчета за 1910 г. на окръжния лекар д-р Тихол Мустаков. Представено е санитарното състояние на населението, сградите, индустрията, занаятите. Още тук следва да отбележим широките му пълномощения, вменени от Русенската община и от Министерството на здравеопазването.
До средата на 1909 г. дунавският бряг е нисък и там се изхвърля градският боклук. Мръсната вода от 9 градски канала, изливащи се в р. Дунав, допринася за замърсяването на терена и въздуха. Това може да донесе тиф и дизентерия. През 1910 г. брегът е вече издигнат, нивелиран и предстои павиране, а за всеки канал е направенo заустване и специален акведукт.
Теренът на кварталите в близост до реките Дунав и Русенски Лом и крайната южна част на града имат естествен наклон, който липсва в новите квартали. Там дъждовната вода се задържа в локви по цели седмици. Изпаренията и калта увеличават опасността от заболявания.
Жилищното строителство в Русе няма определен тип. 
Всеки строи според желанието и средствата си - до бедняшките къщурки се издигат малки дворци
Къщите, строени преди 1878 г., са от плет или печени тухли, лепени с глина. Те са влажни и непригодни за нормален живот. Срещат се в турската, арменската и част от еврейската махала. Повечето имат по 2-3 стаи над зимник. Обикновено се ползва само една стая, другата е за гости, а третата стои празна. Това се обяснява с тежкото материално състояние, но и с липсата на култура в начина на живот. 
Българското население има по-удобни и по-хигиенични жилища. Най-голяма е мизерията в циганската махала. Като резултат, хората страдат от ревматични и хронични инфекциозни болести. В българските махали рядко има влага в домовете - издигнати са над земята, а подовете са постлани с дъски. Рядко има семейства, които разполагат с повече от 2 стаи. Но и да имат, не ги ползват, а ги дават под наем. 
През годината са построени 137 къщи. Подовете се боядисват с блажна боя или се застилат с линолеум и се метат, вместо да се мият. Отоплението става със зидани или метални печки с въглища. 
Всяка къща има двор с овошки и зеленчуци
Дворовете са белите дробове на града. Всяка къща има външна тоалетна, на двора - яма, оградена с дъски или тухли. Забранено е да се строят близо до кладенците, за да не се замърси питейната вода чрез просмукване в почвата. В Русе няма канализация и водоснабдяване и вонята в топло време замърсява въздуха. Изчистването им става с общинска помпа или се заравят и се изкопават нови. Общината е отделила 10 000 лв. за купуването на още 2 помпи.
Чистотата на улиците и площадите се поддържа от общински метачи. Сметта се извозва с 36 общински коли (каруци), като се взема и от къщите. За почистване на града през 1910 г. са похарчени 80 000 лв. Специално назначени от санитарните власти хора следят за уличната хигиена. Прахът и калта са в изобилие, което увеличава риска от болести. Някои улици са постлани с мек варовик, който лесно се троши, но повечето не са постлани с нищо. Препоръката на окръжния лекар е да се павират с гранитни или керамични блокчета или да се асфалтират.
Населението пие вода от кладенци и от изворите в местността Извор дере. 
Живеещите до брега на Дунав вземат вода направо от реката
Можем само благородно да завиждаме на екологичното състояние на околната среда преди 100 години! До есента на 1909 г. черпенето на вода от реката става от сакаджиите (търговци на вода-б.а.).
След издигането на стените на новостроящия се кей общината слага на 3 места инсталации. Те препращат водата по тръби в 3 дървени резервоара на брега, от по 10 кубика всеки, откъдето я точат сакаджиите. Резервоарите се охраняват от назначени за целта пазачи. През годината са похарчени 4500 лв. за химикали за стерилизиране на речната вода.
Изворите, които ползва населението от южните квартали, са на 6 км от града. Каптажът е примитивен, водопроводните тръби са закопани плитко, което увеличава риска от замърсяване. До септември 1909 г. с тази вода са захранвани няколко градски чешми, но поради доказване на връзката между изворите и голямата тифусна епидемия, временно е спряна. Сега водата се събира в резервоари. Проби се изследват в Градската химическа лаборатория от завеждащия Квартирников, химик.
Кладенците са частни, в дворовете на къщите, и обществени, които са 61, по улиците и площадите. От тях 17 са снабдени с железни помпи, а отворите им са покрити. През 1910 г. теренът около кладенците е циментиран против замърсяване чрез просмукване в почвата. Мъжката гимназия черпи вода от свой кладенец. 
През 1911 г. ще започне работата за генералното водоснабдяване на Русе, 
като са предвидени 1 500 000 лв. Осигурени са и 60-80 000 лв. за замяна на водопроводните тръби с железни. Изводът на окръжния лекар е, че русенецът употребява скъпа вода, недоброкачествена и в ограничено количество. Това се отразява както на чистотата на града, така и на личната хигиена.
Населението на града е 35 783 души. Българите са 23 623, турци - 5735, евреи - 3669, арменци - 1957 и други народности. През 1910 г. са се родили 931 деца и са починали 768 души. 
Статистиката показва, че смъртността в града, при благоприятен за живота климат, е по-голяма, отколкото в европейски градове с лош климат. Според д-р Мустаков това се дължи на няколко фактора: липса на канализация; недостатъчна и недоброкачествена питейна вода, поради което често се боледува от гастрит и инфекциозни болести; нехигиенични жилища; липса на зелени площи; изобилен уличен прах през топлите месеци; невежеството на хората, относно необходимостта от поддържане на хигиена. Лекарското заключение е, че канализацията, водоснабдяването и уличната регулация на всеки град води до понижаване на заболеваемостта. В доклада е споменато, че религиозните обичаи не са вредни за здравето, с изключение на един - евреите, при измиването на починалия, му правят и клизма. Това може да предизвика разпространяване на инфекции.
Малка част от населението се занимава със земеделие. 
Повечето граждани са търговци, занаятчии и фабрични работници
Има и доста чиновници. Учениците са 5299. От няколко години се забелязва поскъпване на живота и макар заплащането на работещите в Русе да е сравнително добро, хората видимо обедняват. Това се отразява на храненето и заплащането на квартирите. Най-много се консумира месо, риба, яйца, масло, сирене, кашкавал и зеленчуци. От напитките русенецът предпочита вино, бира и ракия. Употребява се и коняк, ром и вермут, но рядко и от малко хора. Пияните са изключение и то само по празниците. Пие се най-вече вино, но напоследък се измества от бирата. Една от причините е, че виното, продавано от търговците, е фалшифицирано по различни начини. Населението пие също лимонада, боза, сода, чай и кафе.
Индустриалните предприятия са разположени на 3 места - над града, по бреговете на Русенски Лом и Дунав; под града, по брега на Дунав; на югоизток от Русе. Всички отпадъчни и отходни води се стичат в Русенски Лом, чието дъно е тинесто и при дъждове се отделят нездравословни изпарения. Фабриките и работилниците са много. В повечето от тях няма нужните санитарни условия. Наети са голям брой работници, част от които малолетни. Д-р Мустаков е настоявал безуспешно пред общината да се предвидят средства за назначаване на лекар, специално за фабриките.
В града има 3 кланици, които не са достатъчно хигиенични
Общинското управление смята за невъзможна по-нататъшната им работа. Има заделени средства за построяването на нова, модерна кланица.
Месарските магазини са в бараки, построени от дъски, разположени на 3 места в града. Подовете не са циментирани и нямат мази, където през лятото да се съхранява месото. Рибарски магазини има само на едно място, също в мизерни дървени бараки. Предвижда се едновременно със строежа на кланица да започне строителството на градски Хали с необходимите санитарни условия.
Пазарите за плодове, зеленчуци, масло и др. хранителни продукти са два. Продавачите са предимно от селата. Стоката е наредена направо на земята, покрита с прах в топлото и с кал в студеното. Замърсяването не може да се предотврати.
В Русе на много места се обработват кожи - волски и биволски, предимно за цървули и груб гьон. Рядко изчистените кожи се топят в танинов разтвор и варно мляко, а вонята е голяма. Окръжният лекар предвижда скоро ще предложи на Хигиеническия съвет преместване на кожарските работилници извън града.
Русенските училища към 1910 г. са 29
Учениците са общо 5299 - почти една седма от населението на града. Обучението се извършва в 153 класни стаи. Българските училища са 15, турските - 6, еврейски - 2, арменски - 2, немско-френски - 3. Само 10 от тях отговарят на необходимите санитарни изисквания. В другите стаите са тесни, студени, лошо осветени. Някои нямат постлани подове, други нямат чинове. Питейната вода се съхранява в бъчви. Тоалетните са примитивни. Общината замисля да строи нови училища. Най-добри са условията в българската Мъжка гимназия и в турското Класно училище. Сградите са масивни и хигиенични. Отоплението става с метални печки, осветлението е добро. По всички правила са построените преди 3 години дърводелското училище и френският пансион „Нотр дам дьо Сион“. За санитарните условия в училищата следят градските участъкови лекари. Училищни лекари има само в гимназиите.
Обществените заведения - кръчми, кафенета, бирарии, гостилници и сладкарници - 
в по-голямата си част са в сгради, отговарящи на санитарните нужди. Мебелировката е съобразена със съхраняването на посудата и продуктите. През последните 3-4 години подовете се мажат с минерални масла, което намалява вдигането на прах.
Млекарниците са нехигиенични. Малко от тях имат циментиран под и стени, боядисани с блажна боя. Млякото се съхранява в открити съдове. Общината е заделила средства за назначаването на инспектор по млякото. Бакалиите в повечето случаи са в подходящи помещения, но и там храните са открити. Много трудно се убеждават търговците, че стоката трябва да е покрита, за да се предпази населението от заболявания. Най-лошо е състоянието на бозаджийниците. Богатото съдържание на бозата на органични съединения може да бъде приносител на патогенни микроби на чума, холера, тиф, дизентерия. А това питие е много разпространено сред населението, затова е нужно редовно наблюдение. Фурните също са нехигиенични. През годината са затворени няколко от тях, което допринася за подобряването на останалите. За качеството на всички храни и напитки в града отговарят участъковите лекари, ветеринарят, инспекторът по млякото и санитарните агенти.
Не е за подценяване и опасността от венерически болести. 
От трите публични дома в града само единият отговаря на санитарните изисквания
За проститутки са се смятали и всички шансонетки и келнерки по хотелите. Те са преглеждани от лекар всяка  седмица. В Русе има множество своднически къщи и тайни проститутки, предимно от средите на фабричните работнички и слугините. Борбата с тайната проституция е почти невъзможна.
Гробищата са на 4 места. Оградени са с дъски или с каменен дувар, с изключение на гръцкото и протестантското. Българското гробище е близо до градските жилища. Затова е взето решение от Общинския хигиенически съвет от юли 1910 г. погребенията да се извършват на ново място - извън града, по пътя Русе-Липник. Наредено е да се направи и парцелиране. Теренът на всички гробища е чернозем, а под него - льос от жълта глина. Поради това разложението на труповете става бавно и в правилника са предвидени 10 години. При песъчливите почви срокът е 5-6 години. Санитарните власти не упражняват постоянен надзор. Не се водят и точни регистри за извършваните погребения. Д-р Мустаков настоява за новото гробище да бъде назначен надзирател с медицински познания, който да следи за спазване на задължителните санитарни изисквания, както и за хигиената при обредите. Погребването на мъртви животни ще става в специално гробище, също по пътя Русе-Липник.
Така изглежда „под лупа“ Русе преди 106 години. Благодарение на доклада на окръжния лекар д-р Мустаков, можем да се потопим в ежедневието на дедите ни, да надзърнем в онези човешки битовизми, без които животът е невъзможен.