Честванията на празника на светите братя Кирил и Методий, създатели на славянската азбука, в България се отбелязват от 1813 година - за това свидетелстват записки в арменски летописи за празненствата в Шумен, а в Русе първото градско честване е от 1857 година. Това припомня уредничката в Историческия музей Мариана Димитрова. И обяснява това известно „закъснение“ на русенци с голямата ревност към този празник от страна на гръцкото духовенство, което дълго време е имало своето доминиращо влияние в Русе. Местната епископия е била гръцка, владиката Синезий не толерира по никакъв начин отбелязването на празника, напротив - и причината е тъкмо това, че този празник отличава българската общност от гръцката, обяснява Димитрова. След като българските общини подемат борбата за църковна независимост и особено след като русенските жители, водени от по-първите си хора, изгонват Синезий, и тук започва честването на 24 май като общоградски празник. 
Както в много други области, и по отношение на авторите на кирилицата Русе отново добавя своя характерен щрих на „първите неща“, посочва Мариана Димитрова. Първото изображение на Кирил и Методий, което има повече светски, отколкото религиозен характер, тоест, е повече картина, отколкото икона, е направено именно в Русе, посочва специалистката. През 1867 година българската община в Русчук поръчва на видния живописец Николай Павлович, който по това време е живеел тук, да нарисува портрет на двамата братя просветители. Година по-късно портретът е готов. Според художествената критика век по-късно картината представлява „композиция, посветена на Кирил и Методий, изградена в духа на немския класицизиран романтизъм - в нея той /Николай Павлович - б.а./ продължава да търси яснотата на формите, плавността на контурите и изискаността в жестовете“.
Любопитен факт е, че когато художникът си тръгва от Русе, той пише писмо до общината, в което настоява да му бъде платено за поръчания портрет, както и за други още няколко работи, извършени от него по поръчка на общинарите. Отговорът, който получава, гласи най-общо: „А, ние всичко сме ти платили!“. Следват още писма от Павлович, в които той продължава да си иска парите, накрая все пак русчуклии се издължават на живописеца за свършената от него работа. А съдбата на картината я отвежда от възрожденско читалище „Зора“, където първоначално е била поставена, след това в митрополията, а оттам я предоставят на Художествената галерия, за да съхраняват това ценно и уникално по рода си произведение на старото българско изкуство по всички правила на галерийните нормативи. 
Всеизвестен е друг факт - че именно в Русе е написано стихотворението „Върви, народе възродени“, което по-късно, по музика на Панайот Пипков, става български всеучилищен химн, който се пее и до днес. Автор на текста е българския юрист, поет, баснописец Стоян Михайловски. Той пристига в Русе през 1887 г., след като е завършил право в Екс ан Прованс във Франция, и започва работа като член на Апелативния съд, разказва Мариана Димитрова. Тук се харесват с Райна, дъщерята на поборника Георги Петрович, женят се и заживяват в дома на Петрович. Имал е много непокорен нрав, вечно несъгласен и остро отстояващ принципите и позиците си - затова и го уволняват от съда, разказва историчката. Те заминават с Райна за София, но след половин година се връщат в Русе и тогава Михайловски е назначен за учител по френски в Мъжката гимназия. Това е златният период на русенската Мъжка гимназия - смятало се е, че да завършиш нея, е все едно да завършиш висше образование, пояснява специалистката. Тъкмо в този период Михайловски пише няколко книги, тогава съчинява и стихотворението, което днес знаят всички българи. 
Това са двата факта - картината с изображенията на Кирил и Методий и текстът на „Върви, народе възродени“, които поставят Русе на важно място в историята на отбелязването на празника 24 май, заключава Мариана Димитрова.