Русия води преговори с България и други държави от Европа, за да се определи точката, където ще влиза второто трасе на „Турски поток“.

Това заяви пред журналисти в Истанбул руският премиер Дмитрий Медведев. Той добави, че решаващ фактор в развитието на проекта е икономиката , а не политиката.

Руският премиер напомни, че планираното второ трасе на „Турски поток“ предвижда снабдяването с газ на европейските държави. “Сега ние в рамките на преговорите, които се водят с редица европейски държави, определяме къде е най-добре да бъде точката на входа в Европа“, изтъкна Дмитрий Медведев. По думите му „има различни предложения, преговори се провеждат с редица европейски държави, това е и Гърция, и България, така че (по-нататъшното) развитие може да бъде разнопосочно".

„При вземането на решение по този въпрос трябва да бъдат анализирани преди всичко икономическите фактори, защото газопроводът не е политически проект, той е изцяло икономически проект“, добави още Дмитрий Медведев. След като бъде определена точката на влизане на тръбопровода в Европа, „ще може да се включат и възможностите на други европейски държави“, каза още премиерът.

Той отново подчерта, че в крайна сметка „реализирането на тези планове на територията на европейския континент, в страните от Европейския съюз зависи от решенията, които ще бъдат взети от европейските държави. Ние не желаем никому да се натрапваме, ние изхождаме от съображението, че това е интересен и взаимноизгоден проект и по него трябва да се вземат необходимите решения“, отбеляза руският премиер. По думите му „въз основа на тези фактори продължават консултациите кои държави може да вземат участие в реализацията на доставките в рамките на второто трасе на газопровода „Турски поток“.

Медведев окачестви като „хубаво събитие“ началото по строителството на първото трасе. „На нас ни е ясно, че, "Турският поток" не е възникнал случайно, а се оказа, от една страна, реализация на приети преди това идеи, на подготвени преди проекти, а от друга страна, това по същество е последица от отказа на Европейския съюз от реализацията на “Южен поток". "Според нас това не беше икономическо решение, което нанесе щети преди всичко на самите европейски държави, но този проект е закрит и сега ние се занимаваме с „Турски поток“, чието реализиране вече започна, включително с полагане на подводната част на тръбопровода. Като цяло предвижда се да се положат две трасета на газопровода, едното ще е изцяло ориентирано към турския пазар, а второто е предназначено именно за снабдяването на европейските държави“, поясни Дмитрий Медведев.

По-рано днес министърът на енергетиката Александър Новак, цитиран от ТАСС, заяви: За момента преговорите не са официализирани. Става дума за маршрута за Турция, не за морския участък с България, а от страна на Турция.

БГНЕС припомня, че проектът за газопровод "Турски поток" замени "Южен поток", който трябваше да мине по дъното на Черно море от Русия за България, а от нас към останалите страни от ЕС и Сърбия. Проектът "Турски поток" бе обявен от руския президент Владимир Путин на 1 декември 2014 г. в Анкара. Но неговата реализация се забави малко заради обтегнатите руско-турски отношения след сваления руски боен самолет през ноември 2015 г. След възстановяването на руско-турския диалог последва и възстановяване на отношенията в сферата на енергетиката.

Строителството на "Турски поток", за което мнозина български политици и анализатори се съмняваха, вече е факт. Газопроводът ще заработи през 2019 г. Това съвпада с намеренията на "Газпром" да се откаже от транзита през Украйна. През Украйна минават количествата руски газ за България, както и "синьото гориво", което страната ни транзитира за Турция, Гърция и Македония.

След пускането в експлоатация на "Турски поток" България ще загуби транзита за Турция, който съставлява огромната част от природния газ, който ние транспортираме през нашата система. Това автоматично означава и загуба на стотици милиони левове годишно, които влизаха в българската хазна от тази дейност. Първоначално "Турски поток" предвиждаше да бъде с капацитет 63 милиарда куб.м., но след това бе намален наполовина. За момента се предвижда до турския бряг за достигнат две тръби. Всяка от тях с капацитет от 15,75 милиарда куб.м. Количеството от първата тръба ще бъде достатъчно, за да покрие нуждите на самата Турция от газ. Това е "синьото гориво", което тя получава в момента от Русия през България. Все още не е ясно останалите 15,75 милиарда куб.м. газ накъде ще потеглят. Дали през България, или през Гърция за Италия.

Ако България иска да остане в играта с транзита на природен газ, тя трябва да даде "железобетонни гаранции". Те бяха поискани от президента Владимир Путин по време на срещата му с неговия турски колега Реджеп Ердоган през лятото на миналата година.