И аз съм австралиец, но семейството ми е пристигнало със самолет, а не с кораб! Това е една от най-болезнените саркастични обиди на потекло, които могат да се чуят в Австралия. Намекът е повече от прозрачен - преди повече от два века британската корона решава с един куршум да свали два заека. Хем да започне да изселва на другия край на света престъпници и да очисти Албиона от тази извираща от всяка дупка напаст, хем да насели със свои поданици задморската си колония и да укрепи присъствието и властта си в тази далечна, сурова и трудна за завладяване и управление страна. Изпълнението на този гениален план започва точно преди 230 години - на днешния 13 май 1787 година 
11 кораба със затворници напускат Портсмът, Англия, за да бъде основана каторжническа колония в Австралия
Повече от половин година по-късно, на 26 януари 1788-а, британски каторжници основават първата наказателна колония в Австралия на брега на залива Сидни. Всъщност корабите с каторжниците акостират още на 18 януари, но земята на първоначалния лагер се оказва неплодородна и без достатъчно питейна вода, което налага преместването му.
Впоследствие новооснованият град е наречен на британския вътрешен министър лорд Сидни, който издава заповедта за основаването на наказателната колония. Тъй като експедицията окончателно приключва на 26 януари, сега тази дата обединява два празника: Денят от основаването на Сидни и Денят на Австралия.
Но да не избързване.
През 1770 година британският капитан-лейтенант Джеймс Кук изучава югоизточното крайбрежие на Австралия, като акостира на брега на залива Ботани. Тук той за първи път се среща с аборигени и после докладва, че континентът е подходящ за заселване.
След като САЩ обявяват независимостта си, Великобритания вече няма къде да изолира престъпниците си и затова решава да изпраща осъдените далеч в Тихия океан.
Първият конвой със затворници е натоварен в Портсмът през март 1787 година, но изчакват два месеца, преди да се отправят на път. Те не знаят какво ги очаква, защото не владеят професии, които биха им помогнали да се адаптират в пустинната необитавана земя. 
Никой от тях няма начин да спечели пари, за да се върне в Англия след изтичане на присъдата
Първият конвой се състои от 11 кораба. Командващият капитан Артър Филипс се намира на „Сириус“. Затворниците са натоварени на 6 съда, останалите возят провизии, инструменти, строителни материали, домашни животни и всякакви необходими вещи за новото място.
В път се отправят 1350 души, като по-голямата част са затворници: 564 мъже, 192 жени, отделно са децата. Най-малкото е едва на 9 години, осъдено е за кражба на дрехи.
Условията за живот на борда са ужасни. За всеки затворник е отредено пространство за пътуване колкото три ковчега един върху друг: 185 см дължина, 45 см ширина и 120 см височина. През повечето време хората са принудени да лежат. В трюма е забранено да се палят свещи поради опасност от пожар. В хубаво време каторжниците са пускани да се разходят по палубата.
Пътуването до Австралия отнема 9 месеца, като през това време са изминати 22 хиляди километра.
Новият живот започва на гола земя, но по средата на австралийското лято. Оптимистичното е, че 
макар да са нарушили куп различни членове на наказателния кодекс, никой от каторжниците не е отявлен злодей 
- злодеите тогава бързо ги окачват на бесилката. Затворниците се оказват на противоположната страна на Земята заради дребни кражби, бракониерство и други малки провинения.
Създадената администрация на колонията веднага създава необходимия ред. Никой не си позволява да го наруши, защото е ясно, че индивидуалното оцеляване зависи от общото. Започва се строителство на сгради за живеене и пътища. Най-голям смут настава, когато кораби докарват на каторга жени - тогава нерядко се стига до бой в стремежа да се намери съжителка.
Много бързо започва изтласкването на местното население от плодородните земи към недружелюбните територии на страната. Аборигените правят опити да се съпротивляват на британското заселване и се стига до сблъсъци между двете страни. Още през следващата 1789 година тежка епидемия, вероятно от едра шарка или варицела, унищожава голяма част от местните жители.
Още около половин век в Австралия продължават да пристигат криминални и политически престъпници. Тя все още не привлича свободни заселници, но 
за условията за успешно животновъдство започва да се разчува по света
Сидни се благоустроява при управлението на Лаклан Макуори, губернатор на Нов Южен Уелс - британски и ирландски каторжници изграждат улици, мостове, кейове и обществени сгради. През 1822 година в града вече има банки, пазари, добре очертана улична мрежа и организирана полиция.
През 1851 година е първата от няколкото австралийски златни трески и пристанището на Сидни посреща първата от множество вълни имигранти от целия свят. Така бързо се изграждат градове като Сидни, Мелбърн и Хобарт.
Свободни заселници и бивши затворници основат шест колонии: Нов Южен Уелс през 1788 година, Тасмания през 1825 година, Западна Австралия през 1829 година, Южна Австралия през 1834 година, Виктория през 1851 година и Куинсланд през 1859 година. На 1 януари 1901 година шестте колонии стават федерация и е създаден Австралийският съюз. Австралия поддържа стабилна либерална демократична политическа система в Общността на нациите. Населението на страната към 2010 г. е 22 милиона души, като около 60% е концентрирано в и около столицата Канбера и големите градове Сидни, Мелбърн, Брисбейн, Пърт и Аделаида.
Днес Австралия е 
шестата по големина държава в света и единствената, която заема цял континент
Тази далечна и все още криеща неразгадани тайни земя е била обитавана най-малко 40 000 години преди откриването от европейците в края на 18 век. Континентът всъщност е открит от холандски изследователи през 1606 година, но го завладява британската корона. 
Наименованието на Австралия идва от латинското australis - южен. Легендите в Европа за Terra Australis Incognita, „непозната южна земя“, съществуват още от римско време и са широко разпространени през Средновековието, макар че не се основават на конкретни знания.
След откриването на континента Австралия той започва често да бъде наричан Terra Australis. Първото документирано използване на думата Australia на английски език е от 1625 година в бележка, отнасяща се за Australia del Espiritu Santo, един от островите на Вануату. В документи на Нидерландската източноиндийска компания от 1638 година се използва прилагателното Australische. До края на 18 век, когато придобива днешното си значение, наименованието Австралия се използва в по-широк смисъл и често обхваща всички острови в Южния Тихи океан. През този период най-често използваното име на континента е Нова Холандия.
Името Австралия е популяризирано от британския изследовател Матю Флиндърс, 
който настоява за официалното му приемане още от 1804 година. В своя книга от 1814 година по настояване на издателя той използва по-разпространеното име Terra Australis, но в бележка под линия отбелязва: „Ако бих си позволил някаква промяна на първоначалния термин, това би било преобразуването му в Австралия; тъй като е по-приятен за ухото и наподобява имената на другите големи части от земята“. През следващото десетилетие наименованието постепенно се налага. Лаклан Маккуори, губернатор на Нови Южен Уелс, използва името в своята кореспонденция с метрополията и на 12 декември 1817 година препоръчва на Колониалната служба то да бъде официално утвърдено. През 1824 година британското Адмиралтейство приема, че континентът официално ще се нарича Австралия.
Днес, близо два века след това решение на адмиралтейството, почти 90% от 22-милионното население на Австралия е с европейски произход. Поколения наред основният поток от имигранти е съставен от англичани и ирландци. Преброяването от 2006 година показва, че 37,13% от запитаните определят себе си като австралийци, 31,65% посочват английски произход, следвани от 9,08% с ирландски корени и 7,56% с шотландски. Италианците съставляват 4,29%, немците - 4,09%, китайците - 3,37, а гърците са 1,84%.
Населението на Австралия 
се увеличава четворно от края на Първата световна война досега, 
основно благодарение на амбициозната имиграционна политика на местното правителство. Между 1945 и 2000 година около 5,9 милиона души се заселват в Австралия, което означава, че на всеки седем австралийци двама са родени в друга държава. С намалението на имигрантската квота от 280 хиляди на 180 хиляди федералното правителство очаква към 2050 година страната да е с население от 36 милиона души.
С отмяната през 1973 година на политиката Бяла Австралия се предприемат редица инициативи за създаването на расов баланс, базиран на социалната политика на мултикултурализма. За пример, през 2005 година в Австралия пристигат 131 хиляди души, като съществена част от тях са от Азия и Океания. През последните десет години правителството си поставя като минимална квота за прием около 144 хиляди души. Това обаче не пречи през 2008 година да бъде обявена рекордната квота от 300 хиляди нови имигранти.
Преброяването от 2001 година показва, че аборигените и жителите на островите Торески пролив наброяват около 410 000 души или 2,2% от населението на Австралия. Това е съществено увеличение спрямо преброяването от 1976 година, когато местното население е едва 115 953 души. След като са взети предвид определени фактори, които биха затруднили точното преброяване на коренното население, Австралийската статистическа служба счита, че към 2001 година в страната живеят 460 140 представители на местните народи или 2,4% от всички австралийци. В момента аборигените представляват 2,7% от населението на Австралия или около 550 хиляди души. Те може би биха били милиони без пристигането на белите през 18 век, но държавата им едва ли би била толкова развита, колкото е днес. И голяма заслуга за това развитие имат поколенията на онези клетници, от които Англия се отърва, като ги изпраща на заточение в Южната земя.
По материали от интернет