Еманюел Макрон спечели президентските избори във Франция. По този случай Хилари Клинтън написа в Туитър: „Победа за Макрон, за Франция, за ЕС & света. Поражение за тези, които се месят в демокрацията (но медиите казват, че аз не мога да говоря за това).“

Какво означава победата на Макрон за Франция и Европейския съюз ще научим скоро. Но вече знаем какво значи тя за Русия – загубени са всички надежди Москва да може да има добри отношения с Париж, ключов играч в ЕС. И Кремъл може да вини за това само себе си.

Още през февруари от екипа на Макрон обявиха, че онлайн информацията на някои от неговите членове е била подложена на атака от руски хакери. В началото, не много хора приеха това за сериозно, но през април японската компания Trend Micro потвърди това след анализиране, че хакерите от Fancy Bear (известни също като "Буря на пешките" и APT28) са извършили атаката. Това е същата група, която преди това атакува сървърите на Демократическата партия в Съединените щати и е взимала на прицел много други западни държави.

След като хакерите пуснаха кореспонденцията от екипа на Макрон, името на Георги Петрович Рошка беше намерено в метаданните на някои имейли. Рошка, както се оказа, работи за компания, свързана с руското министерство на отбраната, за която се знае, че е в контакт с хакери. Ако някой се е съмнявал във връзките между Fancy Bear и руските власти, сега Кремъл сервира доказателствата на сребърен поднос.

На всичко отгоре руската държавна телевизия, само един ден преди изборите, излъчи доклад за изтичанията, като заяви, че разкрива, че Макрън е пристрастен към кокаин и че има пари в офшорни компании. Всичко това стана въпреки факта, че твърденията за офшорни дейности на Макрон са били опровергани като фалшиви новини много преди изтичането и всъщност той няма нищо общо с тях.

Защо тези, които взеха решение да осъществят изтичането, го правят само ден преди изборите, когато всички анкети ясно показват, че Макрон ще спечели? Трудно е да се каже. Може би пропагандната машина има своя собствена инерция и след като бъде мобилизирана, е трудно да бъде спряна.

Във всеки случай е трудно да си представим, че новото френско правителство ще бъде за близко сътрудничество с Русия. Дори Макрон по някаква причина да го иска, избирателите му няма да му простят за това.

Учудващо е, че напоследък Русия влиза в собствения си капан отново и отново. Това се случи дори и при отношенията със страни, които отдавна се водят за верни на Москва. Една от тях е Черна гора - балканска страна, където населението винаги е посрещало руски туристи. Но след като страната пое пътя за членство в НАТО, Русия се опита да организира държавен преврат и, разбира се, се провали. Неуспехът на опита за преврат беше, че черногорският парламент ратифицира документите за членство в НАТО бързо, докато отношенията с Москва се влошиха. Дори руско-сръбските отношения бяха засегнати, след като стана ясно, че бунтовниците са заговорничели в Сърбия. Руската държавна телевизия и министерството на външните работи скоро започнаха кампания, в която се твърдеше, че черногорските курорти са ужасни и че е опасно руските туристи да отидат там (броят на руските туристи в Черна гора никога не е бил по-нисък).

Трудно е да се намери европейска страна, която все още не е изправена пред намесата на Русия в своите вътрешни работи - било чрез хакери, пропаганда или руски националистически движения. Резултатът е винаги един и същ - влошаване на отношенията.

Някой може да каже, че тактиката на Кремъл не е толкова лоша, след като сработи толкова добре в най-мощната страна в света - САЩ. Но това не е съвсем така. Да, можете да спечелите много, ако заложите на нула, но е ясно, че това не е добра стратегия, която да прилагате през цялото време. Доналд Тръмп трябваше бързо да престане да бъде проруски президент точно защото руската намеса в изборите разгневи американските избиратели. Дори ако Тръмп беше готов да направи отстъпки за Кремъл в началото, сега трябва да работи усилено, за да докаже, че не е марионетка на Москва.

Решението му да бъде атакувана въздушна база на сирийския режим беше част от това. В Русия, тъй като надеждата за тясно сътрудничество намалява, руските държавни медии престанаха да възхваляват Тръмп, макар че все още не са започнали да го хокат. Кремъл приема нещата бавно, очаквайки срещата между Тръмп и Путин през юли. Но това се прави заключението, че вече е ясно, че САЩ няма да променят позицията си по двата основни въпроса: Крим и Асад.

Възможно е Путин да е наясно, че неговата агресивна външна политика ще му създаде затруднения с половината от света, но не се страхува от това, защото международната изолация отчасти му помага да консолидира властта си у дома. В Русия скоро ще дойдат президентски избори. На основния кандидат на опозицията, Алексей Навални, бе забранено да се кандидатира и евентуално се очаква появата на масови протести.

При тези обстоятелства вътрешната стабилност е по-важна за Путин, отколкото международната популярност. На национално равнище, в състояние на икономическа криза, нищо не може да мобилизира електората по-добре от общественото мнение, че Русия е заобиколена от врагове. Ако това наистина е така, това е лоша новина за всички западни страни, които скоро ще имат избори.

..................

Коментарът на Роман Доброхотов, главен редактор на „The Insider“, е публикуван от телевизия „Ал Джазира“.