Пъргави младежи застават на оживени кръстовища, обикновено го правят в час пик, и докато колите чакат да сметне червено, се мушкат покрай тях и предлагат малки байрачета - бяло, зелено, червено. Флагчетата са от онези, 20 на 10 сантиметра, от изкуствена коприна, залепени около пластмасова тръбичка - сламка за лимонада, която завършва с пластмасова шапчица, имитираща златно щикче. 
Почти всяка сутрин четирима момци заемат позиция на кръстовището на „Олимп“ и обикалят автомобилите. Протягат на шофьорите през отворените прозорци миниатюрно листче и знаменце. 
На листчето пише /правописът и пунктуацията са запазени/: „Добър ден! Аз съм глух от детството. купуват знамена - 3лв. Благодарим Ви за покупката! Се чувстват горди от вашата страна!“. Написаното наподобява текст, преведен от чужд език с помощта на Гугъл.  
Колчем се опиташ да кажеш нещо на младежа, той енергично започва да клати глава и да сочи с пръсти към устата и към ушите си. Един вид, глухоням съм, не чувам и не мога да говоря. Хора, които са пробвали да заговорят различни субекти от продавачите на трикольорчета, също са установявали, че търговците на байрачета са глухонеми. 
На странна гледка станал свидетел русенец, който не повярвал на драматичното съвпадение четирима младежи почти на еднаква възраст и с еднакво занятие /търговия със знаменца/ да са еднакво глухи и неми и по някакво чудо да са се намерили и да се организирали като минитърговска фирма. Човекът нещо не повярвал на продавача, настоял за повече информация, тогава младежът се изтеглил настрани, след което извадил мобилен телефон и даде някакъв знак на някого. 
Мигновено и другите трима напуснаха пътните платна, всички се събраха заедно и се упътиха нанякъде, разказа русенецът.
Завчера пък друг любопитен шофьор забелязал от колата си как надвечер тези четиримата се събрали на единия ъгъл на булевардите „Липник“ и „Никола Петков“ и нещо оживено обсъждали. Явно правеха разбор на приходите от деня, коментира мъжът. 
Такива байрачета, каквито псевдонесретниците набутват в ръцете на шофьорите, пристигат с тонове от Китай и струват жълти стотинки. Каква печалба формират юнаците, които необезпокоявани от никого въртят енергична търговия, може само да се предполага. Особено ако някой си купи байраче с голяма банкнота, а докато „глухонемият“ му върне ресто, светва зеленото и потокът тръгва. И все пак, не би било зле някой да хвърли едно око на тези импровизирани „базари“ - най-малкото докато някой не е пострадал от преминаваща кола.