Но отговорите ви са още по-странни!
Това е втората част от анализа на българското образование на британския образователен експерт д-р Фил Бъджел с богат опит в сферата на българското образование и множество инициативи с с русенската МГ „Баба Тонка“. Първата, озаглавена „Задаваш такива странни въпроси, англичанино!“, беше публикувана в миналия брой.
По-рано тази година в „Утро“* беше обяснено, че аз „очевидно имам доста бегли и повърхностни познания относно действителното положение и спецификите на българското образование“. В някои отношения това е доста изненадващо твърдение на личностна основа.
Да започнем с това, че „АзБуки“, издателството на Mинистерството на образованието и науката (МОН), през последните пет години е публикувало над десет мои статии. От този факт човек може да си направи заключението, че издателите на „АзБуки“ въобще не възприемат моите познания като „доста бегли и повърхностни“.
Второ, по-нататък в същата статия е отправено запитване към „английския специалист“ за конкретни предложения как „умните и будни деца, които са приети в МГ „Баба Тонка“..., да бъдат окуражавани и подпомагани да станат част от националните отбори по даден учебен предмет“. Е, какви предложения въобще може да даде някой с толкова „бегли и повърхностни познания“? Въпреки това, с цялото си нахалство, а и поради своите признати ограничения, ще сведа отговора си до три основни точки:
1. същността на твърдението;
2. ефикасността, или по-точно обратното, на професионалното образование;
3. свобода и избор - висшите цели на образованието.
Същността на твърдението
Каква е реакцията на МОН и неговата областна администрация, когато общата политика и решенията им се оспорват или биват поставени под съмнение от други източници на информация?
Те могат да използват съвсем обосновано един от трите основни вида твърдения.
Дедуктивни твърдения, основаващи се на логическата необходимост и стремящи се да предоставят заклю чения, които непременно следват това условие.
Индуктивни твърдения, които оформят генерални заключения и обобщения на основата на определени примери или наблюдения.
Абдуктивни твърдения, целящи да предоставят най-доброто или смислено обяснение за дадено наблюдение или явление.
За съжаление, те си служат изключително рядко с който и да е от гореизброените похвати на риториката. Същевременно са доста склонни да прибегнат до Ad hominem/личностни (от латински „към човека“) нападки. Чрез този метод авторът атакува характера, мотивите или друго, свързано с човека, който отправя предложение, вместо да се съсредоточи над същността на самото предложение. Например, да се твърди, че аз имам „доста бегли и повърхностни познания относно действителното положение и спецификите на българското образование“, вместо вниманието да бъде изцяло насочено директно към проблемите, които разисквам.
Ефикасността или обратното на професионалното образование
Два аспекта на професионалното образование са проблематични.
1. Подготвя ли професионалното образование по адекватен начин учениците за работа?
2. Достатъчно високи ли са средните постижения по математика и четене в професионалните училища?
В годишния отчет на ЕС за контрол на образованието и обучението постоянно се съобщава, че:
Мнозинството ученици с ограничени способности, на които им липсват основни умения, е съсредоточено в професионалните училища;
Професионалното образование и обучение е по-слабо в сравнение общообразователното средно училище;
Държавата по никакъв начин не успява да подсигури практическо, качествено и добро професионално образование, което да отговаря на изискванията на пазара на труда.
В статия, публикувана в „Утро“ по-рано тази година** Митко Кунчев изтъква, че държавата може еднолично да ръководи държавните зрелостни изпити и оценяване, но същевременно професионалните училища просто се стремят да обучават колкото се може повече подрастващи, без ни най-малко да се интересуват как се развива животът на тези ученици след завършването. От всички 529 възпитаници на професионални училища в Русе след завършване 36% са започнали работа по специалността си, 14% са трудово заети в област, която е различна от професионалната им квалификация, 38% са продължили образованието си във висше учебно заведение, а за останалите 12 % липсва информация. Около половината от учениците, които са приети в професионални гимназии тази година, няма да работят в професионалното направление, съответстващо на обучението им.
Тези факти ясно показват, че проблемите на учениците от професионалните училища се пренасят и в живота им след завършване на средното образование.
В друга статия, публикувана в сайта „Новините“ /www.novinite.com/ на 17. април тази година със заглавие „Profession Shortage: Bulgaria‘s Vocational Education Struggles with Demand Mismatch“, авторът Диана Каварджикова прави следните заключения:
- ключовият показател за качеството на професионалното образование е способността на завършващите безпроблемно да пренесат получените знания и умения в смислена професионална заетост, която да отговаря и на нуждите и търсеното на пазара на труда;
- въпреки това няма никаква подробна информация, която да проследява професионалното развитие и кариерата на завършилите. Това води до пълната невъзможност да се прецени действителната ефикасност на професионалното образование;
- не се обръща никакво внимание на огромното разминаване между обучението на подрастващите и нуждите на професионалния сектор, което се обостря все повече от незадоволителното професионално насочване в училищата.
В програмата за международно оценяване на учениците PISA
през 2022 година от общо около 60 030 15-годишни, около 16 180 момчета и 13 350 момичета не покриват 2-ро ниво на умения за четене. Тези тревожни резултати се влошават на оценяването по математика - около 17 150 момчета и 15 160 момичета не достигат 2-ро ниво. Допълнително, тези слабо представящи се ученици (провалили се да достигнат поне 2-ро ниво на владеене) показват дори по-слаби резултати от очакваното спрямо взаимовръзката между средните постижения от PISA 2022 и общите разходи за ученик, социално-икономическите обстоятелства и общата интелигентност***. Освен това, почти 7250 ученици в тази група са „ранно отпадащи“ - не са успели да завършат средно образование. Делът на тези деца от общия брой 15-годишни се покачва драстично от 6,8% в градските райони до 23,7% в селските. Мнозинството от тези ученици са посещавали професионални училища.
Въпреки че измерването на влиянието на въвежданите реформи върху качеството на образование и образователните постижения е жизненоважно, общо национално оценяване за тази цел просто не съществува.
Крайно необходимо е
въвеждането на национално оценяване за проследяване на развитието на учениците
действителния принос на училището, за да може родителите и общините да търсят отговорност от училищните директори. България се нуждае от прозрачна, обществено достъпна и непредубедена информация за реалните образователни постижения. Същевременно тя трябва да бъде строго пазена и защитавана от всякакви опити за контрол, оказване на натиск и влияние от страна на МОН и областната администрация в лицето на Регионалния инспекторат по образованието (РИО).
Свобода, избор и висшите цели на образованието
Статията в „Утро“ от 2. август изразява сериозни тревоги относно избора на учебния предмет от зрелостниците за втория задължителен държавен зрелостен изпит (ДЗИ). Прекалено много ученици избират английски език вместо профилиращия предмет, който са изучавали засилено през последните четири години в гимназията. Таблица 1 обобщава разпределението в избора на предмети за втори ДЗИ от завършилите МГ „Баба Тонка“ през 2023 и 2024 година. В същата статия се подчертава, че дванадесетокласниците в професионалните гимназии на свой ред нямат този свободен избор за втори ДЗИ, а са задължени да положат втория ДЗИ по техния профилиращ предмет, за да получат професионална квалификация. Вземайки предвид тенденциите при избора на втори ДЗИ от учениците, статията дори отправя смелото предложение към МОН да се обмисли въвеждането на предварително определен втори ДЗИ за всички зрелостници спрямо учебния профил. Това означава, че учениците в МГ „Баба Тонка“, например, ще бъдат принудени да полагат ДЗИ по математика, информатика или биология/химия като втори задължителен.
В изложените разсъждения има много недостатъци. Те пораждат веднага основни въпроси за изначалната нужда и роля на училището.
Каква е главната цел на образованието
- да бъде от полза на всекиго поотделно или да допринася за цялото общество? С други думи, целта на образованието е да подпомага всеки ученик да развива умствените си качества, да усъвършенства способностите си да мисли ясно и да му предостави възможност да добие житейски опит чрез преживени случки или да даде на ученика набор от основни образователни умения, за да може той послушно да изпълнява всичко, което държавата смята за правилно и му казва да прави?
Висшите цели на образованието трябва да са:
- да предоставя на учениците по-голяма свобода и избор в горните класове, едновременно със съзряването на подрастващите;
- учителите да бъдат в помощ на учениците при ученето и индивидуалното развитие, а не да са просто разпространители на предварително заложени знания, смлени на малки хапки за по-лесно усвояване;
- и по този начин да подтикне учениците да участват дейно в собственото си придобиване на знания.
Вероятно най-очебийният проблем от данните, показани в Таблица 1, е скромният брой ученици, които са избрали математика за втори задължителен ДЗИ. А този тревожен факт се засилва от минималния брой завършващи, които решават да продължат висшето си образование в тази специалност. Противно на логиката, обаче, вместо да задава съществените и уместни въпроси за качеството на обучението по математика, например - обхвата и разпределението на учебната програма и качеството на преподаване и учене, МОН и неговата областна администрация излиза с предложението учениците с профил математика просто да бъдат накарани задължително да полагат втория ДЗИ по предмета.
Според моето скромно професионално мнение, профилите и профилираните училища са отживелица – препратка към епохата преди 1989-та година.
Водещи училища като МГ „Баба Тонка“ и АГ „Гео Милев“ не трябва да бъдат тясно специализирани
Тяхното бъдеще е в пътя към постепенното им превръщане в независими академии. Това означава училищата:
- да имат ръководен орган, който не е контролиран изкъсо до най-малката подробност от МОН;
- да станат по-големи - всеки випуск да бъде от 780 ученици, разпределени в 6 паралелки, за да може да им се осигури широк избор от различни предмети;
- да следват обща основна учебна програма в 8., 9. и 10. клас;
- няма да имат задължително изучаеми предмети в 11. и 12. клас и респективно задължителни ДЗИ;
- да бъдат място, където учениците да получат възможността да избират свободно от голям и постоянно нарастващ набор предмети. Учениците да изучават 3-4 предмета по тяхно желание изключително задълбочено и накрая да полагат ДЗИ по тези дисциплини. Така ще може да се проследяват и измерват образователните им постижения.
С други думи, като порастват, учениците получават все по-голяма свобода и избор сами да определят изучаваното. Те няма повече да са ограничени от профилите, наложени им от държавата, когато са едва 14-годишни, и, със сигурност, няма да бъдат заставяни да полагат ДЗИ по предварително зададени предмети от държавата.
Този „англичанин“ е убеден, че не задава „странни и чудати“ въпроси. „Странното“ според българското схващане е, че въобще задавам каквито и да е въпроси. А още „по-странното“ е, че очаквам проблематичните теми, които излагам, да са обект на задълбочено и ползотворно обсъждане.
* „Расте интересът към професионалните гимназии“, „Утро“, бр. 9975 от 2 август 2023 г.
** „Държавата срещу гражданите“, „Утро“, бр. 9867 от 26 февруари 2023 г.
*** „Какво точно ни казаха резултатите от ПИЗА 2022 за българските ученици“, „Утро“, бр. 9842 от 26 януари 2023 г.
Д-р Фил БЪДЖЕЛ