Гергьовден като Ден на храбростта и празник на Българската армия е учреден през 1880 г.

Традицията да се чества Гергьовден като Ден на храбростта и празник на Българската армия има дълбоки корени. Официално празникът е учреден на 9 януари 1880 г. с Указ № 5 на княз Александър I Батенберг. Оттогава обичайната практика на обреди и ритуали, използвани от нашия народ през този ден, престава да бъде основната характеристика и съдържание на празника. Гергьовден прераства в боен празник на Българската армия и в Ден на храбростта.
На парада през същата година ордени "За храброст" са връчени на тридесет и трима герои от Руско-турската освободителна война.

В петте войни, които страната ни води след Освобождението, българските воини не дават в плен нито едно бойно знаме. Този факт е уникален в европейската история. Най-ярък пример за спасяването на знамена е при трите дивизии - 1-ва Софийска, 4-та Бдинска и Сборната дивизия в края на Първата световна война. По силата на Солунското примирие от 29 септември 1918 г., дивизиите трябва да останат като заложници, без да са разбити в бой. Знамената на техните полкове обаче са спасени и пренесени в София, обвити около телата на български офицери и войници.

До подписването на Ньойския договор отделно от Деня на храбростта - 6 май, се чества и Денят на бойната прослава на 27 ноември. На този ден Българската армия извоюва бляскава победа в боевете при Сливница в Сръбско-българската война от 1885 г. След Ньойския договор от 1919 г. Гергьовските паради са прекратени.
От 1931 г. Денят на храбростта и победите е обявен за боен празник на войската. За първи път при честването на Гергьовския празник през 1937 г. тържеството започва от предната вечер със заря. Традицията е прекъсната през 1946 г. и е възродена едва през 1993 г. със заповед на тогавашния военен министър Валентин Александров.

Днешният военен парад се командва от генерал-майор Цанко Стойков – командир на Военновъздушните сили.

На площад Александър I преминават следните знамена светини: Щандартът на Първи конен полк, знамената на Военното на Негово Величество училище, знамената на 23-ти пехотен Шипченски полк, на 15-ти пехотен Ломски полк, на 13-ти пехотен Рилски полк, на 27-ми Чепински пехотен полк, на 25-ти Драгомански полк, на 30-ти пехотен Шейновски полк, на 31-ви Силистренски полк, както и бойните и представителни знамена на участващите в парада военни формирования и знамената на Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва, Съюза на ветераните от войните в България, Съюза на военноинвалидите и военнопострадалите.

Тазгодишният военен парад е един от най-скромните в годините на прехода. Той ще бъде открит от военен хеликоптер Ми-17, съпровождан от 2 модерни вертолета от типа "Кугар". По сценарий малко след това над центъра на столицата ще прелетят 3 изтребителя МиГ-29. Тежка военна техника тази година не се предвижда. По жълтите павета ще преминат 800 военнослужещи от Сухопътните сили, ВВС и ВМС.