Русенски общини, а не арендатори и кооперации, прибират за поредна година най-големите субсидии за агросектора от Европейския фонд за гарантиране в земеделието (ЕФГЗ) и Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР). От първия се изплащат помощите по схемите за агроекология, зелени практики и единно плащане за площ, а вторият финансира Програмата за развитие на селските райони. 
Челната четворка, получила най-тлъсти суми за 2016 г., включва общините Ценово, Иваново, Бяла и Ветово. Такава бе ситуацията и за 2015 г., но тогава големите пари бяха за общинските власти в Две могили, Борово, Сливо поле и отново Бяла.
№1 в класацията за миналата година община Ценово е получила 4,24 млн. лева от Програмата за развитие на селските райони по мярка 321 „Основни услуги за икономиката и селското население“, 489 хил. лева по мярка 322 „Обновяване и развитие на селата“ и 118 хил. лева по мярка 313 „Насърчаване на туристическите дейности“. Това ще позволи на най-малката русенска община да скочи рязко нагоре в класацията по усвояване на пари по европрограми. Според статистиката, тя има едва 5174 жители, за благоденствието на всеки от които само през миналата година са похарчени по 935 лева. Да се чуди човек защо оттам през същата 2016 г. са се изнесли още 150 души.
С общо 4,838 млн. лева Ценово изпреварва втората в подреждането община Иваново, получила 3,44 млн. агросубсидии. Разликата е, че вместо да насърчават туризма, в Иваново възстановяват потенциала на горското стопанство и въвеждат превантивни мерки. По тази мярка са им отпуснати 265 хил. лева. 
В челната десятка са още две русенски общини - Бяла с 3,37 млн. лева и Ветово с 1,61 млн. лева. По-назад е Борово със субсидия от 755 хил. лева.
Най-големи суми общините вземат по мярка 321, с която се финансират проекти за подобряване на пътната инфраструктура, ВиК мрежата, мобилността на работната сила, достъпа до културни и спортни мероприятия, социални и информационни услуги и др.
Фирмите, обработващи земята, получават по-скромни агросубсидии в сравнение със селските общини. Ако направим съпоставка между първите 5 общини и 5-те най-големи агростопанства - общините вземат 14 млн. лева, за да подобряват селата, в които остават все по-малко хора, а тези, които сеят и жънат - под 10 млн.
От частниците първенец отново е беленската фирма „Агрофактор“, получила по схемите за единно плащане за площ, агроекологични и зелени плащания общо 2,85 млн. лева. Над 1 млн. лева вземат още ЕТ „Декаданс - Димитър Шишков“ с 2,47 млн. лева, ЕТ „Камен Шишков“ - 1,88 млн. лева, ППК-СТАРТ-93 с 1,61 млн. лева, „Боилл“ ЕООД с 1,31 млн. лева, „Керчев и синове“ - 1,24 млн. лева и ЕТ „Дием - Дичо Дичев“ - 1,09 млн. лева. 
Прави впечатление, че заради новите правила, предвиждащи по-големи субсидии за първите 300 декара на всеки стопанин и поради разширения обхват на субсидиите, някои големи обработватели на земя са разделили собствеността си между няколко субекта. А броят на получилите агросубсидии е нараснал от 5469 на 7052.