Футболна Европа настръхна срещу унгарския съдия Виктор Касай и колегите му на мача реванш от Шампионската лига „Реал“ /Мадрид/-“Байерн“ /4:2/. При 1:2 унгарецът изгони с пресилен втори жълт картон Артуро Видал и остави немците с 10 души. Лайсменът пък проспа ситуация, в която Кристиано Роналдо направи 2:2 от засада. Оттам колата на баварците се катурна. 
Европа изригна и по-рано, когато „Барселона“ обърна в реванш с 6:1 /0:4 в първия мач/ ПСЖ и продължи в Лигата. Тогава съдията Айтекин и асистентите му пак натвориха сума глупости. Но мина и замина.
От ФИФА и УЕФА упорито продължават да си правят оглушки и да твърдят, че налагането на видеоповторения, след които съдиите ще могат да коригират грешките си, щели да отнемат част от чара на големите футболни мачове.
Съдията е бог, казват на практика големците.
Българската традиция го знае отдавва. Когато един отбор спечели по втория начин, треньорът му се произнася мъдро: „Не коментирам съдиите. Така са видели, така са свирили“!
На обратната монета е изписано друго: „Този престъпник, той ограби труда на момчетата, всички плачат в съблекалнята!“.
Защо наистина ФИФА и УЕФА не искат да дадат ход на видеоповторенията? Защо гледат на идеята като камъче в обувката? Нали всички искат феърплей и честно постигнати резултати? Какво ги притеснява толкова?
Такава бясна съпротива буди сериозни съмнения, че призивите за феърплей са лицемерна игра на думи. Някой като че ли иска да дирижира парада и да следва предначертани сценарии. В случая вероятно пак става дума за пари, за много, много пари. Ето защо навярно и височайшата опозиция срещу видеата, с помощта на които ще се възцари повече справедливост, а и съдии като Касай и Айтеник ще опазят репутацията си. 
Въпросът е какво тежи повече - репутацията или обратите с груби съдийски грешки, изхвърлили зад борда ПСЖ и „Байерн“.