Сигурно много от вас са виждали мъж да кара велосипед посред зима в Русе. И дори в мразовитите дни да върти педалите по блуза с къс ръкав и със сандали. Може би сте си мислили, че мъжът не е с всичкия си или пък че няма пари за тролея. И в двата случая обаче грешите. Човекът, който целогодишно върти педалите на колелото си, а друг път кара скейтборд или ролери по улиците към кея, е специалистът по уши, нос и гърло в ДКЦ 2 д-р Николай Радославов, който е сред примерите за здравословен начин на живот.
Целогодишното каране на колело ме зарежда със страшно много енергия
освен това е много полезно за здравето, казва д-р Радославов. И обяснява: Когато повече части от тялото - ръце, врат, крака, са изложени на студения въздух, това е един вид студотерапия, която засилва имунитета. Ако вали дъжд пък, удоволствието от въртенето на педалите в абсолютно чистата атмосфера е неописуемо. Тогава човек диша с пълни гърди, енергизира сърдечно-съдовата система, а цикличните движения при въртенето на педалите всъщност са коремни преси, засилва се и перисталтиката, което пък не позволява в организма да се натрупват шлаки. Освен това велосипедът е най-екологичният начин за придвижване в градски условия и няма нужда от място за паркиране, усмихва се докторът. И споделя, че му е особено приятно, когато през зимата, дори и в най-големия сняг, върти педали по улиците, доста хора му се възхищават и го снимат с колелото в преспите. Е, има и други, които го гледат с подигравка, но той не замърсява съзнанието си с такива случки. Неприятно му е единствено, когато сутрин трябва да изчака на светофар да минат 30-40 коли във всички посоки, които бълват дим, а той е принуден да го диша. При изчакването обаче е забелязал нещо друго, което го притеснява - тийнейджърите вървят пеш със слушалки в ушите и не чуват колите, когато пресичат, а това е много опасно.
Д-р Радославов се запалва по велосипедите, когато е на 9 години
Тогава живее с родителите си в Тетово. Една зима при спускане с шейна си счупва и двата крака, и то много сериозно - единият е почти откъснат. Заради това малкият Николай изкарва 9 месеца в гипс. 
Нямате представа какво изпитвах тогава. Моите съученици играеха навън, а аз ги гледах завистливо през прозореца, спомня си докторът. 
След като свалят гипса, оказва се, че единият му крак е малко по-къс, което налага нова операция за коригиране на дължината. Когато и това премеждие е преодоляно, Николай яхва колелото, за да засити глада си за движение. Но ето че вече 48 години засищане няма и д-р Радославов не слиза от колелото, с изключение на двете години в казармата. Резултатът, освен със здравословен ефект, се измерва и с... 30 велосипеда, които вече притежава. Четири пази в апартамента си в Бургас, където семейството ходи всяко лято, останалите са в мазата на т.нар. попски блок в Русе, където живее.
В това, че живее в попския блок, няма никаква мистерия, нито интрига. Просто преди 57 години, които навърши вчера,
бъдещият доктор се ражда в Бяла в семейството на свещеник
Баща му по волята на църквата е изпратен да служи в Тетово, после в Русе, Сливен, Бургас. Семейството навсякъде е с него и докато са в черноморския град, порасналият вече Николай завършва Английската гимназия. Там в часовете по биология се запалва по генетиката, но през последната години в гимназията решава да следва нещо близко, но по-практично и се насочва към медицината. След частни уроци по биология и химия е приет в Медицинския университет във Варна. 
По това време баща му е изпратен като представител на Българската православна църква в Букурещ. Николай се прехвърля в Медицинския университет в румънската столица. Той владее английски и немски език, но не и румънски. В началото общува с преподавателите на тези два езика, но на втората седмица на студентите е възложена писмена работа на румънски език, с която Николай няма как да се справи. Това амбицира младежа и само след три месеца денонощно учене на езика се явява на приравнителни изпити. В края на първия семестър един от асистентите е възхитен от нивото на владеене на румънски език от Николай и му възлага да обучава състудентите си чужденци. Благодарение на упоритостта си и все по-дълбокото навлизане в румънската медицинска терминология,
амбициозният студент напредва в изучаването на анатомията
и започва да прави дисекции на трупове в моргата след лекции. Това не остава незабелязано от преподавателите му, които му предлагат да участва в изработването на атлас за човешкото тяло. След дисекциите бъдещият доктор снима човешки органи и ги публикува в медицинския атлас. Удовлетворени от работата му, много от преподавателите му възлагат още по-големи надежди, като го изпращат да участва в национални и международни симпозиуми. Тогава Николай е запленен от тайните на средното и вътрешното ухо и от възможността да връща слуха на хората, което означава да им връща усещането за пълноценен живот.
Когато през 1988 г. младият лекар се дипломира с отлична диплома във випуск със 703 абсолвенти, се изправя пред дилемата дали да се върне в България, или да продължи кариерата си в Румъния.
Личния лекар на румънския диктатор Николае Чаушеску - проф. Дорин Ходжута
който отблизо е наблюдавал развитието на отличния студент, му предлага да започне работа в неговата клиника. Дилемата е решена, а за три години обучение д-р Радославов става много добър специалист по микрохирургия на средното и вътрешното ухо, след което защитава и докторска степен по специалността. 
През 1996 година специалистът по уши, нос, гърло се връща в Русе и започва работа в някогашната Пета поликлиника, а малко по-късно се прехвърля в Първа поликлиника /ДКЦ 1/. Един ден на преглед при него идва младо момиче, пианистка в Русенската опера. Музиката и специално този инструмент са друга слабост на д-р Радославов. А това става обща тема и с очарователната му пациентка Наталия. Темата прераства в договорка - тя ще го учи да свири на пиано, той ще я учи на английски. Уроците съвсем скоро се превръщат в пламенна любов между двамата млади, която естествено ги отвежда под венчилото. Днес дъщерята Катрин, която също се увлича по музиката, свири на китара, но преди това е учила и пиано.
2003 година е тежка година за д-р Радославов. Тогава умира баща му и той много дълго не може да преодолее тази загуба. В продължение на няколко месеца се лутах между живота и смъртта, това се отрази на работата ми и на отношенията ми със Здравната каса, спомня си онези тъжни дни д-р Радославов. Накрая решава да напусне професията си и
започва да учи богословие във Великотърновския университет
След година и половина обаче докторът в него надделява и той се връща към лекарската професия. Същевременно завършва и богословското си образование, така че сега е и дипломиран богослов.
А напоследък д-р Радославов има ново увлечение -  летене с парапланер. Но преди това да разкажем за още едно екстремно хоби на лекаря - ходенето по въже. За това той опъва с лебедка 14 метра въже между две стабилни дървета в Николово. После ходи по него, като така укрепва вестибуларния си апарат. А когато не кара колело или ролери и скейтборд от операта до „Рига“ и обратно всяка вечер, не пази равновесие по опънато въже, в дългите коридори на мазата в попския блок се учи да кара... унисайкъл - велосипед на едно колело. А ако и това е отметнал, отива да лети с парапланер в Средна кула или Долапите.
По това да се рее в небето като птица д-р Радославов се запалва в Бургас
Купува си парапланер и необходимото оборудване, записва се в група за начинаещи в Шумен. Сега вече може да лети сам, но предупреждава, че това е много труден спорт и някои негови колеги са си чупили крака и ръце при кацане или неправилно излитане. Много е важно и да знаеш кога да завиеш във въздуха, защото в противен случай може да се блъснеш в нещо, казва Николай. А дали докторът кара кола? Само когато излизам извън града на почивка или когато се придвижвам до Средна кула, за да релаксирам с парапланера, отговаря той.
В момента д-р Радославов е убеден, че и с богословието, и с лекарската професия помага на хората, затова още не е решил как ще продължи живота си след пет години, когато ще се пенсионира.