Съдия Росица Радославова правораздава в Русенския окръжен съд от 2006 година. През 1996 година завършва право в Софийския университет, след което вече 23 години се посвещава на работата в правосъдната система. За година е младши прокурор, след което встъпва в длъжност съдия в Районен съд, а преди 14 години преминава на окръжно ниво. Съдия Радославова е и един от кандидатите за председател на Окръжния съд по обявения през октомври 2019 година конкурс от Висшия съдебен съвет. „Утро“ потърси магистрата за коментар по въпроси, свързани със зачестилите пътни инциденти, включително и с фатален край, в светлината на деня за безопасност на пътя.

- Съдия Радославова, на 29 юни се отбелязва Международният ден за безопасност на движението по пътищата. Вие, като наказателен съдия в Окръжен съд-Русе, сте разглеждала немалко дела, свързани с катастрофи със смъртни случаи. Можете ли да изведете някакви тенденции в тези дела?
- Пътнотранспортните произшествия заемат една голяма част от делата, които се разглеждат в Окръжния съд. При тях са и често срещаните тежки присъди, включително и ефективни. От друга страна, в Окръжния съд разглеждаме на втора инстанция дела на Районния съд, където тези инциденти заемат немалка част от наказателните дела, но при тях няма настъпила смърт, а средни и тежки телесни повреди. По мои наблюдения, 
зачестяват случаите, в които водачите шофират след употреба на алкохол и наркотици
нещо, което досега не беше толкова фрапантно. Много чести са случаите и на прегазване на пешеходци на пешеходна пътека, включително малки деца и възрастни хора. Наскоро съдът излезе с интересно решение по оправдателна присъда на Районния съд за шофиране след употреба на алкохол, тъй като съставът е сметнал обвинението за недоказано. Състав на Окръжния съд, като втора инстанция, отмени тази оправдателна присъда и осъди шофьора на ефективно наказание, което бе потвърдено и от Върховния касационен съд /ВКС/. А това не се случва много често. Също така миналата година имахме случай, при който бе оправдан шофьор, употребил алкохол и блъснал лице с умствени увреждания, пресичащо на пешеходна пътека, макар и неправомерно. Прието бе, че водачът няма вина за инцидента, тъй като не е имал възможност да спре. Състав на Окръжния съд отново отмени тази присъда и прецени, че водачът е могъл и е бил длъжен да предвиди опасността на пътя, каквато представлява наличието на пешеходец на зебрата. И той бе осъден ефективно, като предстои произнасяне на ВКС. Така че Окръжният съд като първа инстанция издава присъди за ПТП с последвала смърт и при особено тежки случаи. От друга страна, като контролна инстанция на Районния съд, има възможност да коригира такива незаконосъобразни според нас присъди. 
Другата тревожна тенденция, която забелязвам е, че
все по-млади хора шофират след употреба на алкохол
заради което аз и моите колеги работим вече четвърта година по съвместна инициатива на Висшия съдебен съвет /ВСС/ и Министерство на образованието и науката /МОН/ - образователната програма „Съдебната власт - информиран избор и гражданско доверие“. Със съдействието на Окръжна прокуратура-Русе изнасяме съвместно лекции и беседи в училища в града. Мога да твърдя, че с много голям интерес преминават тези срещи с децата и акцентът при всяка е да не си позволяват да сядат зад волана след употреба на алкохол, да не говорим и след употреба на наркотици. Основната ни цел е да покажем колко е опасно за тях и всички около тях, тъй като делът на тези престъпления е много висок.
- В тази връзка завършващите ученици и абитуриенти са в еуфорията от навлизането в зрелия живот, искат да се забавляват, но в същото време много от тях се радват на новопридобити автомобили и смесват пиенето и шофирането. Какво обаче може да им коства това?
- Най-общо казано, основното наказание, което предвижда законодателят за подобен род престъпни деяния, е лишаване от свобода. За шофиране с над 1.2 промила алкохол наказанието е от 1 до 3 години и глоба от 200 до 1000 лева. Когато е засечено шофиране след употреба на наркотици - от 1 до 3 години и глоба от 500 до 1500 лева. Това са доста сериозни санкции и мисля, че всеки би се замислил дали си заслужава да рискува по този начин своите живот и здраве, както и тези на останалите хора в автомобила и по пътищата.
- Това е разписано във вашите кодекси. Но вие, като майка, как бихте превели това на своите деца? Защо не трябва да шофират пияни?
- Аз като майка съм се стремила винаги да разговарям с децата ми като с възрастни и покрай моята професия и тази на баща им те много отрано свикнаха с правни понятия и термини. Основното, което повтарям и пред тях, и пред учениците, на които изнасям лекции, е
да не правят това, което не искат и на тях да им се направи
да зачитат чуждите права и свободи, както своите лични. Тяхното право се простира дотам, където започва правото на някой друг. Никой от нас не иска да се запъти с автомобила си до някое хубаво място, например на почивка, и да не пристигне там. Може човек да поеме отговорността за себе си и да знае, че е трезвен правоспособен водач с опит. Това обаче няма значение, ако насреща му се появи друг, който не поема такава отговорност и шофира почерпен седмица или две, след като е взел книжка и родителите са му купили хубава и бърза кола. В някои конфликтни ситуации, независимо колко стриктен е шофьорът и спазва всички правила, няма поле за изход и, за съжаление, това е най-трагичното при тези произшествия. Ако човек спазва законите, това не означава, че този срещу него ще ги спази по същия начин. По мое лично наблюдение, катастрофите се причиняват най-често заради неправилна преценка на водача - от самоувереност от несъобразена скорост с пътните условия, обстановка и участници в движението и от т.нар. самонадеяност. Тя се проявява при
шофьори, които си мислят, че са много добри, и които лесно могат да преодолеят препятствията на пътя, но това се оказва, че не е така
- Вие, като пряко ангажиран в подобни дела съдия, можете ли да си отговорите на въпроса на какво се дължи това зачестило поведение на шофьорите да пият и да карат? Има ли някакъв социален елемент, или пък чувство за безнаказаност и липса на пътен контрол?
- Според мен опира до личната отговорност и самодисциплина. Винаги е имало хора, които си позволяват да употребяват алкохол и да шофират, но завишеният брой на тези случаи в последно време според мен се дължи на „по-удобните“ пътища за шофиране на бързи и скъпи коли. От друга страна, за мен е голяма грешка, че липсват достатъчно часове по практика още при шофьорските курсове и впоследствие водачите не успяват да овладеят автомобила в кризисна ситуация. 
Със сигурност обаче не е поради липсата на контрол по пътищата 
тъй като и престъпленията за подкуп на длъжностни лица нарастват като тенденция. Това означава, че полицията си върши работата по пътищата, колегите от прокуратурата - също. Санкциите са сериозни и дори неосъждани лица са наказвани с ефективни присъди. За мен е важно да подчертая, че извършителите на ПТП, дори и с тежки последици, се наказва по текстове за непредпазливо престъпление, а не за умишлено. Тоест, те със сигурност трябва да се накажат по-леко в сравнение с извършителите на убийство например.
- Хората обаче в същото време причисляват катастрофите със смъртни случаи към убийство на пътя и не разбират разликата между причиняване на смърт и убийство.
- При непредпазливите престъпления извършителят е могъл да предвиди тези общоопасни последици, но не е искал те да настъпят. Докато при умисъла е искал и целял този резултат. Например, ако аз се снабдя с оръжие, причакам някого и му отнема живота - това е умишлено убийство. Но ако тръгна да шофирам и реша днес да отида до работа, но при кризисна ситуация катастрофирам, аз няма да нося вина за умишлено убийство, защото нямам умисъл днес да тръгна и да трепя хора по улиците с автомобила си. Това не влиза в моите представи.
- В тази връзка главният прокурор Иван Гешев неотдавна заяви, че ще иска промяна в Наказателния кодекс за по-тежки присъди на пияни и надрусани шофьори, причинили смърт на пътя, включително и конфискуване на колите им. Вие смятате ли, че има нужда от завишаване на наказанията в такава посока?
- Не мога да коментирам изказвания на главния прокурор. Такива нагласи в обществото действително съществуват. Лично аз,
като юрист и наказателен съдия не считам за необходимо засилване на наказателната репресия
тъй като има много проучвания и криминалистични изследвания, които показват, че увеличаването на наказанията или инкриминирането на нови деяния, не води до спад в престъпността, а напротив...
- Тоест, хората няма да се стреснат?
- Не. Хората според мен, се стряскат само от една неотменимост на наказанието. Когато върховенството на закона налага за всяко едно престъпление да се получи съответното наказание в колкото се може по-кратки срокове. Това би убедило обществеността, че има наказателна политика и че правоприлагащите органи си вършат работата.
- Бързината ли е слабостта на съдебната система?
- За обществеността това е много важно, защото тя иска да види реален резултат. Но не се разбира спецификата на нашата работа, която е обвързана с много страни в процеса - пострадали, наследници на пострадали, частни обвинители, граждански ищци, адвокати, подсъдим. Всички тези страни изискват спазване на правата им в процеса, които съдът е длъжен да осигури. При тези престъпления огромно значение имат експертизите, които се произнасят още по находките по време на огледа. Те се правят бавно, отнемат много време, експертите са много натоварени, което често забавя делата и оставя у хората чувство, че те се проточват от съда, а в много случаи не зависи от съда.
- Разполагате ли с приблизителни данни колко време продължава подобно дело на една инстанция?
- Не съм запозната с такава статистика, но обозримият срок за едно такова дело на първа инстанция в Районен съд-Русе е в рамките от няколко месеца до 1 година. На втора инстанция се насрочват много бързо делата, разглеждат се обикновено в едно заседание и се решават в двумесечен срок. Пред ВКС обжалването отнема повече време, но в рамките от половин до 1 година се произнасят.
- Обжалват ли се този вид дела?
По всички такива дела има или обжалване от подсъдимия, или от пострадалите, или прокуратурата 
протестира. Това показва и обществената значимост, и сериозните последици за всички страни.
- Работихте по време на пандемия, а и сега - в извънредна ситуация. Как се отрази това на дейността на Окръжния съд?
- Истината е, че ръководството на Окръжен съд-Русе създаде една много добра организация на работа. И.д.председател Анета Георгиева и заместник-председателят Свилен Сирманов направиха всичко необходимо ние да работим в условия на максимална сигурност с оглед хигиенизиране на сградата и обезпечаване на страните, съобразно решенията и указанията на ВСС. Работата при нас не спря през тези месеци. Към настоящия момент всичко е нормализирано.
- Тоест, няма затормозяване на съда?
- Не, дори нямаше затрупване с дела, както очаквахме да се получи. Всичко върви ритмично, няма забавяне. Доколкото ми е известно, има само недоволство от страна на гражданите, че трябва да изчакват пред страничния вход на Съдебната палата и се струпват доста хора. Това е разбираемо и 
следващият председател може би следва да помисли дали не е възможно централният вход да стане удобен за граждани
особено с оглед на верижния робот, който беше закупен за хората с увреждания, които се придвижват с инвалидни колички, и който стои неизползваем по простата причина, че няма как да бъде придвижен от стълбите на страничния вход до асансьора, тъй като разстоянието е много голямо.
- Публично известно е, че всъщност вие сте един от кандидатите за бъдещ председател на съда. Конкурсът бе обявен преди 8 месеца и оттогава е без движение. На какво се дължи това?
- Няма развитие по причината, че се изисква атестация на кандидатите. Г-н Дамаскинов /другият кандидат за поста-б.а./ имаше изготвена такава периодична, докато за мен не бе изготвена, беше ми отказана. Междувременно настъпи законодателна промяна през февруари във връзка с комисиите по атестиране. А последната новина е, че на 12 юни е сформирана комисия, която предстои да ме атестира. Извънредното положение също забави процедурата, но се надяваме към края на лятото и началото на есента вече да има проведен избор, защото г-жа Георгиева изпълнява функциите вече близо 1 година, което е тежко изпитание за един съдия.