В предизборната кампания валят обещания на килограм за какво ли не – за по-високи минимални заплати и пенсии, за разцвет на индустрията, за връщане на младите ни хора от чужбина… но не съм видял нищо конкретно. Как? Откъде ще бъдат взети тези пари, за да ги раздадат? Няма точни отговори.

Всички приказки са в пожелателно наклонение. Но това не е нещо изненадващо, не е вън от цялостния дискурс, в който се води предизборната кампания. Защото тя оставя едни много неприятни впечатления за външния наблюдател.

Забелязвам, че се удавя в многословие всяка нормална идея с обяснения, които нямат никаква връзка с действителността. Кандидатите за депутати са вече във вихъра на танца. Избирателите, които в последните дни преди изборите искат да изградят своето мнение и да вземат решение кого да подкрепят, са тотално объркани. Така би се чувствал всеки един човек, когато е заливан с подобен огромен обем фалшива информация. А смятам, че е фалшива, защото гледам напоследък как се нагорещяват страстите с изграждане на образа на външния враг. Виждам и странни метаморфози от страна на хора, които седмица преди изборите изведнъж си сменят драстично позицията и започват да се изявяват по начин далеч от действията им през последните 4 г. – 6 г.

Не, не омаловажавам опасностите около България. Но внимателно слушах думите на вицепремиера ген. Янев, който каза, че нещата са спокойни и държавата има план за реакция, ако се появят заплахи по границите, свързани с мигрантите. В Европа също реагират далеч по-адекватно от нас – не се създават истерии. У нас, обаче, могат да се очертаят тенденции - вече няколко пъти преди избори населението ни се залива с подвеждаща и погрешна информация, за да бъдат използвани и най-малките възможни страхове на хората.

На мен лично ми се искаше да чуя от политиците адекватна, нормална платформа, която да включва реформа в съдебната система - крайно наложителна, и от друга страна - нормални послания за икономическа реформа. Защото подхвърляния като ревизиране на договори, отнемане на имущество са популистки. Когато има нормална съдебна система, тя ще си свърши работата. Когато има нормално развита икономика, поставена на прагматична основа, и тя ще работи за благото на хората. Примерът със съседна Румъния ни доказва, че и на Балканите реализирането на такива цели са възможни.

Лесно е да казваме, че не можем да догоним западноевропейските страни, защото там нещата били различни, а ние не сме като тях. Ето, съседите ни, една ръка ни дели от тях, успяха.

За съжаление, сегашната предизборна кампания в България в огромния си обем е популистка, заиграва се със страховете на хората, с опасни карти и като че ли мизата е много висока. Очевидно е, че малко от политиците мислят прагматично какво може да се направи за страната, повече ги влече май тяхното собствено битие – да се видят на банките в парламента.

Това дори не е обикновена борба за власт, защото приказките на партийци от почти всички цветове досадиха на българите на границата на възможното. Дано издържим емоционално до изборите, за кандидатите за слава не се съмнявам – те имат енергия в изобилие. Проблемът е, че не я използват рационално. 

-------------

Георги Атанасов, финансов и политически анализатор, член на Българския финансов форум.