Той е велик. Ама наистина велик. Признава го и „Гугъл“, който вече е почитал рождения му ден с тематична промяна на логото на търсачката. Но не оценката на „Гугъл“ е важна, а на хората. А тя е еднозначна - блестящ писател с прекрасно въображение, ненадмината наблюдателност и изящно чувство за хумор. Това е роденият на днешния 11 март през 1952 година Дъглас Адамс.
За милиони хора по света британският писател ще остане авторът на романа „Пътеводител на галактическия стопаджия“, който 
започва като радиокомедия през 1978 г. и се превръща в „трилогия“ от пет книги, която продава 15 милиона копия 
до края на живота му, телевизионен сериал, няколко пиеси и комикси, компютърна игра и игрален филм през 2005 година. Но Адамс е автор и на „Дърк Джентли. Холистична детективска агенция“ (1987) и „Дългият мрачен следобеден чай на душата“ (1988), както и „Смисълът на живота“ (1983) с Джон Лойд и „Последна възможност за виждане“ (1990) с Марк Каруърдайн и три сценария за телевизионния сериал „Доктор Кой“. Посмъртен сборник с негови творби, съдържащ незавършен роман, е издаден под заглавието „Сьомгата на съмнението“ през 2002 г.
Адамс става известен като природозащитник и любител на бързи коли, камери и „Макинтош“. Той е твърд атеист и представя идеята за чувствителна локва, която се събужда една сутрин и си мисли „Намирам се в интересен свят - в интересна дупка - пасва ми хубаво, нали? Всъщност ми пасва зашеметяващо добре, трябва да е била направена специално за мен!“ Биологът Ричард Докинс посвещава книгата си „Делюзията Бог“ (2006) на Адамс, пишейки 
„Науката изгуби приятел, литературата изгуби светило, планинската горила и черният носорог изгубиха доблестен защитник.“
Дъглас Адамс е роден в Кеймбридж. През 1957 родителите му се развеждат и той отива да живее с майка си и по-малката си сестра в Брентуд, където получава средното си образование. През 1971 е приет в Сейнт Джонс Колидж в Кеймбриджския университет, където получава бакалавърска степен по английска литература през 1974.
Още в Кеймбридж Дъглас се включва в комедийната група „Футлайтс“. По време на нейни представления в Лондон през 1974 той прави впечатление на Греъм Чапман, като за кратко двамата работят заедно и няколко скеча на Адамс са включени в „Летящият цирк на Монти Пайтън“. През следващите няколко години Адамс работи на различни места, за да се издържа, като инцидентно пише комедийни скечове за радиото и телевизията.
„Пътеводител на галактическия стопаджия“ се появява през 1977 като идея за сатиричен научнофантастичен радиосериал, 
който Адамс и продуцентът Саймън Брет предлагат на една от радиопрограмите на BBC. В писането на някои от първите епизоди участие взима и Джон Лойд. Сериалът се излъчва с голям успех през март и април 1978 и е последван от няколко продължения, докато се превърне в легенда.
През 1991 Адамс се жени за Джейн Белсън и през 1994 им се ражда дъщеря. През 1999 семейството се премества от Лондон в Санта Барбара, Калифорния. Дъглас Адамс умира от инфаркт на 11 май 2001 в Монтесито.
Е, какво все пак ни завеща мечтателят Дъглас?
Например отговора на Вселената, живота и всичко останало и суперкомпютъра Дълбока мисъл (Земята), който след няколко милиона години на неутолими изчисления накрая просто избълва: 42 - Въпросът на Вечния Отговор.
Някои от почитателите на Адамс 
чистосърдечно признават, че при достигането на тази част от „Стопаджията“ са се стъписали
и са си задали въпроса какво е това - дали е просто тъпо или е гениално докосване, което те кара да излезеш от стереотипите на обикновения живот.
Всеки който се е докоснал до Артър Дент, Форд Префект, Вогоните и Зейфод Бийбълброкс, се сеща за тях в определени ситуации, колкото и време да минава, колкото и отдавна да ги е чел. И продължава да се чуди, какво по-дяволите е 42?!
Място в автобус, маса в ресторант или въпрос на тест. Когато е 42, се сещаме отново за него. Някои хора правят колекции от любимите си 42 снимки или „тематизират“ 42-ия си рожден ден („Пинк Флойд“ свирят заедно с Адамс на неговия специален ден). Централите на Гугъл и на ЦЕРН пък имат специални офис-комплекси, носещи името 42.
Писателят не разкрива магията на 42 до последно и я отнася заедно със себе си. Може би и затова именно е магия. 
Всеки търси своя отговор в енигмата, 
надявайки се той да е този който ще успее да се докосне до 42.
Има различни теории. Една от тях е отдаване на почит на Луис Карол и Алиса в страната на чудесата, която също използва числото. Друга - че е препратка на традиционното число на владетелите в Тибет. И още, и още...
Една пролетна неделя на 1981 г. Дъглас Адамс пише писмо. „Скъпи Кен, започва той, - Твоята книга много ми помогна...“ Благодарственото писмо на Адамс до австралийския писател Кен Уелш, автор на „Hitch-hiker‘s Guide to Europe“ продължава: „Една вечер през 1971 г. бях в Инсбрук и ме обзе страшна депресия. Когато на небето се появиха звезди, си помислих, че някой трябва да напише „Пътеводител на галактическия стопаджия“, защото космосът изглеждаше много по-привлекателен от мястото, където се намирах.“
Запазвайки идеята в главата си, Адамс 
пътува на стоп до Истанбул, преди да се върне в Англия 
и да прекара три години като студент в Кеймбридж. В този период той има слаби изяви като актьор и автор на комедии. По-късно, на една алпийска ливада, идва моментът, когато той може да извика „Еврика!“.
Ето само един брилянтен откъс:
„Хавлията е навярно най-полезното нещо, което един междузвезден стопаджия може да притежава. На първо място тя е много ценна в чисто практическо отношение - можеш да се загърнеш с нея, за да се топлиш, докато подскачаш по мразовитите луни на Джаглан Бета; можеш да легнеш върху нея на плажа, покрит с жарък мраморен пясък, и да дишаш опияняващия морски въздух на Сантрагинус V; можеш да подремнеш под нея и под звездите, огряващи с яркочервените си лъчи пустинния свят на Кактафун; би могъл да я опънеш като платно на мини сал по ленивите тежки води на реката Мот; намокрена, ще ти послужи и в ръкопашен бой; можеш да си завиеш главата с нея, за да не дишаш отровните изпарения или за да не срещнеш погледа на кръвожадния звяр Бъгблатер от Траал (едно невероятно глупаво животно, което си мисли, че ако ти не го виждаш и то не може да те види, но макар и тъпо като галош, то е много, много кръвожадно); ако изпаднеш в беда, можеш да я размахаш над главата си в знак, че се нуждаеш от помощ, и, разбира се, можеш да се избършеш с нея, ако все още ти се струва достатъчно чиста.“
На 25 май 2001 година, две седмици след смъртта на Дъглас Адамс, група интернет читатели 
решават да основат т.н. „Ден на хавлията“ в негова памет
Хавлията, както се разкрива от съдържанието на романа, е един от най-важните и различими атрибути в инвентара на галактическия стопаджия.
Но какво всъщност е хавлията? Много ясно - 42!
По материали от интернет