„Чудни са твоите дела, Господи!“ - ми се прииска да възкликна преди дни, докато седях встрани от участниците в постоянната комисия по образование към областната администрация. По силата на това, че съм от онова поколение, което е расло в условията на доминираната максима „Религията е опиум за народите“, съм по-скоро „умерен християнин“. Но възклицанието наистина ми се въртеше в главата - давам си сметка, че това е по-скоро плод на тоновете прочетена литература, отколкото дълбинен порив на истински вярващ в Господа. И понеже не съм сигурна какво точно си мисли човек, когато пред очите му се сътвори истинско чудо, затова повече няма да коментирам моята реакция. Но ще коментирам „чудото“. 
А то се състои в следното. 
На 21 февруари в зала „Св.Георги“ се състоя заседание на т.нар. секторна комисия по образование към областната администрация. В него участваха директори и преподаватели от русенски училища, представители на школските синдикати, шефът на Регионалното управление по образованието Димитър Райнов, шефът на отдела по приема на ученици в РУО Цветослав Димитров, зам.областният управител Станимир Станчев. Темата беше „План-приемът за учебната 2017/2018 година“. 
На 24 февруари в зала „Св.Георги“ се състоя заседание на т.нар. постояна комисия по образование към областната администрация. В него участваха представители на бизнеса и на институции, които имат отношение към работните места, към образованието, към статистиката, шефът на Регионалното управление по образованието Димитър Райнов, шефът на отдела по приема на ученици в РУО Цветослав Димитров. А вместо уволнения вече от служебното правителство зам.областен Станимир Станчев, който ръководеше предишното заседание, беше дошъл Симеон Иванов, главен секретар на областната администрация. Темата беше „План-приемът за учебната 2017/2018 година“.
И двете заседания протекоха приблизително по един и същи начин 
Райнов каза уводни думи, като подчерта, че тази година два випуска завършват основно образование - и 7, и 8 клас, затова в гимназиите ще има „двоен прием“. След това Цветослав Димитров направи презентация на заявения прием по гимназии, специалности и паралелки, като на екрана динамично се сменяха таблички с цифри, които и при добро желание нямаше как да бъдат видени, запомнени и сравнени от всички в залата. След това заявеният прием бе гласуван. И бе обявена точка „Разни“. 
На 21 февруари в уводните си думи Димитър Райнов посочи, че при заявени 65 паралелки за прием децата, завършващи 7 клас, са със 174 по-малко от заявените бройки, а тези, които завършват 8 клас - със 156. С други думи, с 330 души по-малко от очакваните бройки. Тогава Райнов каза: 
За първи път предлагаме прием при толкова голям недостиг 
- предни години сме имали недостиг от около 100 деца“. И в думите се долавяше нещо като тревога. 
На 24 февруари тези цифри не бяха посочени. Нещо повече. В своето експозе Цветослав Димитров обяви: „Очертава се недостиг за определен брой ученици за областта“, като побърза да добави: „Той ще бъде компенсиран от добрата работа на директори на училища и на центровете за кариерно развитие /?!/ и от привличане на ученици от съседни региони, тъй като предлагаме съвсем нови форми на обучение“. 
Как точно добрата работа на директорите ще набави конкретни деца от плът и кръв, не стана ясно. Нито пък поради каква причина от „съседни региони“ ще нахлуят 330 момичета и момчета. Защото вероятно там, в „съседните региони“, едва ли седят и си клатят краката - може би и там също измислят някакви техни си „нови форми“?
Препускането по табличките в презентацията на Димитров /която кой знае защо въпреки молбите на в.“Утро“ не беше предоставена на медиите - сякаш не е предложение за прием в гимназиите, а схема на нова балистична ракета/ бе съпроводено и от още една фраза, която би порязала слуха на запознати с русенското средно образование. Представяйки на бегом розовата картина на приема, той мимоходом поясни за Професионалната гимназия по дървообработване и вътрешна архитектура: „Те имаха леки затруднения с приема през последните години“. 
Тези „леки затруднения“ всъщност са нулев прием 
в последни 2 години в едно от най-старите учебни заведения в Русе, дало на града и страната именити архитекти, художници, дърворезбари, майстори... А ако тези „леки затруднения“ продължат, след още три години училището, създадено през 1906 година от онзи чех с „трудното“ име Йосиф Вондрак, ще хлопне кепенци и директорът и последните учители могат да наковат дъски по вратите и прозорците. И сигурно веднага ще се намери някой, който да превърне прекрасната сграда в един чуден хотел-ресторант на главната.
Все така, в бодър дух и приповдигнато настроение презентацията продължи до края. И за малко цялото заседание да премине в духа на някогашните комсомолски събрания - по парадигмата „има ли въпроси? - няма въпроси! - да гласуваме! - приема се единодушно“. 
 Въпроси зададе Галина Ханджиева, директорката на Териториалното статистическо бюро в Русе. Сред половината дузина питанки тя бегло засегна и болния проблем, като посочи, че „не е взето под внимание намаляването на броя деца в Русе - и тази година, и минали години“. 
Изчерпателно разяснявайки откога и защо в ПГ по промишлени технологии „Атанас Буров“ съществуват паралелките по готварство за деца в неравностойно положение, накрая Димитър Райнов се спря и на въпроса за бройката деца. 
Недостигът на деца е чисто статистически. Нямаме особени притеснения
че той ще доведе до срив на приема“, обясни регионалният просветен шеф. И разгърна разсъжденията си, като подчерта, че по принцип паралелките обикновено не се запълват с максималния брой ученици, а с 22-23 деца. „Като разделим броя на децата, които завършват тази година, на заявените паралелки с такава напълняемост, ще разберем, че нямаме такъв недостиг!“, заключи Райнов. И продължи: „В последните пет години максимум 9 процента от завършващите не се реализират в гимназиалния прием, най-вече заради заминаване в чужбина. Но ние сме длъжни да осигурим места за всички, дори и за тези 9 процента!“. 
Колко от тийнейджърите въобще не продължават образованието си след основно, защото се женят и раждат деца - това въобще не влизаше в сметката. Колко важни и търсени на пазара специалности не успяват да направят прием - това по традиция си остава като констатация, която понякога само се маркира на подобни съвещания, понякога /по-често/ дори не се отбелязва с реплика. Всеки път /с изключение на тази година/ работодатели правят някакви не особено ентусиазирани тиради как имат нужда от кадри, пък младите хора или не били подготвени, или просто не искали такава работа. Всеки път /с изключение на тази година/ от просветния инспекторат вяло апелират работодателите да проявят повече загриженост към подготовката на бъдещи техни работници и да подпомогнат съответните паралелки в професионалните гимназии. В крайна сметка 
заседанията приключват тихо-мирно, с „единодушно гласуване“ 
А заметени под килима, същинските проблеми продължават да тлеят като жива жарава. Тя припламва всяка пролет и всяко лято - когато гимназиите се впускат в епични битки да събират ученици, като в тези битки има директори и преподаватели, които прибягват до не съвсем почтени похвати. Но французите са го казали отдавна: „A la guerre - comme a le guerre!“. Това ще го разберат ставащите все по-дефицитни франкофони /от идната есен в Европейското училище пада и паралелката с френски!/, за останалите ще преведем: „На война - като на война“. В името на парите, които следват ученика, вече започват трескавите обиколки по селата, където на „подлежащите“ на прием в гимназиите и на техните родители учители с фанатичен плам обясняват как тяхното училище е единственото за детето. Защото другите професионални гимназии са или „ужасни“, или „не стават“, или „там на нищо няма да ги научат“, или просто „от тази година ги затварят и вече няма да ги има“. По-изтънчените пишат писма-покани на официални бланки. Други обещават общежития, стипендии и ред бонуси. 
Трети правят най-елементарното: отказват да дадат дипломите 
за основно образование на свои ученици, които са имали непредпазливостта да кажат, че искат да учат другаде... 
Тези битки обаче могат да помогнат само на конкретно училище в конкретна ситуация, и то временно. Реалността показва, че докато грижливо завиваме всичко с мълчание и недоизказаност, че дори и подгъваме грижливо одеялото отстрани - да не се покаже гол пръст или гол крак на истинската картинка, опасната лавина е тръгнала и няма да мине кой знае колко, докато връхлети и помете всичко. Децата продължават да намаляват - както сочат данни на Регионалното управление на образованието, само през този януари 330 деца са напуснали Русе по посока чужбина или други области, където родителите намират препитание. Както каза тогава Димитър Райнов, в последните няколко години по толкова деца всяка година напускат училище, като после половината се връщали. Но половината, която не се връща, ще състави нов „недостиг“ догодина, по-догодина... И никакви нови паралелки с приказни специалности от рода на приложен програмист, спедитор-логистик и маркшайдер няма да спасят приема. Затова нищо чудно да се сбъдне най-мрачният кошмар на мислещи и страдащи поради това русенци: едно подир друго да затварят врати основни училища и гимназии. И 
който е останал тук, да седне край пепелището и да плаче
Впрочем, точно на такъв закъснял плач прилича една от новите специалности, които предлагат в план-приема на русенските гимназии: химик-оператор. Няколко години, след като безславно и безгрижно бе съсипан и заличен един от емблематичните техникуми на Русе - техникума по химия, днес някой е измислил да предложи такава „уникална“ и очевидно търсена специалност в план-приема за учебната 2017/2018 година. Дали пък някой няма да се сети да потърси отговорност на хората, подписали присъдата на химическото училище? Или по-скоро всичко ще си потъне в удобното задушливо мълчание, което бавно, почти незримо, руши и съсипва. Безвъзвратно.