Около 12 000 гласа ще са необходими за депутатско място от Русенския регион, показва изборната математика на база резултатите от последните парламентарни избори през октомври 2014 година. Тогава броят на действителните гласове беше 96 041, а разделено на броя на креслата в парламента - 8, означава, че тежестта на един мандат е близо 12 000 бюлетини, като в разпределението участват само гласовете на тези, които са преминали 4-процентовата бариера. 
Преференциалният вот, който напоследък започна да се възприема като сериозна алтернатива от голяма част от избирателите, също не е за пренебрегване. За да се разместят кандидатите за властта, грубите изчисления показват, че ще са необходими около 840 гласа.  
Шефката на Районната избирателна комисия Мирослава Маркова обясни, че преференциалният вот за отделните кандидати е валиден, ако броят на гласовете, получени за кандидата, е не по-малък от 7% от гласовете, подадени за кандидатската листа. Кандидатите се подреждат според броя на преференциите, като се започва с този, който има най-висок брой валидни предпочитания. Тези кандидати се изваждат от листата на съответната партия и влизат в т.н. списък А. Останалите в кандидатската листа запазват първоначалното си подреждане в листата и образуват списък Б. 
Вземайки предвид данните от последните парламентарни избори, когато ГЕРБ спечели 30 105 гласа в Русе, заработването на преференция в партията изглежда трудно. Кандидатите, желаещи да се наредят след водача и да пренаредят листата на партията, ще трябва да съберат 7% минимален праг, който се равнява на 2107 гласа. 
При БСП, за които през 2014 гласуваха 13 455 избиратели, са достатъчни 941 бюлетини, за да разместят кандидатите за депутати. 
За да се промени листата на ДПС след първото място, ще са необходими 896 гласа, а при „Обединени патриоти“ - 706, като следва да се отбележи, че тази цифра е на база резултата от парламентарните избори през 2014, когато коалицията включваше две формации - НФСБ и ВМРО. 
Минималният праг, за да се пренареди листата на реформаторите, е 541 гласа, като тук също се има предвид резултатът на коалицията от предходните избори, когато всички десни формации бяха обединени. 
При АБВ 7-процентната бариера е още по-ниска - едва 267 гласа, но отново с условието, че сега са в коалиция с още една партия.
Не е изключително и на тези избори феноменът 15/15 да се повтори и това да се отрази съществено на вота, както се случи на местните избори през 2015, когато в някои листи последните станаха първи. При ГЕРБ номерът на бюлетината съвпада с кандидатурата на шефа на театъра Орлин Дяков. В БСП номерът, с който партията се явява на изборите, е за Георги Стоилов. При „Обединени патриоти“ няма кандидат под номера, с който коалицията ще се бори за доверието на избирателите. Такава е ситуацията и при реформаторите. В листата на АБВ късмет може да извади Веселин Велчев, който впрочем беше шампионът с преференции на местните избори и от трети в листата стана първи. При ДПС номерът на бюлетината съвпада с кандидата Айдън Карамехмедов, а при Нова Република - с Даниел Казаков.