Няма специалисти, няма квалифицирани кадри, няма хора, няма кой да работи. Това са най-честите оплаквания, които мениджъри и предприемачи споделят от 1-2 години насам. Множество анкети сред бизнеса посочват недостига на човешки ресурс като пречка номер едно пред ръста на предприятията.
Хора наистина няма. В една ситуация, когато икономиката расте, а населението прогресивно намалява, е въпрос на време да се достигне някакъв предел. Според статистиката броят на работещите по трудов договор в Русенско се е увеличил само за една година с над 3600 човека. Безработицата в община Русе е под 3% и може да се каже, че не работят вече само тези, които не искат да работят и могат и да не работят. И положението се влошава, тъй като броят на пенсиониращите се надхвърля този на децата. Миналата есен гимназиите стартираха с 22 паралелки по-малко, а тези дни бе отчетено, че липсват 330 седмокласници и осмокласници, които да запълнят местата в професионалните и профилирани училища.
Какво да прави бизнесът при това положение? Възможностите за автоматизация на работния процес все пак не са безкрайни, а роботи, които да заменят напълно хората, все още няма. Изходът е само един - да се използват възможностите за вътрешна (междуобластна) и външна миграция, за да се привлекат в Русе нови хора. И докато наемането на специалисти от чужбина е сложна задача, изискваща преодоляване на множество бюрократични пречки, не е така с хората от други градове и села. Има доста региони на страната, където добра работа няма, безработните са много и голяма част от тях биха се преместили в Русе стига да им се предложат по-добри условия. Нещо, от която всички бихме имали полза - повече работници за фабриките, повече данъкоплатци за общината, повече деца в училищата, повече клиенти за магазините. Трябва обаче някой да се захване с тази задача и да я реализира - да намери тези хора, да им предложи работа и да ги убеди, че тук биха намерили свой втори дом и че си струва да се преместят с цялото семейство и децата. Засега такъв субект не се забелязва.
Как го правят другите
Липсата на кадри не е само русенски феномен, такава е ситуацията в много други области. И челен опит не липсва. През миналата година например някои от най-големите компании в Пловдив - „Бела България“, „Кауфланд“, „Сенсата технолоджис“, „Либхер“ и др. се обединиха с идеята да привличат необходимите им служители от райони с висока безработица. Към каузата бяха привлечени община Пловдив и „Тракия икономическа зона“, където към момента работят над 100 фирми. Осигурено бе партньорството на JobTiger. 
Свободните работни места се обединяват и обявяват на специално създадения за това сайт plovdiv.careerdays.bg. Следващата стъпка е организиране на дни на кариерата в общини, които имат висок потенциал за трудова миграция. Освен нивото на безработицата като фактори се отчитат наличието на професионални гимназии, както и това каква индустрия е имало, която по една или друга причина е била закрита. Инициативата започва от Монтана, Ловеч, Сливен, Бяла Слатина и Стамболийски. На тези събития работодателите представят както отворени позиции в предприятията си в региона на Пловдив, така и възможностите и условията за трудова миграция. Кампанията ще продължи с други 15 града в страната и чужбина. В плановете влиза и привличане на етнически българи от Украйна и Молдова.
Инициативата на пловдивчани отчита и много други проблеми пред евентуалната миграция като нуждата от жилища, детски градини и училища. Общината се е ангажирала да осигури достатъчно места в училищата и детските градини за записване на децата при преместване на цели семейства. „Тракия икономическа зона“ стартира проект за изграждане на жилища за индустриални работници. Идеята е компании да наемат квартирите и да ги предоставят на свои служители, които да могат да ги купят, като теглят кредит с подкрепата на работодателите си.
Доколко е успешна такава стратегия? Тези дни пловдивските работодатели съобщиха, че са привлекли 1000 души от цялата страна. А община Пловдив обяви, че ще открие минимум 10 нови дуални паралелки, зад които стои реален бизнес, който е готов да инвестира в образованието и да си подготви нужните кадри.
Русенският опит
В Русе въпросът с липсата на квалифицирани кадри за икономиката се повдига на всеки организиран за бизнеса форум. Няколко кръгли маси идентифицираха проблема, по инициатива на някои тукашни предприемачи бе създаден и клъстер „Русе+“ под егидата на областния управител с идеята да помага на местните фирми. Някакви конкретни стъпки за популяризиране на Русе като добро място за работа и живеене обаче липсват. Самият бизнес, въпреки че е най-потърпевш от липсата на хора, също е странно пасивен. Няколко фирми като „Витте Аутомотив“ и „Монтюпе“ отскоро правят опити да наемат хора от околните населени места като например Разград, но инициативите им са инцидентни. Може би единственият, който целенасочено работи за привличане на служители от други области, които и да останат да живеят в Русе, е собственикът на фабриката за мъжка мода „Ричмарт“ Мартин Йорданов. За тази цел той нае преди време бившето средношколско общежитие и реконструира стаите му, добавяйки на всяка санитарен възел, така че да станат напълно годни за по-дълго обитаване. Сега там живеят тридесетина човека от Монтана, Враца, Лом и др. които работят във фабриката и възнамеряват да останат в Русе.
Има обаче и проблеми - една фирма трудно може да предложи места за цялата фамилия, повечето от новодошлите са оставили семействата си, тъй като за половинката им работа в „Ричмарт“ няма. Съвсем друго ще бъде, ако се търсят служители за 20-30 предприятия от различни браншове - тогава вероятността една семейна двойка да намери работа става много по-голяма. За един работодател е трудно и да прави предварителен подбор на кандидатите по места, така че известна част от идващите в Русе се оказват неподходящи. И трябва да се връщат обратно, тъй като алтернативи (други предложения за работа) пред тях няма. Затова самият Мартин Йорданов е убеден, че с такава задача трябва да се обединят множество работодатели, като ръководна роля за тази инициатива трябва да има Общината или друга институция, която не е обвързана с някоя конкретна фирма. 
Откъде можем да привлечем хора
Въпросът кои общини имат най-голям потенциал за трудова миграция към Русе подлежи на детайлен анализ, но насоките са ясни - това трябва да са региони със сравнително висока безработица и по-ниски заплати. По отношение на заплатите през миналата година станахме малко по-конкурентни - средното възнаграждение в областта се увеличи с 13,5% и достигна 828 лева, малко над средното за Северен Централен район (815). Но все още е някъде около средното провинциално ниво.
Добри кандидати за трудова миграция ще бъдат области, където доскоро са съществували големи индустриални предприятия, които обаче вече не работят. Фактор би било и наличието на професионални училища, за кадрите на които в региона вече липсват възможности за реализация.
По отношение на безработицата добър кандидат изглежда съседната област Силистра. Там и средната заплата е със 130 лева по-ниска отколкото в Русе. В по-малка степен същото се отнася и за Търговище. Най-бедната и безработна област е Видин, следват „обичайните заподозрени“ Враца и Монтана. Една разбивка по-общини вероятно би извадила наяве и много по-добри кандидати за трудова миграция. Стига да се намери кой да направи подобен анализ, което не е задача за 2-3 часа.
Откъдето и да се започне, ясно е работа има много и са необходими обединени усилия на всички заинтересовани. На фирмите, за които няма квалифицирани кадри, на училищата, за които няма ученици, на организации, подпомагащи набирането на персонал, на местната власт в лицето на Общината, която да координира и направлява всички усилия, така че да отговарят в най-голяма степен на обществения интерес.