Един от най-разпространените способи за оценка на благосъстоянието в социологическите изследвания е въпросът какво може или не може да си позволи да купи твоето семейство. През последните години резултатите даваха такава картина. Основната част от руснаците (половината и повече) определяха материалното си положение с думите "парите ни стигат за храна и дрехи, покупката на по-скъпи вещи като хладилник или телевизор, предизвиква проблеми". Има и малцинство от 15-29% от хората, които са по-бедни, и малко по-многобройно малцинство - между една пета и една трета - от тези, които са по-богати. В края на миналата година размерите на тези малцинства се изравниха - по 22%. Не си струва да се радваме на тази симетрия, това беше минимум благополучие и максимум неблагополучие, и ни се иска да вярваме, че това положение е временно. През януари се възстанови обичайния за последните пет години превес (24% срещу 18%) в полза на семействата, по-богати от средното ниво. ()()

Не се удава усредняване на положението нито на скитниците, нито на милионерите. Положението и на двете групи трябва да включва особени изследвания, а нашите средства дават възможност да се говори за положението на масовите групи от населението. Най-голяма загриженост предизвиква делът на тези, които са на ръба на бедността. Допитването до общественото мнение позволява да се научи много за тази част от обществото. Две трети от тях са жени. Почти 70% от хората от тази група са на възраст над 40 г. Една трета от тях са пенсионери. Като цяло техните доходи са примерно 1,5 пъти по-ниски от средните за Русия. В трудно материално положение се оказват и работниците (една четвърт от този сегмент) и служителите (всеки десети). При една четвърт от тези семейства имат по едно или две деца. Но другата една четвърт са самотниците, в тази група те са двойно повече, отколкото средно за страната. Половината от този контингент живее в градове със средна големина, една трета - по селата, там те са доста повече отколкото средно за населението, а в големите градове тези хора са двойно по-малко, отколкото средно за страната. Половината от бедните имат средно специално или висше образование. А останалите имат по-ниско образование.

Трудно е да се говори за това, но в масовото и чиновническото съзнание всичко е изброено - признаци на "социално слабото население". Прието е тези хора да бъдат съжалявани, но като цяло те са смятани за стоящи встрани от основния жизнен поток. Тяхната съдба е постепенно да си отиват от живота. Те имат два обществено значими ресурса. Първият - времето, което трябва да премине, преди да се оттеглят от живота. Характерно е, че "да се живее колкото може по-дълго" сред тях е с една четвърт по-малко популярно, отколкото сред тези, които са по-млади и по-богати. Това си време те могат да прекарват по опашки в поликлиниката или в офисите на социалните служби. Или пък, за да седят с внуците си. Вторият ресурс - това е гласът им като граждани на Русия. Те са смятани за най-надеждният електорат. Само че трябва да се отчита, че тяхната готовност да гласуват за президента, а също и да дадат своя глас за него не е по-висока, както се смята у нас, а е по-ниска. Те по-малко от всички други вярват на политиците.

А и въобще именно в тези среди е най-ниското (77% при средно 85%) одобрение на дейността на Путин. А най-високо (88%) е в другото малцинство, това на богатите.

Автор на коментара във в. "Ведомости е Алексей Левинсон, шеф на отдела за социалнокултурни изследвания на "Център Левада".