Д-р Илтер Пазарджъклъ е от Балчик. През 2007 година завършва Медицинския университет в турската столица Анкара, след което започва работа в МБАЛ-Шумен. В средата на 2012 година постъпва в Специализираната кардиологична болница в „Медика Кор“ в Русе и започва да специализира кардиология. През декември 2016 година се дипломира като кардиолог и в момента преглежда пациенти със сърдечни проблеми и в „Медика Кор“, и в кабинет 212 в ДКЦ-2.


- Д-р Пазарджъклъ, на колко време трябва да се прави профилактичен преглед на сърцето?
- Хората със сърдечни проблеми трябва поне веднъж в годината да си правят профилактичен преглед на сърдечно-съдовата система, защото това е много важно, за да се предпазят от инфаркт. Според данни на Световната здравна организация на година 18 милиона човека в света умират от инфаркт. За съжаление, България е в челните места по смъртност от сърдечно-съдови заболявания в Европа. Затова мъжете над 45 години и жените над 50 години трябва да посещават джипитата си поне веднъж в годината за профилактичен преглед на сърцето.
- В какво се състои тази профилактика?
- Първо се мери кръвното налягане, после се прави електрокардиограма и при проблеми колегите беседват с пациентите за риска от фамилна обремененост, тоест дали има роднини от първа линия, които боледуват от сърце и са преживели инфаркти и инсулти. Накрая се правят лабораторни изследвания. Ако всичко е наред, профилактичните прегледи на сърдечно-съдовата система могат да се правят на две години.
Тук искам да кажа нещо много важно, което съм забелязал в моята практика като кардиолог. Добре е пациентите да си мерят кръвното налягане вкъщи, където са по-спокойни, защото като влязат в кабинета на лекар, се получава така наречената хипертония на „бялата престилка“, т.е. от притеснение от нас, лекарите, някои пациенти вдигат стойностите на кръвното налягане и при замерването им ние не можем да разберем дали това са истинските стойности, или вдигането им е моментно. В цифри това означава, че нормалното кръвно налягане е 120/80, но като влезе при лекар, пациентът вдига 150/90, което задължително налага медикаментозна терапия. Ако обаче пациентът си мери кръвното вкъщи, той ще каже на колегата, че високите стойности в момента не са истина, и тогава кръвното ще се измери втори път, за да се види къде е грешката.
- Как се постъпва с пациенти, които страдат от сърдечно-съдови болести, но имат други хронични заболявания?
- Много е важно пациентите да казват какви придружаващи заболявания имат. Например, ако на преглед дойде пациент с диабет, който се лекува с инсулин, и му се измери кръвно 140/90, не може да се каже, че той няма сърдечен проблем. Напротив, изписват му се медикаменти, които са съвместими със захарната болест.
По принцип има два вида основни антихипертензивни медикаменти, които нямат превъзходство за смъкване на кръвното, но има пациенти с придружаващи болести, които  налагат употребата им. Например за пациенти с диабет е по-подходящо да им се предпише антиенхибитор за смъкване на кръвното, защото той има допълнителен противоактивен ефект върху бъбреците, от които диабетиците винаги страдат. Вторият клас лекарства са диуретиците, които се използват основно за лечение на хипертонията, защото се смята, че една от причините за високото кръвно е задръжка на натриеви йони в тялото и респективно вода в артериите, която вдига кръвното налягане. Тези медикаменти форсират бъбреците и карат хипертониците да отделят повече урина, чрез която се изхвърлят натриевите йони от тялото и така кръвното намалява. 
- Кои са рисковите фактори за сърдечно-съдовите заболявания?
- Един от основните рискови фактори е тютюнопушенето. За него е доказано, че е основен фактор, както за рак на белия дроб, така и за така наречената болест на Бюргер. Затова е добре хипертониците да откажат цигарите или да ги намалят до минимум. 
Друг рисков фактор са високите нива на холестерола и особено на лошия холестерол. При някои хора стойностите се вдигат от неправилен режим на хранене, но при други това заболяване е по рождение. И при двете групи хора обаче високият холестерол рефлектира върху съдовете по цялото тяло и атеросклерозата при тях се развива значително по-бързо. За лечението има мадикаменти, но проблемът трябва да се хване отрано и да се предпишат лекарства за регулиране на холестерола. В противен случай се стига до инфаркт. В „Медика Кор“ са постъпвали мъже на по 20-30 години със запушени артерии на сърцето вследствие на висок холестерол. Всички те са спасени от смърт, защото са потърсили помощ навреме, но не трябва да се чака да се стига до това състояние.
Друг рисков фактор е диабетът. Ако това заболяване не се контролира добре, уврежда много артерии в тялото, включително и тези на сърдечния мускул, което довежда до различни форми на коронарна болест като гръдна жаба, инфаркт, инсулт. Затова кръвната захар трябва да е в нормални стойности. 
Следващ рисков фактор е застоелият начин на живот. Много хора ходят с колите си на работа, после стоят осем часа зад бюрата си и накрая пак се прибират вкъщи с автомобили. Този начин на живот води до напълняване и обездвижване. Затова в подобни случаи лекарите съветват пациентите си да отслабнат чрез диета, да вървят поне 30 минути пеш в обедната почивка и по възможност да се прибират пеша в домовете си. В противен случай те са застрашени от инфаркти и неминуемо стигат до „Медика Кор“.
- На какво се дължи сърдечната недостатъчност?
- Това е състояние, при което сърдечният мускул страда от липса на кръв от запушване на коронарния съд. Тогава се получава инфаркт, който е лечим до първите шест часа от оплакванията. Такива пациенти могат да потърсят помощ както в „Медика Кор“, така и в МБАЛ „Медика“ или в кардиокабинетите в ДКЦ-2, където винаги има дежурни специалисти. 
Наскоро в „Медика Кор“ имахме 50-годишен пациент, който от два дни имал болки в гърдите, но се е лекувал с мазила и парацетамол и като дойде при нас, сърцето му беше много увредено. Запушената му артерия бе отпушена, но сърцето му остана увредено за цял живот. Ето защо профилактиката на сърцето е много важна за здравето на човека.