Изключително наситена с творческа работа година изпрати екипът на Русенската опера. Много премиери, концерти, експериментални постановки, гастроли в страната и чужбина белязаха 2016-а за целия състав. 
И наистина, изразът „изключително наситена“ не е само обичайната медийна куртоазия, която напоследък така неудържимо е захаросала повечето от печатните и електронни издания. Някъде към края на октомври и началото на ноември в ход беше една крилата, макар и малко невесела шегичка - че на директора Найден Тодоров му трябвали поне четири оркестъра, за да можел да се справи с това, с което се е нагърбил. Е, разбира се, че нямаше откъде да се вземат четири оркестъра. И за пореден път и този, с който операта разполага, се справи с изпитанията, каквото и да струваше това на музикантите. Които, изпълнявайки професионално своите музикални партии, без да го искат, влизаха в ролята на Росиниевия герой - „Фигаро тук, Фигаро там“. И се „разчетвориха“ така, че да има оркестър на гастрола с финалния спектакъл на Нешка Робева „Последната грешка на Нешка“, да свири русенски оркестър на гастрол в Германия, някой да свири „Травиата“ в НДК, а заедно с това да вървят репетициите на детската опера „Ани в царството на цветята“, като в същото време музикантите да имат и едно наум - за „Нострадамус“ на Николо Коцев... 
Едва ли някой би могъл да оспори фактите. А те са, че
за Русенската опера очевидно не съществуват понятия като „ваканция“, „отпуска“, „почивни дни“
„празнични дни“ и други от сорта. Кога успяват тези хора да си ползват годишните отпуски, как го правят и какъв е техният чалъм, с който спазват закона, остава в графата загадки. Или пък с какво ръководството компенсира оркестранти, хористи, солисти - за това, че за всички тях в календара явно няма дни, отбелязани с червено... Ако се вярва на изтървани реплики, според които заплатите на хора и на оркестъра са между 500 и 600 лева, на вярната публика й остава само да свали шапка и да се поклони до земята на тези вречени в професията си трубадури... 
Да се върнем при фактите. Това, което русенци виждат и на което се радват, са спектакли и концерти до последния ден на календарната година /плюс традиционния „Лешник“ - магичната балетна приказка „Лешникотрошачката“ на Чайковски с подаръци от Дядо Коледа/. И след новогодишните празници пак операта първа - още в първите дни на януари, започва да предлага на русенските си почитатели спектакли, концерти, камерни изяви. По Коледа, Великден и през лятото - с други думи, 
през всички ваканции операта остава единственият културен институт, който предлага сценично изкуство 
в Русе. 
И през 2016 година тя продължи да вписва в биографията си впечатляващи постановки. Сред тях са една прекрасна „Турандот“, предизвикала аплодисменти в НДК в София, както и цяла поредица в „двореца“ в столицата, включваща „Травиата“ и „Набуко“. „Аида“ бе представена на Царевец във Велико Търново през юли, а на Банско опера фест, където русенци традиционно участват, тази година те показаха операта „Селска чест“ и балетите „Ромео и Жулиета“ и „Откровения“. 
Друго традиционно фестивално присъствие операта заяви в Правец на Моцартовите празници край езерото на входа в градчето, въздигнало се преди време като родно място на най-дълго управлявалия соцдиктатор Тодор Живков. За Правец Русенска опера подготви нов, модерен прочит на „Севилският бръснар“ на Джоакино Росини, който преобръща класическата представа за произведението, като внася в него съвършено различна динамика. 
В светлината на нетрадиционното бе и постановката на рок операта „Нострадамус“ на Николо Коцев, която съчета усилията на оперния оркестър, рок банда и участието на рокаджии като солисти. Световната премиера на спектакъла, за която бе избрана русенската оперна сцена, бе обвита допълнително в 
тайнственост, което изостри сетивата на меломаните
Особено на тези, които искаха да видят „Нострадамус“, но не искаха да пропускат Националната джаз среща, която в същите два дни вдигаше адреналина в Доходното здание. Защо за рок операта бяха избрани точно тези две дати - това остана в сферата на предположенията, които някои русенци свързаха с провела се по същото време в града масонска среща. 
И други събития в операта, без да се обвиват в предварителни многозначителни и мистични мълви колко са „страхотни“, със сигурност ще останат в признателната памет на русенските ценители. Сред тях са две „малки“ опери и техните своеобразни русенски премиери. За „Човешкият глас“ на Франсис Пуленк по пиесата на Жан Кокто русенската постановка беше също световна премиера - с интригуваща подмяна в натюрела на единствения персонаж. В постановката, която беше дебютна за солиста на Русенската опера Пламен Бейков в новото му амплоа на режисьор, партията на героинята бе изпълнена от тенора Георгиос Филаделфевс, като това добави нови емоционални нюанси в драматичния последен телефонен разговор по Кокто. Бейков и Филаделфевс предложиха на публиката още едно малко бижу - „Учителят по музика“ на Перголези, спектакъл с бляскави каскади от настроения, красиви преходи, внезапни обрати, искрометен хумор и много актьорско дарование. 
Не бива да се подминава участието в Мартенски музикални дни - със „Симоне Боканегра“ с Иван Консулов в главната роля и заключителния концерт. Специален акцент в годишния афиш беше балетната трупа, която за пореден път се доказа на сцените в Русе, Варна, Правец, Банско, София, но също и в турнета в Белгия, Франция и Люксембург, където постановките били с оркестър /!/, а възторгът на публиката преобърнал представата за „сдържаните западноевропейци“. 
Множество концерти, гостувания на диригенти и наши и чужди солисти, в това число и концертът с Ричард Клайдерман, оформят многобройните акценти за оперната 2016-а. Успоредно с това оркестърът кажи-речи непрекъснато е в майсторски класове за диригенти. 
 2016-а беше белязана и от знакови напускания
Тръгна си поредният директор на балета Силвия Томова, която направи чудеса с русенската трупа и накара публиките не само в България да се възхитят и дори да завидят на таланта и вдъхновението на русенци. Така и не стана ясно защо е напуснала примата, която в последните няколко години остави тук част от душата си. След като вдигна на крака балетната трупа и й отвори нови пространства, Томова дълго боледува безизходицата, която кара талантливи танцьори да напускат операта. Плакахме заедно, призна инак немногословната примабалерина, когато съобщи, че Елена Павлова и Милен Харалампиев са поредните заминали за чужбина, тъй като за семейството балетисти се оказало непосилно с техните русенски заплати да отглеждат детето си. Впрочем, Елена и Милен не са единствените напуснали. Вече не танцуват в Русе Даниел Тичков, Йордан Кръстев, Галина Христова... След това Томова отправи апел /който по-скоро приличаше на горд, но обречен вопъл/ към русенския бизнес да окаже помощ за трупата. Можем да се досещаме какъв е бил резултатът, след като не след дълго Томова напусна. Официалната версия е, че това било „по лични причини“. Но пък скоро след това стана ясно, че тези 
„лични причини“ не са попречили на Силвия Томова да оглави балетната трупа в Стара Загора
Напусна операта и баритонът Венцеслав Анастасов. Солистът, когото аплодират публиките в цяла Европа и за когото русенската оперна сцена е без преувеличение родна - тъй като на нея са били адмирирани безброй пъти неговите родители, оперните солисти Мария Венцеславова и Анастас Анастасов. Вероятно Венцеслав Анастасов има своите убедителни причини да се раздели с русенската сцена. И да работи вече за Варна. Вероятно такива причини има и басът Емил Желев, който неотдавна също приключи отношенията си с Русенска опера. 
Буквално преди дни се състоя още едно знаково сбогуване. Макар лично аз да не съм сигурна доколко това е напускане на Русенска опера в истинския смисъл на думата. Както „Утро“ писа, Найден Тодоров спечели конкурс и министър Вежди Рашидов в последния си работен ден подписа заповедта за назначението му за шеф на Софийска филхармония. Някои виждат някакви специални връзки в това. Но истината е, че това напускане е започнало отдавна. Още когато стана ясно, че въпреки уверенията на кмета Стоилов, че е предупредил Найден Тодоров, че ще го подкрепи за втори директорски мандат, но с предупреждението „Да стои тук, в Русе!“, маестрото не показа с нищо, че е запомнил това предупреждение. 
В Русе често пъти музиканти и певци признаваха, че има нещо магично и в неговата артистична стихия на диригент. Истина е, че с неистовата си енергия и амбиция той отвори много ангажименти за Русенска опера - и в България, и в чужбина. И това, вън от съмнение, направи Русенска опера именита. 
Друг е въпросът защо въпреки това социалният статус на артистите оставаше обидно нисък, защо въпреки това
сградата на операта продължава да изглежда като изоставена след земетръс 
/пукнатини по стените във фоайетата, трагично състояние на сцената, мизерни репетиционни и гримьорни/. С неизменната си усмивка на неразбиращо дете, което е „над нещата“, Найден Тодоров предпочиташе тези неприятни теми да се замълчават /като в същото време във фейсбук редеше пламенни тиради „по принцип“ за унизителното състояние на културата изобщо в България/. Странно е и друго - че достойни и талантливи артисти от операта не само се присъединиха, а сами смело подхванаха протест по повод замърсяванията на въздуха в Русе. Но за това, че /да пази бог!/ всяко излизане на сцената вече се превръща в рисково - за това никой не отваря и дума. 
Всичко това - и напуканите стени, и мизерните гримьорни, и бягствата на имена, и всичко останало, което се затрупва с мълчание, може би не би било предмет на обществен интерес, 
ако ставаше дума за частно цехче за копчета, а не за Държавна опера Русе
Но понеже нейната история и мисия за града и за страната не са без значение, а и защото се издържа и с пари на данъкоплатците, намирам, че не е неуместно да се задават въпроси, които да изискват отговори. 
Какво ще се случва - предстои да видим. От вторник следобед операта вече има и.д.директор - Гергана Георгиева. Предстои да бъде обявен конкурс за титуляр. 
Дори не смея да си мисля, че Русенска опера ще извади късмет и ще получи за директор човек, който няма да я ползва единствено за трупане на арт CV и собствен имидж /бляскав, несъмнено!/. А ще я управлява разумно и достойно - като към впечатляващото артистично реноме ще прибави и подобаващо финансиране. И грижа - за сградата, за комфорта, за спокойствието, които са тъй важни за всеки, който създава изкуство. Пък в един момент русенските музиканти, които се събират напоследък във фестивален оркестър за „Мартенски музикални дни“, след като закрият фестивала не да потеглят с тъжно облекчение към летищата, а оттам към своите далечни градове по земното кълбо, а да се наредят пред канцеларията на операта с молби да бъдат назначени на работа.