Уилям Рандолф Хърст (1863-1951) е баща на жълтата преса, а рожбата му се отблагодарява с несметни богатства. Бохем и ценител на женската красота, той ги харчи за безкрайни купони с холивудски звезди и видни политици. Неслучайно много литературоведи имат съмнения, че Хърст е един от прототипите на Джей Гетсби в романа на Скот Фицджералд „Великият Гетсби“. Също като в книгата, но съвсем наистина в огромното имение Hearst Castle, наричано от Хърст Ранчото, вечерите никога не са самотни - шумни партита, прожекции на филми и многолюдни рождени дни. В списъка на ВИП гостите са Чарли Чаплин, Грета Гарбо, Кларк Гейбъл, Мери Пикфорд, Дъглас Феърбанкс-младши, Джоан Крауфорд, Гари Купър, Бъстър Кийтън, Кари Грант, както и Уинстън Чърчил, Джордж Бърнард Шоу, Чарлз Линдберг и Хауърд Хюз.
Парите на Уилям Хърст обаче никога не свършват, защото той е първият създател на медийна империя и първи превръща вестниците в средство за печелене на пари. А когато на 24 години през 1887 г. поема управлението на купения от баща му Джордж Хърст вестник San Francisco Examiner, той не разбира нищо от журналистика. В колежа, от който е изключен още втората година заради неприлични шеги с преподавателите, менажира хумористично списание и това е единственият му досег с пресата. Но Хърст е честолюбив и свръх амбициозен. В Examiner привлича най-добрите журналисти, като не се скъпи за парите, наема кораби и влакове за репортерите, за да са първи на мястото на събитието, младият Марк Твен също става част от екипа му. Това, че не разбира от журналистика, всъщност се оказва неговата благословия. Защото, освободен от шаблони и норми, Хърст експериментира смело - променя шрифта и първите страници на вестника, на които се появяват огромни сензационни заглавия. Всъщност това е златната жила, която напипва - сензацията продава! Хърст дефинира основните теми за своите вестници: убийства, самоубийства, побоища, сексскандали, сватби и разводи на известни личности, любовни истории, човешка суета. При това фактите трябвало да се пресилват, изопачават и дори фалшифицират. Звучи ли ви познато?
Тиражът на Examiner скача двойно, но това струва на баща му 750 000 долара, което едва не докарва инфаркт на богатия собственик на плантации и златни мини в Мексико, Чили, Перу и Съединените щати. Той категорично отказва да даде и цент на амбициозния си син, който е заплашен от фалит точно на прага на триумфа си. Джордж Хърст обаче има политически амбиции и Уилям изобщо не се поколебава да направи завера с един от ръководителите на Демократическата партия. Той съобщава на Хърст-старши, че за да си осигури място в Сената, трябва да плати 100 000 долара. Когато парите са броени, Хърст-младши получава половината, а другата половина остава за съучастника му. Така Уилям спасява Examiner и го превръща в печеливш. През 1895 г. тръгва да завоюва Ню Йорк, като купува „Джърнал“, полага основите на „Хърст корпорейшън“ и хвърля ръкавица на основния си конкурент Джоузеф Пулицър. За 47 години империята му се разраства до 42 вестника и списания във всички щати, информационна агенция, издателство, кинокомпанията „Космополитън продакшън“, която основава за любовницата си Марион Дейвис. Общият капитал се изчислява на 220 млн. долара, които му носят всеки ден и всеки час нови печалби.
Част от тях Хърст влага в строежа на огромния Hearst Castle върху наследените от баща му 250 000 декара на калифорнийското крайбрежие. Заедно с Джулия Морган, известен архитект от Сан Франциско, за 28 години проектиране и препроектиране до 1947 г. създават замък със 165 стаи, 127 акра градини, тераси, басейни и пътеки. Само прочутият басейн на Нептун е преправян 6 пъти! Партитата, които Хърст устройва там, обикновено се случват в огромната трапезария и ако имате късмета да я видите, неслучайно ще ви заприлича на трапезарията в училището за магьосници Хогуортс във филмите за Хари Потър, защото е послужила за модел. Въпреки целия разкош обаче Хърст е привърженик на простото, „селско“, както го нарича, хранене. Например менюто, сервирано на 28.11.1945 г. и публикувано в книгата „The Castle Cookbook“, е следното: официален обяд - салата, ребърца  с медна глазура, омлет с билки, сладолед; вечеря - супа леща, печен фазан с картофено пюре, зелен фасул в масло, тарталети с кайсии. Книгата е написана от членове на кухненския персонал, работил в замъка, и съдържа рецепти от славните години на имението, включително на топлия сандвич със сирене, който Уилям Хърст обичал сам да си приготвя. В увода на книгата синът му Уилям Хърст-младши разказва за баща си: „Обядът беше около 13.30 ч, а вечерята около 20.30-21.00 ч, след това се прожектираше филм. Ако баща ми смяташе да работи през нощта, обикновено си вземаше лека закуска - студено месо и сирене, или приготвяше любимия си топъл сандвич със сирене. Правеше го с малко бира и много гордост и той се превърна в любим на всички гости, които са имали късмета да го опитат“.
След смъртта на Уилям Хърст петимата му синове го наследяват в занаята, но преориентират медийната империя към телевизия и интернет. Но великият Хърст, чийто живот Орсън Уелс пресъздаде във филма си „Гражданинът Кейн“, продължава да живее в днешната преса, която продължава да търси сензации, за да се продава.

Топъл сандвич със сирене Уилям Хърст

Необходими продукти:
1 с.л. безсолно масло
4 ч.ч. настъргано сирене чедър
2/3 ч.ч. светла бира
1 ч.л. суха горчица
1 ч.л. сос Уорчестър
1/4 ч.л. червен пипер
1 яйце
щипка лют червен пипер
препечени филии хляб
Начин на приготвяне:
В подходящ съд на водна баня и на умерен огън се разтопява маслото. Прибавя се настърганото сирене и се бърка непрекъснато, докато започне да се топи. Бавно се налива бирата, която трябва да е със стайна температура, като бъркането продължава. Сместа се овкусява с подправките. Яйцето се разбива и бавно се добавя към горещото разтопено сирене, като се бърка непрекъснато и енергично, за да не се пресече. Когато яйцето е напълно усвоено, разбъркването продължава още малко, докато се получи напълно гладка смес. Едва тогава съдът се отстранява от котлона. С разтопеното сирене се заливат препечените филии хляб и се поднасят, докато всичко е още топло.