Древни легенди и митове разказват, че райските птици хранели малките си пиленца с невероятно вкусно мляко. Във времената, когато хората вярвали в тези предавани от уста на уста приказки, девойките пращали нежеланите кандидати за ръката им да търсят в пустинята чудното птиче мляко. Смелчаците, които тръгвали на път, умирали от умора и жажда, докато търсели несъществуващото мляко на райските птици. Птичето мляко обаче и до днес е символ на нещо божествено вкусно.
Така се казва и една от емблематичните руски торти, която напълно оправдава очакването за неземна вкуснотия. Любопитното е, че историята на тази торта започва с... бонбони
През 1936 г. сладкарската фабрика „E. Wedel Company“ във Варшава пуска на пазара шоколадови бонбони с въздушен и нежен бял пълнеж и с име „Рtasie mleczko“. Скоро те стават много поулярни в Европа и започват да се произвеждат и в други страни. Така през 1967 г. при свое посещение в Чехословакия министърът на хранителната промишленост на Съветския съюз Василий Зотов за първи път опитал бонбоните и останал зашеметен от техния уникален вкус. Веднага щом се върнал, Зотов събрал в московската шоколадова фабрика „Рот Фронт“ представители на всички сладкарски производители в страната и им заповядал да направят същите бонбони. Министърът обаче бил донесъл само мостри, но не и рецепта.
След многобройни опити още същата година Владивостокската сладкарска фабрика произвежда първите съветски шоколадови бонбони „Птиче мляко“. 7 години по-късно, очарован от вкуса им, легендарният руски майстор сладкар Владимир Гуралник решава да вземе идеята от бонбоните и да направи торта. По него време той е едва трийсетина годишен, а вече е шеф на сладкарския сектор в кухнята на елитния московски ресторант „Прага“.
Гуралник постъпва в „Прага“ 16-годишен, за да се учи на занаят. Впрочем, той изобщо не му е чужд. Родителите му са сладкари - баща му работи в ресторант „Москва“, а майка му - в „Будапеща“. Самият Гуралник разказва, че след 7 клас постъпил в занаятчийско училище, но като се сблъскал с мръсотията и шума на машините, решил, че не иска да става електромонтьор. Тогава баща му с помощта на свой дългогодишен приятел го устройва в кухнята на „Прага“.
Годината е 1955-а и ресторантът преживява своето второ откриване. Луксозното заведение било създадено през 1902 г. от търговеца Семьон Тарарикин. Дори се говорело, че той е спечелил на билярд сградата на „Арбат“, в която дотогава се хранели евтино шофьори на таксита, занаятчии и чистачки. Превърнал го разкошен ресторант с изискана кухня, сред чиито редовни клиенти били не само московските богаташи, но и творци като Александър Блок, Иван Бунин, Максим Горки, Александър Куприн, Константин Станиславски и др. Революцията през 1917 г. и национализацията слага край на луксозния „Прага“, който се превръща в образцова трапезария, често посещавана от Владимир Маяковски и Сергей Есенин с приятели. През 30-те години на миналия век там се забавляват служителите на НКВД /Народен комисариат на вътрешните работи/, които охраняват пътя на Сталин, минаващ през „Арбат“. Ренесансът на „Прага“ се случва в чест на 10-годишнината от освобождението на Чехословакия и ресторантът отново се издига до нивото на знаменитите московски ресторанти „Москва“, „Метропол“ и „Централен“. Впечатлява не само обстановката с огромните полилеи, огледала и фрески по стените на чехословашката столица, но и кухнята, в която работят едни от най-добрите готвачи и сладкари.
Именно от тях се учи Гуралник, при това много бързо. Работата му носи удоволствие, защото му дава възможност да твори. Скоро започват да му поръчват оформлението на блюдата за юбилеи и паметни дати. Изпращат го и в Прага да придобие опит от местните сладкари. Любопитен факт е, че там той създава първата си торта, с яйчен крем и плодове, която посвещава на някоя си очарователна Зденка. Така, когато през 1974 г. му хрумва да превърне бонбоните в торта, Гуралник вече е доказал се майстор сладкар. И въпреки това рецептата му отнема 6 месеца. Със своите сътрудници Маргарита Головая и Николай Панфилов изпробват различни съчетания, прибавят или махат продукти. Така измислят ново маслено тесто, подобно на кексовото, а за пълнежа заменят желатина с екзотичния по онова време агар-агар.
Така след 6 месеца експерименти стигат до рецептата, по която започват да произвеждат тортата „Птиче мляко“. Като външност тя не блести - правоъгълен сладкиш, облян изцяло с шоколад и украсен с една птичка отгоре. Но като вкус е нещо божествено и доказателство за това са огромните опашки, които се нареждат пред „Прага“ по целия „Арбат“ още от 6 ч сутринта. Дори пускат купони за тортата, с които, разбира се, веднага се оформя и черна борса. Веднъж, след като си тръгва от работа, Гуралник е спрян от млада жена, която му предлага да му продаде купон за 3 рубли. Остана изумена, когато й отказах, спомня си сладкарят.
„Птиче мляко“ е първата патентована съветска торта. Заедно с авторското свидетелство, издадено през 1982 г., на Владимир Гуралник връчват и премия от 1000 рубли - впечатляваща сума в онези времена. Но от нея остава твърде малко след празничния купон, който устройва майсторът по този повод.

Птиче мляко

Необходими продукти:
за блата:
4 яйца
1 ч. ч. захар
1 ч. ч. брашно
2 ванилии
масло за намазване
брашно за поръсване за крема
5 яйца
200 г захар
125 г краве масло
300 мл. прясно мляко
20 г брашно
20 г желатин
за глазурата:
200 г черен шоколад (60% какао)
50 г краве масло
Начин на приготвяне:
Яйцата за блата се разбиват със захарта до побеляване. Добавя се пресятото с бакпулвера брашно и се разбърква добре. От полученото тесто се изпичат два блата в намазнена и набрашнена форма в предварително загрята на 180 градуса фурна.
За крема желатинът се накисва в 3 с.л. вода и се оставя да набъбне. В тенджера се смесват половината захар, жълтъците, брашното, прясното мляко и ванилията. Сместа се загрява при непрекъснато бъркане. След това се оставя да се охлади.
Маслото се разбива до пухкавост и се смесва с охладения крем. Белтъците се разбиват на сняг заедно с останалата захар и много внимателно се смесват с крема. Накрая се добавя разтопеният желатин, като също се разбърква внимателно.
В подходяща форма с падащ борд се слага единият блат, залива се с крема и се покрива с втория блат. Слага се в хладилник, за да стегне, което може да отнеме 5-6 часа.
За глазурата шоколадът се разтопява на водна баня заедно с маслото. Оставя се да се охлади, но глазурата трябва да остане течна. С нея се залива тортата и се оставя да стегне.