На Бил Йосес - главния сладкар на Белия дом, му се наложи да вземе горчиво решение. До юни човекът, изработил 136-килограмов джинджифилов сладкиш - копие на дома на Мишел и Барак Обама, на който бяха претворени дори кучето им Бо и любимата зеленчукова градина на първата дама, ще трябва да си събере тенджерите и тиганите след 7 години майсторене на пайове, бисквити и десерти.

Нежната душа на Йосес, възпитан изцяло в традициите на добрата френска кухня, чиито рецепти започват обикновено с “вземате половинка масло, литър сметана, 3 чаши захар и 12 яйца”, отказва да “демонизира” тези любими продукти. А точно това го принуждава да направи първата дама Мишел Обама, отдала се предано на каузата на здравословното хранене. Отгоре на всичко наредила да се намалят и порциите.

Понички? В никакъв случай - за закуска се поднасят специалитети от ябълки, къдраво зеле, спанак и джинджифил. Захарта е в черния списък. Да се заменя с пчелен мед или нектар от агаве. А може ли плодово пюре да замести маслото в сладкишите? Според шефката - да. Но според Йосес това е кощунство. Позволявали му да готви своите сладкарски специалитети с много масло единствено за официалните държавни банкети. На тях не всички са маниаци по екопродукти, пък и кой се вълнува дали някой дипломат няма да качи някое килце. Така последвала оставката му.

Намерението да се раздели с вкусната работа е лично негово. Мишел Обама е огорчена и го сподели в социалните мрежи - дали не е лицемерие? Но ако има някой наистина отчаян, че няма да има подръка този маестро на точените кори, то това е самият президент. “Какъвто и пай да ви харесва, той ще го направи и това ще бъде най-добрият пай, който някога сте яли”, признава Барак Обама уменията на Йосес. Особено му се удавал лимоновият.

Йосес, който има и изкуствоведска степен от френски университет, казва, че има личен кулинарен проект, който нарича “грамотно хранене” - как да употребяваме правилно храната, най-вече децата. Няма да се откаже и от прочутите си суфлета и захарни скулптури, които да прави с колкото му душа иска “вредни”, но вкусни продукти. Едва ли дълго ще е безработен.