Стотици малчугани между 2 г. и 8 г. днес се пързалят с шейни и ски на импровизираните писти в столицата зад музея „Земята и хората”, но малцина от тях знаят, че е Световен ден на снега. Но не им и трябва да знаят, защото увлечени в най-чаканото зимно забавление не им остава време да разсъждават за празника.

За съжаление, удоволствието от този най-достъпен зимен спорт не е ежедневие за децата, както е било при техните родители, баби и дядовци, защото дори и подходящите за това улици в градовете вече са превзети от автомобилите. Тази радост днес е предимно за най-малките по селата, и то, ако живеят там или родителите ги заведат някоя събота и неделя.

Най-малкият ентусиаст в шейна днес е Тео, който е на година и половина, в сигурните ръце на баща си Зоран Христов, изкачващ бързо билото на пързалката и тичащ, хванал на връв шейната. Детето е повече от щастливо, макар че не може да го каже лично. Бащата смята, че в София трябва да има повече такива места за пързалки, защото в квартала, където живеят такива липсват.

Арина е на 7 г. и е тук с братчето си Никола, но понеже то е по-малко, на 3 г. и още го е страх за се качи на шейната, майката е от Беларус и гледа да не изпуска ситуацията от контрол. Друг ентусиаст е Кристиан, на 7 г. ,с модерна шейна и най-много се радва на изобилието от сняг. Той сам се ориентира на пързалката и няма нужда от помощ. Бащата Ивайло смята, че основна конкуренция на игрите на открито са таблетите и компютрите, но вярва, че е възможен баланс между тях.

На голямата пързалка като гъби никнат и снежни човеци, които децата правят в паузите между спусканията. Много от родителите се забавляват да правят снимки на щастливите си питомци. Между тях са деца като Кими, Ванеса и стотици други, част от които за първи път откриват магията на пързалките, нещо, което бе зимно ежедневие за предишните поколения.