Д-р Стефан Йовчев е родом от Павликени. Завършил е  Медицинския институт в Плевен през 1987 г. Първата му месторабота е в Транспортна болница в Горна Оряховица, в отделението по обща хирургия. През 1993 г. придобива първата си специалност, която е по обща хирургия. От 1995 до 2007 г. работи в МБАЛ-Свищов, след това в МБАЛ-Велико Търново. През 2011 г. се мести в МБАЛ-Русе в отделението по съдова хирургия, където има възможност да запише втората си специализация именно по съдова хирургия. По време на обучението преминава и модул по кардиохирургия, както и стаж в „Света Марина“-Варна, където участва в сърдечни операции. Един от изучаваните теоретични въпроси е за травми на сърцето и магистралните съдове в гръдния кош. Именно тези знания се оказват особено важни за лекаря няколко месеца по късно, когато в Спешно приемно отделение на МБАЛ-Русе е докаран пациент, намушкан с нож в сърдечната област. Животът му е спасен благодарение на извършената от д-р Стефан Йовчев и д-р Иван Михайлов спешна операция, при която е ликвидирана сърдечната тампонада и е зашита прободната рана.
От един месец д-р Йовчев поделя времето си между работата в отделението по съдова хирургия в УМБАЛ-Русе и кабинета си в Медицински център „Медик Консулт“ срещу спирката на Механотехникума. Преглежда и консултира пациенти с направления и на свободен прием след предварително записване на тел. 0882909725.

- Д-р Йовчев, какво място заемат разширените вени сред съдовите болести?
- Първичните разширени вени е заболяване, което се проявява в неравномерно разширение и змиевидно нагъване на подкожните вени на краката. По принцип това е най-често срещаното съдово заболяване. Среща се предимно в Европа, Северна Америка и Средиземноморския басейн. По статистически данни болестта обхваща около 25-30% при възрастните пациенти. От разширени вени страдат повече жените, като съотношението с мъжете по отношение на болестта е 2,5 към 1. Първичната варикоза е най-разпространеното заболяване сред болните с разширени вени - 94%, докато вторичната варикоза при посттромбофлебитен синдром се проявява при 5% от случаите. 1% са пациенти с вродени съдови пороци.
- На какво се дължи тази масовост?
- Има предразполагащи фактори. Първият е възрастта, проява е на по-напредналата възраст. На второ място е полът, както казах - по-често се среща при жените по хормонални причини, употреба на контрацептиви. На трето място са наднорменото тегло и неправилния хранителен режим. Наследствеността също има роля, разбира се. И на последно място е професията - при продължително стоене в право положение настъпват болестни промени при вените. Има международна класификация, която определя 6 стадия в развитието на болестта в зависимост от изразеността на симптомите. Най-лек е първият стадий, който е по субективни оплаквания на пациента, най-тежък е шестият стадий с тежко изразена патология като трудно зарастващи варикозни язви по краката.
- Какъв е механизмът, който провокира болестта и нейното развитие?
- Етиопатогенетичен фактор е генетично предопределената недостатъчност на венозната стена, която постепенно загубва здравината си. Възниква недостатъчност на венозните клапи и се развива венозен рефлукс с последваща варикоза на повърхностните вени. Участие в механизма, по който се получават тези разширени вени, има прекарана преди флеботромбоза.  Възпалителният процес на венозната стена води до увреждане на венозните клапи, които се разрушават и оттам се нарушава хемодинамиката в дълбоката венозна система. Нарушеният кръвен ток води до увеличаване на налягането в дълбоката венозна система. Увеличеното венозно налягане се предава и на повърхностната венозна мрежа. Появява се вторична варикоза. Повишеното налягане във вените води до увеличена пропускливост на венозната стена. През нея започват да излизат фактори на кръвта - формени елементи, и се получава възпаление в околните на вените  тъкани. Всичко това води до формиране на варикозни язви в крайния, шести стадий - потъмняване на кожата, т.нар. липодистрофия - кожата става бледа и лъщяща, понеже страда трофиката. Хиперпигментирането над глезените се дължи на това, че излизат еритроцити и формени елементи, които се организират и се получава тази пигментация.
- Сините, прозиращи под кожата и видимо разширени вени ли са сред първите симптоми?
- Типични за първичната варикоза са разширените и нагънати вени с диаметър над 4 мм поединично или на групи около хранещата вена, която се влива в дълбоката венозна система. А според локализацията си варикозните вени са няколко типа -стволова варикоза, дифузна варикоза и смесени форми.
Първият стадий протича асимптомно. След това се преминава във втори стадий - на субкомпенсираните варици, характеризиращ се само със субективни оплаквания - мравучкане, леки парещи болки, оттичане на краката до вечерта, нощни крампи. Увеличава се размерът на разширените вени, а в третия стадий отоците около глезените стават по-големи, пациентите усещат краката си тежки. Най-тежките прояви на развиващата се хронична венозна недостатъчност се прояват в стадиите 4 до 6. Явяват се проблемите в цвета на кожата, хиперпегментацията, варикозните язви, които след излекуване оставят трайни белези. Това е хронологията в развитие на заболяването, ако не се вземат съответните мерки.
- Ако все още няма категорично изразени симптоми, но има съмнения, как се диагностицира болестта?
- Първо се прави преглед от съдов хирург, правят се проби за проходимост на дълбоката венозна система и за клапна недостатъчност. Инструменталните методи на изследване са ултразвукова сонография - специализирано изследване, което много добре демонстрира проводимостта на повърхностните и на дълбоките вени, клапната недостатъчност на дълбоките и перфорантните вени. И ако се наложи, вече се правят по-съвременни изследвания с контраст, венозна флебография или КАТ венозна ангиография.
- Каква е първоначалната терапия, за да не се стига до тежките стадии?
- Тя е консервативна, като се изписват венотоници - препарати, които намаляват пропускливостта на капилярите, ускоряват кръвотока и така намаляват напрежението и повишеното венозно налягане, действат и противовъзпалително, така че се комбинират всички ефекти. Прилага се и дозирана еластокомпресия със специални ластични чорапи или ластични бинтове.
- Ако това не помогне и болестта се задълбочи, единственият вариант операция ли е? 
- Тогава се прибягва до инвазивни терапевтични методи. Прави се склерозираща терапия на вените с препарати склерозанти, които се инжектират на специални места в разширените вени. Те предизвикват тромбозиране на вената, а като не преминава през нея кръв, тя се свива и проблемите се решават за период от 6 години и повече. Вариант на склеротерапията е и прилагането на пяна за склерозация на вените. По-новите методи са радиофреквентна аблация и лазерна аблация, които постигат същия ефект. Със специални накрайници се влиза в лумена на вената и тя се подлага на действието на радиофреквентните или лазерните лъчи с много добър терапевтичен ефект. Последно средство остава отворената оперативна хирургия, която напоследък по-рядко се използва, но съпоставима като крайни резултати със споменатите минимално инвазивни процедури дава по-нисък процент на рецидиви в следоперативния период. Тя включва отстраняване на варикозната магистрална подкожна вена, т.нар.стрипинг, и премахване на разширените на гроздове клонове вени.
- Какви са наблюденията ви, на кой етап от болестта най-често ви търсят пациентите?
- По-често идват след първия етап, та чак и стигнали до четвъртия-шестия. Много рядко пациентите свързват субективните оплаквания от първия стадий с това заболяване. Най-често тези симптоми се проявяват през лятото, когато е топло, разширяват се кръвоносните съдове и със студени компреси или други домашни средста опитват сами да решат проблема, вместо да потърсят квалифицирана помощ. Но на първия и на втория етап от болестта резултатите от лечението са най-добри. И ако се прави своевременна профилактика с еластичните чорапи и венотониците, които се приемат през устата, е възможно заболяването да се върне с един и дори два стадия. Лечението на варикозните язви понякога трае 6 месеца и повече.
- Има ли профилактични мерки, които могат да предотвратят болестта или нейното по-нататъшно развитие?
- На първо място е ранната диагностика, след това е приемът на венотонични препарати и еластокомпресия. При това положение заболяването може да се задържи в първи-втори стадий и да не напредва. Специални профилактични мерки трябва да вземат хората, които заради професията си по цял ден са на крака - продавачи, операционни сестри, дори хирурзите като мен. На пазара има специални еластични чорапи, които е желателно да се носят по време на работа. Това е най-ефективната профилактика. Другото е намаляване на наднорменото тегло. Впрочем плоското стъпало също е предпоставка за формиране на разширени вени. В този случай е препоръчителна консултация с ортопед, който да назначи ортопедични стелки, за да се възстанови механиката на ходене. Неправилната механика на ходене води до изключване на нормалното функциониране на мускулната помпа на подколенниците и оттам се нарушава изтласкването на венозната кръв нагоре.