Едно от местата в Русе, където отчетливо се усеща празничният дух, е книжарницата на „Хеликон“. И не само заради календарите за 2017 година, които са украсили витрината, и новогодишните елементи в четивата и украсата. А по-скоро заради оживлението, което е малко по-голямо от обичайното вътре в неголямото по размер, но изпълнено с артистична атмосфера магазинче за книжнина. 
Не може да не направи впечатление, че в последните години все повече стават хората, които се връщат към красивата и много смислена традиция отпреди време да подариш книга за празник, казва управителката на книжарницата Ваня Хинкова. Според нея за това има няколко причини. Едната със сигурност се крие в по своему консервативната натура на българина, който дори и за известно време да се е поддал на някои актуални тенденции и да е позагърбил книгата като подарък, напоследък се връща отново към този проверен и със сигурен ефект жест. Другото е нещо, което Ваня Хинкова също добросъвестно отбелязва. „Напоследък стана модерно младите хора да четат. И ми се иска да вярвам, че макар това да е просто мода, все пак нещата няма да си останат само дотам - девойки да си правят селфи с книга и нов маникюр. Така или иначе, много от днешните млади хора започват да си дават сметка, че удоволствието да се сгушиш в креслото вечер с хартиената книга в ръка не може да се сравни с нищо друго“, казва Ваня Хинкова. И цитира мнение, завъртяло се наскоро по медиите - че богатите си подарявали електроника и електрически уреди, а бедните - книги. Ако е така, 
мога само да се радвам, че русенецът става все по-“беден“
засмива се Ваня. 
Едва ли има четящ човек в Русе, който да не я познава. Понякога за уточнение я наричат „Ваня Хеликонката“. И за всички в града между книжарницата с марката на гръцката планина, на която се събирали бог Аполон и музите, и името Ваня Хинкова има знак не просто с две водоравни чертички за равенство, а с три черти - за пълно подобие и сливане. Тя е може би най-позитивният човек в целия град - трудно би се намерил човек, който да твърди, че я е видял гневна, сърдита или дори само намръщена /е, с малки изключения, но това е когато някой и нещо много, ама много я е огорчил и тя недоумява как е възможно това!/. Тя е готова винаги да сподели впечатленията си от нов автор или издание, да свърже читател с книга, да покани почитатели на литературна среща или така да си размести ангажиментите, че да успее да отиде на изложба или на концерт. И - може би най-важното: с всичко това да зарежда хората покрай себе си с надежда и светли очаквания. 
Толкова съм си на мястото в тази книжарница, че чак не е за вярване, усмихва се русенката. А за малко е можела да се размине с „Хеликон“. 
От малка си имах две мечти - да стана или библиотекарка, или учителка, казва Ваня. Когато през 1994 година завършва гимназия „Христо Ботев“ и трябва да избира къде да кандидатства, времената са сложни, читалищните и градските библиотеки са в окаяно състояние. Затова Ваня избира педагогиката и става студентка в Русенския университет. 
Имах прекрасни преподаватели, а най-любимият ми беше доц.Руси Русев
казва тя. И признава, че и сега когато литераторът идва в „Хеликон“, разговорът с него е като цяла лекция. 
След дипломирането си Ваня започва да се явява на конкурси за учителско място. До момента, когато след едно от събеседванията й казват: „Мило момиче, ти се представи чудесно, но мястото всъщност отдавна е дадено на друг човек!“. Това беше капката, която преля - затворих вратата и си обещах никога повече да не се подлагам на това унижение, спомня си Ваня. И започва да работи какво ли не. Най-вече като продавачка. „Продавала съм обувки, булчински тоалети, домашни потреби, луксозно бельо, а след това три години и половина работих на бензиностанция, заплатите бяха добри, смените ми осигуряваха хубави почивки с достатъчно свободно време. И така - докато ми се обадиха да ми кажат, че в Русе ще правят книжарница „Хеликон“ и ме канят за книжар. Аз обаче на два пъти не можах да отида на срещите заради смените на бензиностанцията. И ето че след известно време, тъкмо се бях прибрала от нощна смяна, ми се обадиха отново. Наплисках си лицето с ледена вода, облякох се набързо и хукнах“, разказва Ваня. Така на 7 август 2009 г. русенският „Хеликон“ отваря с Ваня Хинкова като книжар. А две седмици по-късно управителката напуска и на Ваня й предлагат да заеме нейното място. 
Книгите винаги са били нейното най-естествено обкръжение. 
„Прабаба ми и прадядо ми са били учители в Русе, четяли са много, а 
прабаба ми е обожавала френска и руска поезия
преди време намерих нейни тефтерчета, където си е преписвала стихове на любими поети. Странно, и аз имам мои такива тефтерчета... Дядо ми Хинко Хинков беше прокурор и до него винаги имаше на една ръка разстояние книга, очила и молив. Така че аз съм израсла в дом с много книги и да се намирам сред книжнина е най-нормалното ми състояние“. Първата книжка, която Ваня е прочела в съзнателна възраст, е сборник с приказки на Шарл Перо с илюстрации от Петър Чуклев. „А най-любимата ми приказка беше „Рики с перчема“. Книжката ми някъде се беше забутала, затова наскоро си я купих от антикварите за 3 лева“, разказва Ваня, като обяснява, че нищо не може да се сравни с „другия“ аромат на старите книги. Както и с удоволствието да откриваш нов автор, да разлистиш ново издание, да се възхищаваш на нови илюстрации, като например рисунките на Ясен Гюзелев, с които художникът става съавтор на Луис Карол в „Алиса в страната на чудесата“. 
Целият ми живот е тази книжарница, въздъхва леко Ваня Хинкова
И веднага изпуска още едно признание: „Надявам се някой ден да компенсирам моята любов Орлин заради това, че магазинът за книги ми отнема много от времето, което бих отделила на дома“. Но признава и друго: че ако нещо я дразни, това е, когато наричат книжаря „продавач“. Според нея в работата на книжаря има много общо с тази на преводача на текстове. Преводачът превежда от език на език, а книжарят превежда читателя по пътя към книгата. „В мотивационното си писмо, с което официално кандидатствах за работата, цитирах Конфуций, който казва, че ако работиш това, което обичаш, няма да имаш нито един работен ден. И пожелах да нямам нито един работен ден в моя живот. Не знам дали ме разбраха, но за мен това наистина е мисия, а не просто длъжност, която можеш да напуснеш в пет и половина следобед. Трябва да си луд, за да върнеш човек, който след края на твоето работно време чука на вратата и иска да купи книга за подарък. А и нали 
думата „книжар“ се състои от други две думи: „книга“ и „жар“?!“
продължава русенката. 
За годините на русенския „Хеликон“ през ръцете на Ваня и на нейния екип от също тъй усмихнати и приветливи момичета са преминали хиляди книги. Но заедно с това Ваня направи от магазинчето със скромна площ една прекрасна литературна сцена, на която гостуват родни литературни знаменитости. „Първата беше Мария Донева - това беше през декември 2010 година, тогава с нея не се познавахме, но тя зареди пространството с толкова емоция и енергия, а разговорът за поезията й двете превърнахме в тенис на маса с думи - тя чете стихотворение, аз чета друго. И стана ясно - срещата не е последна! И сега всяка година Мария идва веднъж през пролетта - да доведе щъркелите и да представи новата си книга, а след това и още веднъж. В книжарницата посрещнахме Виктор Самуилов, Георги Господинов, Златна Костова и Людмил Тодоров, Теодора Димова, Христо Карастоянов, Милен Русков, Александър Секулов, Николай Милчев... И хората, които идват на тези срещи, дори не забелязват, че пространството е малко и че няма столове. Нещо повече, често писателите, които ни гостуват, са от такава величина, че напълно заслужават читателите да им стоят на крака!“. 
За самата нея пък паметни ще останат и други докосвания до поети от световна величина, с които се е запознала на литературни фестивали и форуми в София: Майкъл Ондаджи, Етгар Керет, Юлия Кръстева, Херман Кох. Тази година на феста „София Поетики“ събитието за Ваня Хинкова е запознанството й с италианския поет Франческо Томада. Всъщност той е учител по химия, поезията му е дълбока и красива, а той е тъй достъпен, разказва русенката за своята паметна среща на годината. 
А думата на 2016 година за мен е „поезия“
продължава тя. Може би защото цялата година беше трагична в световен план, прозата на живота ми дойде в повече - затова чета най-вече поезия, допълва Ваня и продължава: „Мисля, че това разбрахме през тази година - че къщата на света е много крехка, много бързо падат стените“. В момента тя чете сборника с поезия на Александър Секулов „Море на живите“ и „Скръбта е твар перната“ - напоена с поезия белетристика на Макс Портър. Ако трябва да съпостави живота си с книга, намира, че той е съзвучен най-силно с „Тайната градина“ на родената в Англия американска писателка Франсис Бърнет. Тя още в детските години ми показа какъв може да бъде животът ми и какво мога самата аз да направя за това, казва Ваня. „Помня и до днес една от репликите в нея: 
„Можеш да притежаваш част от портокала, но не и целия портокал“
А ние всички сме се засилили всеки да си вземе част от земното кълбо. Защо?! За какво?! Къде мислим да го занесем?!, недоумява Ваня Хинкова. 
„Животът е преходно нещо, тъжно ми е, като забелязвам как много от хората, с които е минал животът ми - и отблизо, и от разстояние, си отиват. Струва ми се, че съм като онези дървени кейове, подпорите на които една по една се срутват - и след като всички паднат във водата, ще се срути и ще загине и самият кей. Но пък ако сме дошли от звездите, няма нищо лошо в това пак да станем звезди, нали?“ - и на лицето на Ваня просиява отново усмивка. 
За настъпващата 2017-а тя си пожелава: „Да сме здрави - аз и хората, които обичам, повече време за семейството и пътешествия. Книги не си пожелавам - ще ги имам със сигурност“, уточнява тя. И пояснява: „Голямата ми мечта е Париж. От малка си мечтая да отида там. Толкова много съм чела за него, че знам като отида там, къде ще седна и ще кажа „Здравей, Париж, аз съм тук“, знам коя книга ще си чета там, къде ще пия кафе...“.