Мирела Демирева стана носител на престижната награда „Спортист на годината" за 2016 г., предаде репортер на БГНЕС. Лекоатлетката тази година завоюва сребро в скока на височина на Европейското първенство в Амстердам през юли, а месец по-късно се окичи със сребърен медал и на Олимпиадата в Рио де Жанейро, а това бе най-доброто постижение на родните спортисти на Игрите. Наградата й бе връчена от най-подходящия възможен човек – председателят на Българския олимпийски комитет и световна рекордьорка в скока на височина Стефка Костадинова.

Мирела изпревари в анкетата бронзовата медалистка от Рио Елица Янкова (борба) и сноубордиста Радо Янков. Десетката допълниха Ивет Лалова (4), Григор Димитров (5),Кубрат Пулев (6), Боян Петров (7), Станимира Петрова (8), Александър Везенков (9), Цветана Пиронкова (10).

На церемонията бе връчена и традиционната награда на в. „Труд“ за „Треньор на годината“. Неин носител стана Ина Ананиева, наставник на ансамбъла по художествена гимнастика. Тя се пребори с конкуренцията на Георги Атанасов (сноуборд), Георги Дерменджиев (футбол, Лудогорец), Маркус Якобус ван Лювен (лека атлетика), Петър Касабов (борба).

Очаквано призът за най-добър спортист с увреждания отиде при Ружди Ружди, който взе златен медал в тласкането на гюле на Параолимпийските игри в Рио де Жанейро.

Водещи на тазгодишните награди „Спортист на годината“ бяха най-бързата бяла жена на планетата – Ивет Лалова и легендарният капитан на българския национален отбор по волейбол Владо Николов.

Музикалната част на церемонията беше поверена на супергрупата Легендите, съставена от звездите в някои от най-обичаните български групи за всички времена. Йордан Караджов от “Сигнал”, Константин Цеков от ФСБ, Митко Кърнев от Д2, Косьо Марков и Стенли от “Тангра” и Любо Киров изпълниха емблематични български песни. Безспорно голямата изненада бе танцовото изпълнение на „златното момиче“ Любомира Казанова, която под звуците на големия хит на ФСБ „След десет години“ демонстрира своя талант и грация.

27-годишната Демирева наследява на трона Габриела Петрова, която тази година не успя да се класира за финала в тройния скок на Олимпийските игри. Мирела е третата ни състезателка в скока на височина, която става Спортист на годината. Досега това се бе удавало веднъж на Людмила Андонова (1984) и четири пъти на легендарната Стефка Костадинова (1985, 1987, 1995, 1996). На 30-ти август 1987 в Рим Стефка направи девет крачки, които промениха завинаги леката атлетика и отбелязаха световен рекорд, непоправен и до днес - 209 сантиметра. Постижението на Мирела Демирева тази година бе по-скромно - 1.97 м, но нейно върхово и достатъчно за среброто в Рио. Амбициите на лекоатлетката са догодина да гони скокове от 2 метра и над 2 метра. В Рио тя спечели първия олимпийски медал в атлетиката от 16 години. За последно през 2000 година Тереза Маринова бе триумфирала със златото в тройния скок в Сидни.

Мирела Демирева е родена е на 28 септември 1989 г. в семейството на лекоатлети. Баща й е европейски шампион за юноши на 400 метра бягане с препятствия (1981 г.). Майка й Валя е част от българската щафета 4 х100 метра, която се класира 4-а на Световното първенство по лека атлетика в Рим през 1987 г. и 5-та на Олимпийските игри в Сеул през 1988 г. /БГНЕС

Всички Спортисти на България от 1958 г. досега:

1958 г. - Ваня Войнова - баскетбол

1959 г. - Лютфи Ахмедов - борба (свободен и класически стил)

1960 г. - Димитър Добрев - борба (класически стил)

1961 г. - Димитър Хлебаров - лека атлетика (овчарски скок)

1962 г. - Еньо Вълчев - борба (свободен стил)

1963 г. - Продан Гарджев - борба (свободен стил)

1964 г. - Боян Радев - борба (класически стил)

1965 г. - Георги Аспарухов - футбол

1966 г. - Продан Гарджев - борба (свободен стил)

1967 г. - Боян Радев - борба (класически стил)

1968 г. - Боян Радев - борба (класически стил)

1969 г. - Михаил Желев - лека атлетика

1970 г. - Петър Киров - борба (класически стил)

1971 г. - Петър Киров - борба (класически стил)

1972 г. - Йордан Биков - вдигане на тежести

1973 г. - Неделчо Колев - вдигане на тежести

1974 г. - Лиляна Томова - лека атлетика

1975 г. - Валентин Христов - вдигане на тежести

1976 г. - Иванка Христова - лека атлетика (гюле)

1977 г. - Тотка Петрова - лека атлетика

1978 г. - Здравка Йорданова, Светла Оцетова - гребане

1979 г. - Александър Томов - борба (класически стил)

1980 г. - Любомир Любенов - кану-каяк

1981 г. - Янко Русев - вдигане на тежести

1982 г. - Благой Благоев - вдигане на тежести

1983 г. - Васил Етрополски - фехтовка

1984 г. - Людмила Андонова - лека атлетика (висок скок)

1985 г. - Стефка Костадинова - лека атлетика (висок скок)

1986 г. - Йорданка Донкова - лека атлетика

1986 г. - Асен Златев - вдигане на тежести

1987 г. - Стефка Костадинова - лека атлетика (висок скок)

1987 г. - Христо Марков - лека атлетика (троен скок)

1988 г. - Таня Богомилова - плуване

1988 г. - Христо Марков - лека атлетика (троен скок)

1989 г. - Весела Лечева - спортна стрелба

1989 г. - Валентин Йорданов - борба (свободен стил)

1990 г. - Стефан Ботев - вдигане на тежести

1991 г. - Серафим Тодоров - бокс

1992 г. - Николай Бухалов - кану-каяк

1993 г. - Серафим Тодоров - бокс

1994 г. - Христо Стоичков - футбол

1995 г. - Стефка Костадинова - лека атлетика (висок скок)

1996 г. - Стефка Костадинова - лека атлетика (висок скок)

1997 г. - Йото Йотов - вдигане на тежести

1998 г. - Екатерина Дафовска - биатлон

1999 г. - Гълъбин Боевски - вдигане на тежести

2000 г. - Тереза Маринова - лека атлетика (троен скок)

2001 г. - Йордан Йовчев - спортна гимнастика

2002 г. - Румяна Нейкова - гребане

2003 г. - Йордан Йовчев - спортна гимнастика

2004 г. - Мария Гроздева - спортна стрелба

2005 г. - Веселин Топалов - шахмат

2006 г. - Албена Денкова и Максим Ставийски - фигурно пързаляне

2007 г. - Станка Златева - борба

2008 г. - Румяна Нейкова - гребане

2009 г. - Детелин Далаклиев - бокс

2010 г. - Станка Златева - борба

2011 г. - Станка Златева - борба

2012 г. - Кубрат Пулев - бокс

2013 г. - Иво Ангелов - борба

2014 г. - Григор Димитров - тенис на корт

2015 г. - Габриела Петрова - лека атлетика.