Въпрос
„До 2009 г. бях клиент на „МТел“, като след това преминах към друг мобилен оператор. Мислех, че сметките ни с „МТел“ са изчистени /поне така твърдяха служителите на дружеството, когато прекратихме договора/, но през 2015 г. започнаха да ми звънят по телефона и да искат от мен заплащане на сума от 23 лева, дължими към „МТел“. Опитах се да обясня, че от 2009 г. нямам отношения с „МТел“, но отсреща ми настояваха, че дължа 23 лева. След няколко такива телефонни обаждания получих писмо по пощата /не от „МТел“, а от друга фирма/, че ако не платя въпросната сума, ще бъда даден на съд. Опитах се да се свържа с фирмата, която ми беше пратила писмото, но безуспешно. След като се поразрових в интернет узнах, че заплахата със съд идва от т.нар. колекторска фирма. Наскоро получих SMS, че съм осъден от арбитражен съд и трябва да преведа по посочената в SMS-а банкова сметка сума, надхвърляща в пъти въпросните 23 лева по някакво арбитражно решение. Държа да подчертая, че не бях уведомен по никакъв начин, че срещу мен е водено дело и още по-малко - че по него има постановено решение. Бихте ли разяснили - длъжен ли съм да плащам по арбитражното решение без да съм участвал в делото, а дори и да имам действително задължения към „МТел“ отпреди 7 години - не са ли погасени по давност?”
Я. Ц., гр. Русе

В последните години все по-широко приложение при събиране на вземанията /най-вече при тези, погасени по давност/, намира симбиозата „монополист - колекторска фирма - арбитражен съд“. Най-често към колекторски фирми се обръщат мобилни оператори, банки и финансови институции, които продават на колекторите /известни сред обществеността като „събирачи на дългове“/, всички свои несъбрани през годините вземания и особено тези, погасени по давност. 
След като купят вземането, колекторските фирми следват общо взето една и съща схема по събирането им: отначало с телефонни обаждания до клиентите на банката/мобилния оператор, които много често са далеч от добрия тон и стигат дори до отправяне на заплахи, последвани от писма до „длъжниците“ и след известен период на затишие, потребителят научава, че е осъден най-често от арбитражен съд - или при получаване на арбитражното решение, или направо от частен съдебен изпълнител - с покана за доброволно изпълнение или запорно съобщение. Въпреки че дейността и на колекторските фирми и на арбитражните съдилища е призната от българското право като съвсем законна, те де факто са „новите бухалки“ на монополните дружества. 
За клиентите на банки/мобилни оператори е от изключителна важност да са наясно с няколко основни момента: 
погасителната давност не заличава автоматично задължението към банката /мобилния оператор/  - това става само в съдебно производство
Дори и да са минали три години от момента, в който задължението е станало изискуемо от мобилния оператор и съответно - пет години по задължения към банки, през което време клиентът не е плащал по фактури или по кредитен договор, единственият начин да се позове на погасителната давност, е в съда - било то държавния съд или арбитражния. В противен случай и ако задължението не е потърсено от кредитора чрез съд, то все още се води дължимо. 
Кредиторът /банката или мобилният оператор/ имат право да прехвърлят несъбрани вземания, но колекторските фирми могат да ги търсят само ако длъжниците са били уведомени за прехварлянето от стария кредитор
Уведомяването трябва да е в писмена форма - най-често длъжниците се уведомяват за това или по пощата, или с нотариална покана. В случай, че длъжникът не е получил такова съобщение, новият кредитор - колекторската фирма, няма качеството на „кредитор“ спрямо длъжника и съответно - длъжникът притежава още един „коз“ срещу колекторите в евентуално съдебно производство. В много от случаите е точно така - колекторите завеждат дела срещу длъжниците без последните да са били уведомени за извършеното прехвърляне на вземане и научават за това едва в съдебното производство. 
Колекторите често използват арбитражния съд като средство за сдобиване с изпълнителен лист срещу длъжниците
Напоследък зачестиха случаите, в които колекторските фирми завеждат дела срещу длъжниците в арбитражния съд, какъвто е конкретният случай на г-н Я. Ц. Практиката показва, че въпросните арбитражни съдилища са създадени, за да обслужват интересите на дружествата-монополисти и съответно - на колекторските фирми. Арбитражните съдилища се създават произволно и най-често от монополисти и събирачи на дългове. Въпреки че длъжникът на първо място трябва да бъде уведомен от съответния арбитражен съд за това, че срещу него има дело, обикновено длъжникът не разбира нищо за делото и като цяло е лишен от участие в него, което е в разрез с процесуалните закони. 
За да се образува изобщо такова арбитражно производство, първата предпоставка е НАЛИЧИЕТО НА АРБИТРАЖНА КЛАУЗА в договорите между потребителите и съответната банка/финансова институция/мобилен оператор. Обикновено тази клауза се намира в края на договорите. Съветът на юриста, даван многократно, но все така актуален, е: 
четете внимателно и докрай това, което ще подпишете!
Ако такава клауза липсва в договора ви, то проведеното арбитражно производство срещу вас е незаконно. 
За разлика от гражданските съдилища, където за да се реши окончателно делото, длъжникът има на разположение три инстанции, на които може да обжалва решенията, то арбитражният съд гледа „делата“ само на една инстанция. Длъжникът обикновено разбира, че срещо него е водено дело от частния съдебен изпълнител - с връчването на запорно съобщение или покана за доброволно изпълнение. Дори и да се е стигнало до фазата „частен съдебен изпълнител“, длъжникът трябва да е наясно, че все още може да се проведе адекватна защита на правата му. Една от най-важните предпоставки за това е 
да не се изпуснат сроковете
за такава защита. 
Важно е да се знае, че арбитражното решение има същата сила като съдебното решение, постановено от гражданските съдилища и съответно, въз основа на него може да се издаде изпълнителен лист и частният съдебен изпълнител започва да събира сумите по него. 
В този смисъл, отговорите на поставените от читателя Я.Ц. въпроси са: дори и при постановено арбитражно решение все още имате право на защита, тъй като не сте участвал реално в арбитражното дело и така сте лишен от защита, а по отношение на погасителната давност, която във Вашия случай е тригодишна, можете да се позовете на нея единствено в съдебно производство, защото тя не се прилага извънсъдебно.