Д-р Христо Георгиев е от Велико Търново. През 1992 година е завършил Медицинския институт в Плевен. До 2000 година е специализирал обща хирургия в Плевен и ИСУЛ-София. След това специализира съдова хирургия в Университетската болница „Света Екатерина“ под ръководството на проф.Чирков и проф.Захариев. После практикува като съдов хирург в болницата в Горна Оряховица, а от средата на 2012 година е началник на отделение „Съдова хирургия“ в МБАЛ „Медика“ в Русе. 

- Д-р Георгиев, коя болест на съдовите органи е характерна за този сезон на годината?
- Със застудаване на времето се обострят артериалните заболявания. Много пациенти започват да се оплакват от болки в крайниците, тъй като се получават спазми на артериалните съдове. 
- Какви методи използвате за лечение на тези заболявания?
- В момента в отделението по съдова хирургия в Многопрофилна болница „Медика“ лекуваме артериалните заболявания по ендоваскуларен метод, което означава, че в самите съдове с модерна техника и апаратура се вкарват стентове, за да се спести оперативното лечение. За съжаление обаче, при нас често идват пациенти с получени вече рани по крайниците, което утежнява значително нашата работа за успешно лечение на заболяването.
- Как се извършват манипулациите на тези пациенти?
- Когато е възможно, се избягва оперативното лечение, като в самия болен съд се поставят балончета и стентове, което е най-модерното лечение в света. За целта пациентът се подготвя като за хирургично лечение, към което да може да се премине при всеки един от етапите на процедурата. След като е извършен съдовият достъп, системата на стент-графта се въвежда през феморалната артерия под флуроскопичен контрол и по водач. Задължително след имплантацията на стент-графта трябва да се извърши контролна ангиография. Ако аневризмата е добре изолирана, следва изваждане на системата на ендопротезата и хирургично затваряне на съдовия достъп. След процедурата пациентът престоява 24 часа в реанимационно отделение до стабилизиране на състоянието.
Оперативното лечение също е част от нашето ежедневие и в „Медика“ се правят всички видове операции в съдовата хирургия, като най-честите са тромбектомии /изваждане на тромбите от съда/ и заобикаляне на запушения участък на самите съдове, познато още като поставяне на байпас.
- Коя е на-честата причина за тези заболявания?
- Най-честата причина е атеросклерозата. В нашата страна тя е значително разпространена, което се дължи на стрес, неправилно хранене и наследственост. Често оплакванията на пациентите са за болки в кръста и в мускулите на краката, които те не вземат насериозно и ходят при различни специалисти или се лекуват с разни мазила вкъщи. В крайна сметка обаче болките се увеличават, получават се рани и те идват при нас в тежко състояние.
- А какви са първоначалните симптоми, на които би трябвало да се обърне сериозно внимание?
- Най-често това са болки в мускулите на краката при движение на кратки разстояния. Тази пациенти обаче си мислят, че имат мускулна треска или захапване в кръста и отиват на знахари да ги наместят или започват да се самолекуват с разтриване и мазане с мехлеми. Накрая обаче раните се появяват и те идват в отделението в доста напреднал стадий на болестта.
- Какви други съдови болести съществуват?
- На първо място възпаление на самите артерии, което се нарича ендартериит. Това е едно възпаление на съдовата стена, при което прорастват клетки, които също запушват артериите. Те са малко по-трудни за лечение, но за сметка на това по-бавно прогресират и подлежат на сравнително добро консервативно лечение с медикаменти и системи. 
Други заболявания са разширенията на кръвоносните съдове, познати като аневризми. Те също се дължат на атеросклероза и наследствени заболявания. Пациентите с аневризми идват при нас в много тежко състояние, защото самите аневризми образуват тромби в артериите, правят много резки исхемии, а ако се спукат, се стига до много голяма кръвозагуба, което застрашава живота. Това се отнася за съдовете в краката, в корема и за главните кръвоносни съдове, които излизат от сърцето. 
Други заболявания са дълбоките венозни тромбози. Те се лекуват и консервативно, и оперативно с различни техники, които се прилагат строго индивидуално спрямо увредените съдове.
- В момента имате ли много пациенти със съдови заболявания в отделението?
- Отделението почти винаги е пълно с пациенти с артериални заболявания. Имаме и листа на чакащите, която се стремим да обхваща период най-много от две-три седмици, за да можем да окажем помощ на повече хора. По-малко са болните с венозни заболявания. През зимата все пак се води заседнал начин на живот, който предполага развитието и на дълбоки венозни тромбози. Те се получават още при ортопедични, гинекологични и други операции, свързани с по-дълго залежаване на пациента и риск от развитие на тромб във венозната система.
- А каква е възраста, в която хората най-често боледуват от съдови заболявания?
- За съжаление, за артериалните заболявания възрастта на засегнатите пациенти започна да спада. Преди години те се наблюдаваха при болни над 60 години. Напоследък обаче имаме много пациенти на по 40-50 години и между 50 и 60. 
- На какво се дължи това?
- Най-вече на стреса в работата. Хората вече не са сигурни колко време ще могат да изкарват прехраната на семействата си, защото има опасност от съкращения. Заплатите също са малки, а всичко това води до стрес, който пък предизвиква развитие на тромби. На второ място е неправилното хранене, тютюнопушенето и диабетът, които също водят до запушване на съдовете.