В ПАМЕТ НА ГРИШАТА. Така е озаглавил текста си за незабравимия поет, музикат и артист Гриша Трифонов русенският филолог и педагог Иван Царев. Посланието е публикувано в профила му във Фейсбук и е посветен на навършващата се днес една година от кончината на Грешата, както бе известен бардът сред приятелите си.   

Преди година се сбогувахме с ГРИША ТРИФОНОВ. Разделихме се с един невероятен глас, с едни чудесни текстове. Спомените ме връщат към студентските години, когато той идваше в Търново. Събирахме се в тесен кръг, предвождани от професор Анчо Калоянов, който тогава беше главен асистент по български фолклор в университета. Гришата хващаше своето "оръжие" - китарата. Текст и музика се сливаха в една симбиоза, доставяща наслада. Все още чувам гласът му, рецитиращ великолепното стихотворение на Ивайло Балабанов "Принос към европейската история". Слагахме котката в шапката, вървяхме по "Главната улица", навлизахме в "Зелените черешови гори", виждайки Боримечката... Гласът на струните се сливаше с думите, със смисъла на текста. Създаваше се магическа атмосфера! Това го можеше само Гришата - поетът с китара от Харманли. Не съм седнал да пиша панегирици за него, хвалебствията са излишни, защото той приживе ги бе заслужил - с таланта, с душата си. Нека последната почива в мир! Винаги ще те помним, приятелю! (PS: Някои от песните му ще видите и чуете в предишните ми публикации)