Осъждането на наказателния съдия от Русенския районен съд Николай Стефанов почива на предположения, а обвинението срещу него, че е поискал 1000 лева подкуп, а е опитал да вземе половината от него, не е доказано. Това сочи в мотивите си Апелативният съд в София на втора инстанция, който на 18 октомври оправда напълно спрягания за корумпиран магистрат. Присъдата обаче вече е оспорена от прокуратурата и от адвокат Свилен Стефанов пред Върховния касационен съд.  
Съдиите на втора инстанция зачеркнаха напълно наказанието от 3 години условно лишаване от свобода с 5-годишен изпитателен срок, 3000 лева глоба и 3 години забрана да работи в съдебната система, което Софийски градски съд присъди на Стефанов. Наред с това анализираха и поведението на основния свидетел срещу магистрата - адвокат Свилен Стефанов, който зае мястото на частен обвинител срещу съдията. Именно думите на адвоката и бивш прокурор всъщност подкрепяха обвинителната теза.
Според прокуратурата съдията си е поискал подкуп от адвоката, за да одобри споразумение, което съдържало занижено наказание на 17-годишен тийнейджър с богато съдебно досие. За грабеж на 32 лева, в който младият престъпник Мартин бил замесен, съдията бил склонен да се съгласи на условна присъда, стига обаче да получел суха почерпка в замяна. Изтъкнато бе и че случаят е придружен с рекет, което допълнително утежни обвинението. Затова от прокуратурата настояха съдия Стефанов да влезе в затвора за 5 години. Той бе задържан по време на акция на ДАНС и столични разследващи на 14 февруари 2015 година в уличките зад Съдебната палата в Русе.
Ясно се вижда начинът на живот и поведение на основния свидетел по делото - адвокат Свилен Стефанов и неговият колега Сеид Махмуд. Очевидно е, че този свидетел е заинтересуван да злепостави подсъдимия като съдия, който е бил в недобри отношения с представители на прокуратурата и същевременно да си осигури по-благоприятно отношение, предвид наказателното дело срещу него, пише в мотивите си Апелативният съд. Това произтичало от факта, че срещу адвокат Стефанов има висящо дело за измама на клиенти, което първоначално е прекратено, но впоследствие са дадени указания, че има престъпление и истината трябва да се търси.
Отделно съдът отчита, че твърденията на адвокат Стефанов, че са му искани „едни 1000 лева за почерпка“ всъщност са голословни. Той обяснил на близките на младия престъпник, че трябва да платят подкуп. Според съда обаче по този начин адвокатът всъщност е искал да издейства допълнително пари за себе си, и то по измамен начин - като каже, че сумата всъщност е за подкуп и за облекчаване на положението на младежа. Това впрочем е и в основата на тезата на адвокатите на съдия Стефанов. 
Не бяха възприети и оплакванията на адвокат Стефанов, че е бил изнудван да даде парите. По негови думи магистратът го заплашвал, че ако не си получи почерпката, клиентите на адвоката ще бъдат „мачкани“ и ще пострада професията му на защитник. 
Апелативните магистрати обърнаха внимание на съществен според тях въпрос - че докато уж си е искал подкуп за делото, това дело всъщност още не било разпределено, че ще се гледа от него, и няма как той да е искал пари за нещо, което не знае, че зависи от него.
Съдиите посочиха и че по време на записа и видеозаснемането на фаталната среща от 14 февруари преди задържането на съдията, няма никакви разговори и въпроси за пари и получаване на каквито и да е суми. Съдията нито бил споменавал каквито и да е цифри, нито е знаел, че въпросните 500 лева всъщност са в джоба на сочения за изнудван адвокат.
А това, че магистратът се е разтреперил и шашнал от задържането му, апелативните съдии отчетоха като „естествени реакции на един силно стресиран и възмутен от поведението на познатия си човек, но в никакъв случай не могат да бъдат някакви доказателства относно искането или приемането на неследващия се дар“. Отделно бе посочено, че съдията е изпитвал известни притеснения, тъй като срещу него реално е било водено дело от прокуратурата, завоалирано като такова срещу неизвестен извършител за кражба на строителни материали. Затова след внезапния и с нищо непредизвикан опит да бъде задържан от цивилни лица, които са твърдели, че са от полицията, съвсем естествено е преценил, че е жертва на провокация и може да му бъдат подхвърлени в автомобила пари, които да са доказателства за платен подкуп. След задържането му обаче нито в него, нито в автомобила му бил открит въпросният подкуп.