Кой е докторът на докторите? Нали всеки от нас трябва да избере един лекар, на когото да повери здравето си, затова е любопитно кого избират тези, които разбират. За много известни и уважавани медици това е д-р Росица Гецова - най-търсеният личен лекар с най-дългата пациентска листа в Русе.
Уговорката за интервю с нея върви повече от отчайващо. Д-р Гецова не желае публичност, притеснена е, има много работа, но въпреки всичко се предава - след работно време, в кабинета си. Добър шанс за автора е, че преди години във Втора поликлиника работела д-р Ася Пенчева - терапевт, ползващ се с изключителното уважение на колегите си. Заминала за чужбина, но останал авторитетът на името й. Той помогна.
Кратката справка за д-р Гецова започва с Руската гимназия, Медицинския институт във Варна, Бърза помощ и болницата в Русе, кабинет към Здравната каса. Интересни са връзките между тези институции и животът в тях. Докато учи в Руската, Роси отглежда желанието си да следва право и се подготвя за приемните изпити. Случайно лекарка, завеждаща детска клиника в София и близка на семейството, пита гимназистката защо точно право: По-добре ли е да разведеш едно семейство и да оставиш едно нещастно дете, или
да спасиш едно дете и да направиш щастливо едно семейство?
Това изречение е обратът в живота и мислите на Роси. Кандидатства медицина във Варна, завършва и за да пропусне почти задължителната практика на „селски доктор“, започва като участъков лекар в квартал „Дружба“. След това постъпва в Бърза помощ, за да започне специализацията си по „Вътрешни болести“, където е голямата медицина. Почти пред защитата се премества в Приемно отделение на болницата и там също дава всичко от себе си.
През 2000 г. в България е създадена Здравната каса и системата на личните лекари, а д-р Гецова е един от
първите лекари в Русе, които рискуват
Знаех си, че трябва да започна или в самото начало, или изобщо да не се хващам, казва лекарката. Тогава отива при изпълнителния директор на болницата д-р Минчо Вичев, за да му съобщи решението си и да попита какви са възможностите в двора на болницата да направят практика заедно с д-р Хари Назъров-син и д-р Ивелин Димитров.
Аз за теб имах друго намерение, но като искаш така - добре, отговорил шефът на болницата.
След няколко години д-р Назъров се насочва към медицинското представителство, д-р Димитров се отделя в самостоятелна практика и Роси Гецова остава сама. Сега има други колеги, които й помагат, но нейна отговорност е здравето на всичките й пациенти. Факт е, че срещу нея няма нито една подадена жалба от недоволен или обиден пациент. Нещо повече - допреди година в кабинета й денонощно има дежурен лекар - 24 часа, 365 дни в годината.
Стояла съм по 36 часа на работа
за да мога да подсигуря дежурството, но спрях, разказва д-р Гецова и продължава: „Хората се научиха, че тук има денонощно лекар и започнаха да идват подпийнали през нощта, за да си вземат примерно рецепта, че не им се разхожда през деня, пък било и наблизо. И това в 1 или 2 часа през нощта. Други пък питаха кога ще съм нощна, за да дойдат и да си поговорим, а не се интересуват, че аз на следващия ден трябва да продължа със същото. След като разбрахме, че няма да можем да угодим на всички, престанахме с тези дежурства. Затова пък по празниците сме търчали като финикийци с колите си по адреси. Не по спешност, ей така, за всеки случай. Познавам си всичките пациенти и зная кой от какво страда и как би понесъл лечение. За толкова години няма начин да е другояче. Щастлива съм, че успявам да се справям“.
Излекуваните пациенти винаги намират начин с думи или просто с поглед да изкажат благодарността си. В този кабинет обаче и докторите правят подаръци - на мъниците, когато имат рождени дни. Впрочем имейл адресът на лекарката е doge@ - точно както един 3-годишен юнак винаги наричал по свой си начин доктор Гецова. Той вече е голям, ученик, но потребителското име останало да напомня на сладура и отношението му с лекарката.
Д-р Гецова вероятно е един от малкото медици, които говорят с ентусиазъм за здравната реформа и я одобряват. Според нея точно
реформата направила хората по-здрави
като ги е накарала да се лекуват. В началото бяха недоволни от въвеждането на рецептурните книжки, но благодарение на тях и задължителните дати вече си вземат редовно лекарствата - нещо, което преди не правеха и си влошаваха състоянието, коментира лекарката. Аз повярвах на тогавашния министър Илко Семерджиев, ходила съм на всички срещи и ми звучеше фантастично, когато обясняваше, че колегите специалисти ще чакат пациентите пред вратата си и ще им обръщат специално внимание - така и стана, обяснява д-р Гецова. Да, тя знае кого го е заболял кракът, кой е ухапан от мравка, че друг има косопад, трети е с обрив, четвърти с кашлица и така хиляди хора, но с един лекар, който знае какво да прави във всяка от тези ситуации. За нея е странно, че голяма част от пациентите, които е изпратила при специалист, се връщат в кабинета й, за да споделят назначеното лечение - въпрос на доверие. На вратата й не пише „обедна почивка“, а работното й време е само заради Касата - хората знаят, че могат да я намерят дори в 18 ч, макар по график да е до 13.
Като добра промяна д-р Гецова отбелязва и новото ръководство на гилдията им от общопрактикуващи лекари в Русе. Начело сега са д-р Орлин Кожухаров и д-р Татяна Матева, които успели да обединят колегията и дори въвели практиката по имейлите на всички да разпращат новостите в нормативната уредба и да дискутират въпросите на форуми. Даже се постарали да следят кой от колегите им има рожден ден и да му поднасят мили поздрави. Това е внимание, приятно е да знаеш, че някой от съсловието се е сетил за твоя празник, коментира д-р Гецова.
Хората, които работят добре, знаят и как да си почиват.
Най-новата страст на лекарката са цветята
и е направила истинска райска градина в малкото дворче на бащината си къща в Червен. Имам всякакви видове цветя и много им се радвам - от кокичета до хризантеми, горда е Роси. Ако не е градинарка, значи пътува - по планините, край морето и до красивите кътчета на света. Най на сърце са й Родопите, Ковачевица, Италия и Париж. За тези приятни дни на отпуск д-р Гецова е лаконична и някак неусетно отново връща разговора към медицината и пациентите.
Преживява всеки труден случай и всеки фатален край. „Докато бях в Бърза помощ, съм правила изкуствено дишане на почти мъртвец, това е нещо ужасно, но съм смятала, че така трябва, че може чудо да стане.
А Господ ми е помагал
Бях на адрес - астматичка получава пристъп и е синя като патладжан. Жената е в полутъмно помещение, сама. Като по чудо успях да хвана венозен път и да я спася“, споменава само един от десетките си случаи на екшън, когато нещата са били на живот и смърт. Чувството да си спасил нечий живот не може да се изкаже с думи - трябва да се изпита, казва лекарката.
Празника на лекарите 7 април, д-р Гецова ще посрещне с колеги извън града. Доволна е, че ще чуе новостите в медицината, в нормативната уредба и ще си споделят сложните случаи на редки болести. Надява се, че пациентите й ще са здрави, и ще благодари на дежурните доктори за двата дни отдих.
Ако сега се върна, макар и мислено, в 1975 година и трябва отново да избирам, пак ще замина за Варна да уча медицина - нищо друго не мога да си представя, че мога да правя, категорична е д-р Гецова и добавя, че не съжалява за нищо - нито за жилото, нито за меда в работата си.