Със сигурност много русенци си спомнят, че години наред в последния ден на международния фестивал „Мартенски музикални дни“ звучеше мощната Девета симфония на Бетовен. Тя беше станала един от символите на Мартенските, а доста хора не си позволяваха да пропуснат това събитие, което се превръщаше в празник и обещание. 18 пъти Деветата в Русе на Мартенските е прозвучала в изпълнение на един от емблематичните български хорове - русенския „Дунавски звуци“. Могъщата творба на един от колосите на класическата музика е била изпълнявана от русенските хористи 38 пъти. А в четвъртък, на 10 ноември, тя ще прозвучи за пореден път - за 80-ия рожден ден на хоровия състав. 
За мен е голяма чест да дирижирам празничното изпълнение на може би 
единствения останал български самодеен хор в цялата страна
който показва такова професионално отношение към музиката. Това каза вчера Владимир Кираджиев, под чиято палка ще премине вечерта в четвъртък в зала „Филхармония“. Той сподели, че с удоволствие е дирижирал други две изпълнениня на прочутия русенски хоров състав - „Кармина Бурана“ преди четири години и преди година „Песен на съдбата“ на Мартенски музикални дни. 
Историята на хор „Дунавски звуци“ отвежда назад в годините, когато през 1936 г. се разпада работническият хор „Петко Стайнов“ и диригентът Кръстю Ганев търси начин да запази най-ентусиазираните от състава, които успоредно с основната си работа са се посветили на пеенето. Хорът продължава да съществува към училище „Св.св.Кирил и Методий“, а след това към църквата „Св.Петка“. От 1947 г. основната част на състава се отделя начело с диригента Симеон Стателов и така започва същинското съществуване на певческия състав под името „Дунавски звуци“. Пет години по-късно хорът става част от читалище „Ангел Кънчев“ и остава там до днес. 
Един от бележитите периоди в биографията на хора
започва, когато негов главен художествен ръководител става маестро Михаил Ангелов. „Всяка репетиция с него е изключително преживяване. Концертите му са вълшебство, където стават чудеса!“ - спомнят си хористи. Именно под палката на Михаил Ангелов „Дунавски звуци“ започва да изпълнява кантатно-ораториална музика, като в това направление достига върхове от съвършенство. 
А ораторията „Иван Грозни“ на Сергей Прокофиев им носи бляскав успех и незабравими емоции в парижката зала „Плейал“, където през декември 1984 година „звуците“ показват талант и владеене на хоровото изкуство пред френската публика. Преживяването наистина беше нещо неповторимо - дирижираше знаменитият Рикардо Мути, спомнят си по-зрелите хористи. 
След първата репетиция с русенския хор Рикардо Мути обявил, че няма нужда от други репетиции с този състав
като оставил да повтарят произведението хористите от състава на хора на Парижкото радио. А след концерта вестник „Фигаро“ пише: „Българският хор „Дунавски звуци“ откликваше перфектно и на най-лекия жест на Рикардо Мути. Изглеждаше като че ли диригентът „свири на хор“, както се свири на цигулка, имайки на върха на палката си „вокален инструмент“ от висока класа“. 
През времето хор „Дунавски звуци“ преминава с професионализъм, с достойнство и с фин артистизъм. От 2007 г. негов главен художествен ръководител е директорът на Русенската опера Найден Тодоров, а от 2011 г. диригент става Стелияна Димитрова-Хернани, която от дете е израсла с хора, тъй като нейната майка Мариана Димитрова е дългогодишен хормайстор и пианист на състава. 
Впрочем, 
предаването на страстта към хоровото пеене от поколение на поколение 
е една от характерните черти за „Дунавски звуци“, много са днешните хористи, чиито бащи и майки, вуйчовци и дядовци са излизали на сцената с емблематичния русенски певчески състав. 
Днес в него участват около 50 мъже и жени, които имат различни професии, но отделят от свободното си време за това, което е тяхната втора същност: музиката. Лекари, учени, инженери, адвокати, влаков машинист - всички те забравят за болести, правни казуси, университетски или производствени неволи и се потапят в магията на пеенето два пъти седмично. Защото много добре знаят - от тази магия и от силата, с която й се посвещават, зависи онова чудо на преобразяването, което им дава сцената с прожекторите и аплаузите на публиката. И това преживяване не може да се сравни с нищо друго.