Похватите от мрачното минало се завръщат, помислете През март 2014 година руската Междуведомствена комисия за защита на държавната тайна продължи с още 30 години срокът за засекретяване на всички документи, свързани с дейността на съветските репресивни органи през периода 1917-1991 година... С това решение фактически беше обезсилен Указът от 1992 година на президента на Русия от 1992 година Борис Елцин, който, в духа на демократичните тогава промени в Руската федерация, настояваше за изваждане на светло на действията на службите в годините на масов терор и изтребление на съветски граждани, особено в периода 1937-1938.

Случайно или не, това антидемократично решение съвпадна с дните, в които зелени, вежливи човечета от тези и подобни служби анексираха Крим и спомогнаха за осъденото от почти всички държави присъединяване на полуострова към Русия.

Сякаш желанието беше да се каже ясно: "Било, каквото било. С анексията започва нов етап на реставрация, в който похватите от мрачното минало ще бъдат основно оръжие!"

С тези неадекватни на ХХI действия Русия не само отне възможността на близките на жертвите на терора да узнаят истината за съдбата на близките им, но и даде твърди гаранции на специалните служби, че всичко може да върви по старому, без някой да пострада.

В този контекст не е изненада, а по-скоро потвърждение за новата-стара политика на репресии, изтеклата буквално вчера информация от първо лице, за насилието на властите в страната над опозиционния активист Илдар Дадин, който разказва за зловещите побоища и унижения, които е изтърпял в затворническата колония ИК-7. "Ако се оплачеш, ще те закопаем в двора, до оградата", е официалното предупреждение на управата на затвора...

Впрочем, със засекретяването на зловещата истина за още 3 десетилетия бе откраднат и шансът за историческо възмездие за онези, които депортираха, с цената на десетки хиляди жертви, коренното татарско население от кримските земи... Една тема, към която преди десетина дни ни върна потресаващият игрален филм "Хайтарма" (2012), излъчен по телевизия BIT. Един филм, който не бива да се пропуска.

Въпреки всички исторически политически промени в Крим и Русия след разпада на СССР, след двадесетина години на равновесие в рамките на украинската държава, тези дни спорният полуостров отново изплува в новините - като център на грозни и архаични, недостойни за ХХI век събития и практики.

Всички си спомняме ясно, че докато "вежливите" човечета, екипирани като за мащабна война, шареха по цялата територия на украинския Крим, под дулата на техните оръжия Москва организираше трескаво референдума за присъединяване на полуострова към Руската Федерация. Успоредно с безмилостно размаханата тояга, руската пропаганда показваше и морков - лесни обещания към жителите на полуострова за високи пенсии, мостове до материка, съвременна инфраструктура, ред и спазване на човешките права на руси, украинци и татари.

Днес, повече от две години по-късно, инфраструктурата е по-окаяна от всякога, мостът, чиято себестойност нарастна 8 пъти, на практика е почти замразен, пенсиите са си същите, но при по-високи цени, а положението с човешките свободи напомня 1960-те години на миналия век.

Увлечени в нашите си проблеми, настроени на президентски избори, българските медии, съзнателно, или не, подминаха като малка гара драстичния случай с Илми Умеров, заместник-председател на Меджлиса (Народното събрание) на кримско-татарския народ. След опитите на руските окупационни власти да забранят дейността на този избирателен орган като "терористичен"(!), Умеров бе обвинен в екстремизъм и действия, целящи разрушаване на териториалната цялост на Руската федерация. Но в дейността му нямаше нищо извънредно,а ако не се смята това, че в интервю по телевизията бе казал очевидната истина, че е избран на избори, от народа и жителите на полуострова, а не е руски държавен служител, когото могат да местят по дъската като пешка.

И когато след кратък процес остана ясно, че дори в условията на окупация подобни обвинения звучат абсурдно и недоказуемо, по "стар руски обичай", наследен от царския и съветския режими, Илми Умеров бе изваден от болницата, където лежеше със съмнения за инфаркт, за да бъде вкаран там, откъдето излизане няма - руската психиатрия.

Дори в пълната с изненади България, която исторически е наясно тези руско-съветски практики, днес това изглежда толкова нелепо и средновековно, че нашите медии дори не споменаха нищо по въпроса...

Разбираемо е: когато трябва да избираш между "силни кандидатури" като тези наапилота Радев, номенклатурната Цачева или вездесъщия "пищов Митю", не ти е до някакъв инфарктен и диабетично болен татарин, който въпреки волята му и в разрез с конституция и закони е затворен в глуха стая с меки стени, хранен рядко и с неподходяща храна, тъпкан с лекарства, от които захарната болест напредва с дни.

А да сте чули правителствени представители на демократична, европейска България, да са реагирали по въпроса? Да, точно толкова, колкото и при другите случаи, по време на управлението на президента Путин, като тези с протестиращия на пл. "Болотная" срещу новия мандат на Путин Михаил Косенко (2012), или другия, с художника от Петербург Пьотр Павленский, противник на анексията на Крим (2014-2016)... Обявени за невменяеми, те също се блъскат някъде в меките стени на руските лудници...

Но какво всъщност ни засяга това? Вие вече решихте ли за кого да гласувате на президентските избори у нас. Не сте? Ами, спомнете си за тези няколко реда, когата посегнете към бюлетината...

Петър Пунчев е известен журналист и общественик. Текстът е предоставен специално за "Утро"