Един дворец край Балчик и до днес вълнува с романтичната си история. Бял, кокетен и обвеян със светли легенди, той крие интимните терзания на една англичанка със синя кръв, станала по волята на съдбата и на аристократичния си дълг кралица на Румъния и пленена от едно българско кътче, в което оставила сърцето си. Това е Мария Единбургска, родена на днешния 29 октомври 1875 година.
Миси, както я наричат най-близките, идва на белия свят в Истуел Парк, графство Кент, като принцеса Мария Александра Виктория Единбургска. Тя е най-голямата дъщеря на херцога на Единбург Алфред и на великата руска княгиня Мария Александровна. Така по рождение
Мария е член на двете най-могъщи аристократични фамилии в тогавашния свят-
на британското кралско семейство и на руското императорско семейство. По бащина линия тя е внучка на британската кралица Виктория, а по майчина линия - на руския император Александър II.
Още на младини Мария е смятана за една от най-желаните партии за брак в аристократична Европа. Първоначално в нея се влюбва принцът на Уелс и бъдещ крал Джордж V, който й предлага брак. Бащата на Мария дава съгласието си, но на брака се противопоставя майка й, която презира британския кралски двор и желае да види дъщеря си омъжена някъде другаде.
През 1893 г. бащата на Мария наследява херцогската титла на германското княжество Саксония-Кобург и Гота и семейството се премества да живее в новите си владения в Германия. Няколко месеца по-рано, на 10 януари същата година, Мария се омъжва за румънския кронпринц Фердинанд - племенник на румънския крал Карол I. Сватбата е отпразнувана в Зигмаринген, Германия. По това време Мария е на 17, а съпругът й е с 10 години по-възрастен от нея.
Бракът, от който се раждат пет деца, е изключително нещастен
Кореспонденцията на Мария с нейната близка приятелка - американската танцьорка Лои Фуле, разкрива отвращението, което Мария изпитва към съпруга си. Двете най-малки деца на Мария и Фердинанд - принцеса Илеана и принц Мирча, се раждат, след като майка им се запознава с дългогодишния си любовник - принц Барбу Щирбей. За историците няма съмнение, че принц Щирбей е баща на принц Мирча, чиито очи били кафяви като на Щирбей, за разлика от тези на Фердинанд и Мария.
През 1897 г. Мария започва романтична връзка с лейтенант Зизи Кантакузин. Скандалът бързо набира скорост, което налага спешната намеса на крал Карол I за неговото потушаване. Въпреки това, през есента на 1897 г., в разгара на бурята, Мария забременява. Принцесата ражда тайно, докато е на гости при майка си в Кобург, но за детето няма никакви сведения в историята. Предполага се, че то или е мъртвородено, или е изоставено в сиропиталище.
През 1899 г., докато е бременна с дъщеря си Мария, кронпринцесата моли крал Карол за разрешение да роди детето в Кобург. Кралят отказва и Мария му заявява в прав текст, че 
детето, което очаква, е от великия руски княз Борис Владимирович - брат на бъдещия съпруг на сестра й Виктория
Ужасен, кралят дава съгласието си и Мария ражда втората си дъщеря, която също е наречена Мария, в спокойната обстановка в Кобург. Въпреки критиките от страна на останалите си роднини, Фердинанд признава и това дете за свое.
През 1914 г. крал Карол I умира и на престола се възкачва съпругът на Мария - Фердинанд I. Поради войната обаче коронацията на новата румънска кралска двойка се отлага до 1922 г.
През войната Мария се проявява като голяма патриoтка и упражнява силно влияние върху политиката на страната, което кара някои да смятат, че не Фердинанд I, а съпругата му управлява Румъния. Кралицта изиграва и голяма роля за решението Румъния да се включи във войната на страната на Антантата.
По време на бойните действия Мария, която вече е приела православието, е
милосърдна сестра на Червения кръст и полага грижи за ранени войници
Тогава написва книгата си „Моята страна“, с чиито продажби финансира организацията. След като половината Румания е прегазена от германските войски, Мария и група генерали изготвят план, според който, вместо да търси спасение в Русия, румънската армия трябва да се укрепи в един защитен триъгълник на територията на Румъния, откъдето да се сражава с германците до края на войната. Чрез поредица от писма, предадени във Вашингтон чрез Лои Фулер и служителката от американското посолство в Букурещ, кралица Мария успява да издейства отпускането на американски заем за финансирането на плана.
След края на войната румънските дипломати на Парижката мирна конференция се опитват да издействат от победителките присъединяването към Румъния на всички населени с румънци територии на бившите империи Австро-Унгария и Русия. По специално румънските претенции се отнасят към областите Бесарабия, Трансилвания, Буковина и Банат. Става ясно, че румънските дипломати губят почва под краката си и са на път да не успеят да убедят съюзниците. Тогава румънският премиер Йон Братаниану призовава кралицата в Париж, за да вземе пряко участие в преговорите като част от румънската делегация на конференцията.
Кралица Мария 
приема предложението с думите „Румъния се нуждае от лице и това лице ше бъда аз!“
Пристигането в Париж на кралицата-войн, както я нарича западната преса, се привръща в истинска медийна сензация и тя скоро успява да убеди западните дипломати, че е дошло време да изплатят честно дълга си към Румъния. Пускайки в ход своя чар и убедителност, кралицата успява да накара лидерите на победителките да погледнат с добро око на румънската кауза. В резултат Румъния успява да увеличи териториите си с 60%, присъединявайки не само Трансилвания, Бесарабия, Буковина и части от Банат, но още и части от областите Кришана и Марамуреш.
След смъртта на Фердинанд I през 1927 г. Мария остава да живее в Румъния, където пише и издава своите мемоари „Историята на моя живот“.
Специално място в този пъстър и наситен живот има дворецът в Балчик.
Няма точни сведения кога и как кралицата вижда Балчик, знае се само, че е 
била очарована от града с белите скали при пътуване в Южна Добруджа
предприето за потушаване на поредната бушуваща в сърцето й любовна буря. Тогава Мария се влюбва в обърнатия към морето Балчик и избира за строеж на лятна резиденция едно чудно място с панорамна гледка на 2 км югозападно от центъра на града. 
Дворецът е дело на италиански архитекти. Началото на изграждането на новия тих романтичен кът на кралицата е през 1924 година, като една от първите построени сгради е вилата на „Tenha Yuvah“ - „Тихото гнездо“. През следващите години се изграждат нови самостоятелни вили, православен параклис, нимфеум, вътрешни дворове в мавритански стил, традиционна възрожденска къща и чешми, украсени с изящни мраморни медальони с митологични персонажи. В архитектурата се преплитат старобългарски, готически, ориенталски и мавритански елементи. Оформят се и много градини, в които също се усеща влиянието на различни култури, стилове и вярвания. 
Като част от резиденцията през 1926 година
швейцарският ботаник Жул Жани проектира и изгражда парков комплекс
29 години по-късно Софийски университет „Св.Кл.Охридски“ създава на това място ботаническа градина с площ 65 дка. Днес тук се отглеждат над 2000 растителни видове от 85 семейства и над 800 рода. Колекцията от палми, например, включва 33 вида, някои от които са на повече от 50 години. 
Резиденцията е завършена през 1936 година, а кралица Мария умира две години по-късно. Преди да си отиде, тя заклева румънците с цената на всичко да запазят Балчик в границите на държавата си. Но за наша радост това не се случва и справедливостта поне частично възтържествува с Крайовската спогодба от 7 септември 1940 година, по силата на която България получава обратно южната част на вероломно заграбената от съседите Добруджа.
По материали от интернет