Днес се чакат нови обвинения за сделката за продажба на старото оборудване на АЕЦ "Белене", за което в понеделник обвиняеми станаха двама бивши изпълнителни директори на Националната електрическа компания (НЕК).

“Касае се за длъжностни лица и за престъпление по служба. Ще затрудним разследването, ако предоставим повече информация на този етап. Имайте търпение, прокуратурата ще информира за всяко действие, което предприема”, уточни пред БНР говорителят на главния прокурор Румяна Арнаудова.

Любомир Велков и Мардик Папазян са обвинени за съзнателно сключване на неизгодна сделка за продажба на старото оборудване за АЕЦ "Белене". Подписаният от тях през 2007 година договор с "Атомстройекспрот" е ощетил НЕК с малко над 77 милиона евро, изчисли прокуратурата.

Именно с този договор вчера бяха предприети смени в ръководствата на държавни дружества, свързани с енергетиката. В процедура по смяна са трима министри от правителството на Сергей Станишев – Асен Гагаузов, Румен Овчаров и Петър Димитров. Последните двама са били министри на енергетиката именно в периода, когато Велков и Папазян подписват рамковия договор за АЕЦ "Белене", припомни, анонсирайки рокадите, за които от Реформаторския блок настояват отдавна, председателят на парламентарната комисия по енергетика Делян Добрев.

БГНЕС припомня сагата "Белене":

Проектът АЕЦ "Белене" започва още през последните години на социализма и само крахът на старата система спира неговото изграждане за неопределен период от време. През 2006 г. е проведен търг, който е спечелен от руската "Атомстройекспорт", дъщерна компания на държавната корпорация "Росатом". Базовата цена на бъдещата втора атомна централа беше за малко под 4 милиарда евро. За изграждането на централата беше създадена проектна компания между НЕК и германската RWE.

През лятото на 2009 проектът започна да буксува. Това стана причина за оттеглянето на RWE през есента на същата година. "Росатом", убедени в това, че проектът е печеливш, предложиха на българската страна финансиране и твърда цена от 6,3 млрд. евро. Те също така доведоха и чуждестранни инвеститори в лицето на финландска „Фортум” и френската „Алтран”, като по този начин изпълниха едно от исканията на първия кабинет Борисов за намирането на чуждестранен, неруски инвеститор.

Въпреки това проектът беше замразен през март 2012 г. от правителството на Бойко Борисов. В началото на септември същата година "Атомстройекспорт" заведе дело срещу НЕК за 1 милиард евро за неизплатени вече извършени дейности по проекта "Белене". Впоследствие сумата беше увеличена.

На 16 юни 2016 г. Арбитражният съд при Международната търговска палата в Женева взе решение в полза на „Атомстройекспорт” в спора му с НЕК. Съдът постанови щетите на „Атомстройекспорт” да бъдат компенсирани с 620 милиона евро.

На 16 септември България пое ангажимента да плати на Русия 400 милиона евро за АЕЦ „Белене”. Това стана ясно след провелата се среща на Българо-руската междуправителствена комисия за икономическо и научно-техническо сътрудничество.

На 27 септември се проведе телефонен разговор между президента Владимир Путин и българския премиер Бойко Борисов. В него българският министър-председател е информирал стопанина на Кремъл, че българското правителство е направило конкретни стъпки за изплащане на задълженията на НЕК към „Атомстройекспорт”, които към 19.09.2016 г. възлизат на 628 млн. евро, включващи главницата, съдебни разходи и лихва.

На 28 септември народните представители окончателно одобриха Законопроекта за предоставяне на помощ за изплащане на задължения на НЕК в размер на 1 млрд. и 270 млн. лв. Тези пари трябва да бъдат използвани за погасяване на задълженията на компанията към руската страна.

Същия ден бе публикувана и позицията на адвокатите от "White and Case". От нея става ясно, че евентуално обжалване на арбитражното решение по делото би имало малък шанс за успех и в крайна сметка би струвало още пари на страната ни.