Всъщност Богомил Шопов е роден в Шумен. Но още докато е пеленаче, семейството му се мести в Русе. Тук учи в училище „Ангел Кънчев“, после завършва Електротехникума. За малко кривва от верния път, като отива във военното училище във Велико Търново. След това обаче осъзнава, че не му е там мястото. 
Още от малък се занимава с компютри и пише първите си редове на езика за програмиране Basic. След като разбира, че в армията няма да просперира, решава да направи старата си страст своя професия. За което не съжалява нито за миг. 
Връща се в Русе и започва работа в технологична фирма. Тя обаче фалира и той решава да си търся късмета в София. Започва да прави уеб-сайтове и портали и така тръгва кариерата му в информационните технологии. 
В професионалното си резюме пише, че е работил като програмист, уеб-архитект, мениджър, консултант, маркетинг нинджа и какво ли още не. Но
първата му работа е като овчар
когато е още на 15-16 години. Тогава прекарва лятото в село Костенковци, близо до Габрово. Един ден дядо Неньо му предлага да му пасе овцете. Колкото и странно да звучи, тази работа му помага в бъдеще - научава се на търпение и внимателно планиране, тъй като да управляваш десет овчици се оказва не толкова проста работа. Другото, което научава, е да се бори за правата си. Когато идва времето за плащане, малкият Богомил представя точна сметка с изработени часове и минимална ставка на час. Дядо Неньо е шокиран, но тийнейджърът държи на правата си. И постига своето.
Може би още тогава Богомил Шопов 
решава, че трябва твърдо да отстоява правата си 
и е един от хората, които могат с ръка на сърце да кажат, че са направили всичко възможно.
През 2008 г. правителството решава да вкара в българското законодателство директива на ЕС, предлагаща възможност на МВР и на други органи да имат директен достъп до нашите е-mail комуникации. Предложението, написано от самото МВР, включва огромни правомощия за тази служба, която да чете в реално време цялата кореспонденция на всеки чрез директна връзка с интернет доставчиците и без наличието на заповед от съдия. Някъде по това време се появява и идеята на френския президент Никола Саркози да се въведе правилото на т.нар „три удара“ - ако свалиш три пъти торент, да ти се забранява до живот да можеш да използваш интернет.
В отговор Богомил Шопов
става член-съосновател на българския клон на фондация „Електронна граница“ 
която защитава правата на потребителите в интернет, използващи комуникационни услуги. Русенецът е лицето на тази организация, участва в над 20 телевизионни предавания, организира протести за цифрови права и за свободата на словото, сътрудничи с омбудсмана на Република България и с представители на политически партии и неправителствени организации.
След като вижда, че с протести се постига твърде малко, Шопов решава да влезе в политиката, първоначално заедно с партия „Зелените“. На парламентарните избори през 2009 година е водач на листите за Русе и Велико Търново и мажоритарен кандидат на „Зелените“. Явява се и на избори за Европейски парламент през 2009, отново в листата на „Зелените“.
През февруари 2010 напуска екопартията и 
става учредител и по-късно член на Националния съвет на „Пиратска партия“
Трите основни неща, които тя изповядва, са нуждата от защита на гражданските права, волята да освободим нашата култура и прозрението, че патентите и частните монополи вредят на обществото. Идеята да се създаде политически субект, който да има шанс да влияе повече в парламента, обаче не се получава. Първия път организаторите не успяват да съберат необходимите подписи. Втория път ги събират, но стават жертва на политическо инженерство от друг политически субект. 
Но опитът не е напразен - сериозните хора от втория опит, заедно с други подобни от Европа, създават Пиратския интернационал, който оттогава насетне набира огромна скорост. В голям брой държави в Европа има пиратски депутати и общински съветници, а в Исландия e част от управляващата коалиция. И Шопов с гордост пише в блога си - „Пират съм! Моят подпис седи под декларацията за учредяване на Pirate Parties International“.
Торентите и свободното споделяне на знания и съдържание няма да бъдат спрени 
колкото и да се опитват определени компании да го сторят с огромно лобиране и много средства, казва Шопов. От друга страна, е добре да се запитаме като потребители: Искаме ли да има качествено съдържание и добра музика? Писна ли ни от тъпи филми? Май да? Тогава е добре да помислим как можем да стимулираме авторите, които правят нещата, които харесваме.
След множеството си изяви в защита на правата ни в Интернет, 
през 2010 г. Богомил Шопов е номиниран за Човек на годината 
Предложен е, защото „От доста години се бори както виртуално, така и на живо против „подслушването“ в глобалната мрежа, подкрепя правата на интернет потребителите пред различни медии и институции“.
Шопов обаче не иска да приеме еднолично наградата и се оттегля в полза на организацията, която представлява - „Електронна граница“ (Тя получава трета награда).
МВР все още има възможността да изиска на всички доставчици на електронни услуги информация за вашето интернет присъстствие и поведение и дори за електронната ви поща. С беззаконието което се шири в България, този достъп е почти безконтролен. А информация за това какво посещавате, колко често, от какво се интересувате и други подобни се съхраняват за вас в момента, в който отворите браузъра си, твърди Шопов. Той положително знае какво казва, тъй като 
допреди няколко години е част от екипа на „Мозила“, разработващ браузъра Firefox
и множество други софтуерни продукти. Това е единственият браузър, който не се разработва от компания, а от общност, в който всеки може да види какво се случва под бляскавия потребителски интерфейс, казва Шопов. 
Преди 5 години Богомил заминава със семейството си за Чехия, където живее и сега. Поканен е от фирма да работи за тях и след кратко обсъждане със семейството - съпругата Силвия и сина Константин, се качват на стария опел и заминават с багажник, пълен с няколко тенджери и много желание за по-интересен живот. Разбира се, шило в торба не стои и си търси интересното само - през октомври 2012 г. родните и световни медии гръмват -
български ИТ консултант успя да купи 1,1 млн. потребителски данни от Фейсбук за смешната сума от 5 долара
Самият той информира администраторите на социалната мрежа за случая и предизвиква разследване. Следва разговор по Скайп с Policy Team на Фейсбук, на който му забраняват да споделя с трети лица информацията и искат да им изпрати списъка с данните, след което да го изтрие. Е, такива номера пред Бого не вървят. Въпреки заповедния тон от страна на администраторите, той публикува информацията в блога си. 
Повече разговори нямахме, но след това компанията забрани определени заявки в техния интерфейс, които бяха довели до изтичането на тези данни. А това си е една малка победа, каза Шопов. 
Случаят обаче вдига голям шум и
за Богомил Шопов пише дори „Форбс“
Едно от най-известните списания за бизнес и финанси в света с тираж близо 1 млн. броя, посвещава на казуса обширен материал със снимка на Бого. И макар Фейсбук да опитва да покрие случая, той става широко известен. И прави интернет малко по-сигурно място за личните ни данни.
Безопасността е отговорност на всеки ползващ интернет, твърди Шопов. В момента той работи за американска компания с офиси в цял свят и един от най-големите производители на софтуер, чието лого може да бъде видяно на болидите на Ферари във Формула 1. 
В Прага му е добре. За разлика от България, в Чехия хората са дейни - ако трябва нещо да се свърши, се намира кой да го направи, 
в България е трудно да накараш хората да се вдигнат 
и да променят нещо, защото само с протести не става. Свикнали сме още от времето на комунизма някой друг да мисли заради нас, а нашето задължение е хубаво да се наядем и да работим и после пак да изберем някой, който да не ни кара да си размърдаме... дупетата, казва Бого. Оценява политическата ситуация у нас като граничеща с абсурда: избори без реален избор, зависима съдебна власт, потъпкване на свободи, унищожаване на природата, никаква политическа хигиена и никакво желание за промяна. 
Въпреки това
признава, че Русе и приятелите му липсват
Съжалява, че не може да ходи на мачовете на „Дунав“ (само „Дунав“!) и в някогашната метълска кръчма на Митака. И за това, че не може да бъде по-голяма част от сегашната технологична екосистема в града, тъй като вече много ИТ фирми влизат в Русе. Така се създава една полезна атмосфера за подпомагане на иновациите и за развитие на много специалисти, които ще накарат младите и не толкова младите хора да останат в Русе, смята Бого.