Да, доброто живее не само в приказките. В това вече е убеден 71-годишният Богомил Стефанов от Русе, който остана без дом, без документи и дори без дрехи на гърба си заради среднощен пожар, изпепелил скромната му виличка в местността Сухия кладенец в началото на януари.
„Утро“ припомни историята му в петък, след като възрастният мъж с оскъдна пенсия се обърна към редакцията с зов за помощ. 
Останах без дом, без прехрана и без надежда, каза Богомил и помоли за работа с подарения му от бившата му фирма автомобил „Пежо Партнер“.
Мога да возя хора или стока, каквото се наложи, каквото ми възложат, каза Богомил. С живота той се справя сам, след като близките му са починали. Разчита на приятели и на доброто име, което си е изградил с труд и почтеност.
Историята му се разпространи бързо в във фейсбук, но за разлика от хилядите читатели, които я прочитаха и кликваха върху друга новина, един човек я прочете не като информация за поредната драма около нас, а като човешка мъка, от която трябва да се намери избавление. Това е дългогодишният учител по български език и литература в СУ „Христо Ботев“ д-р Иво Братанов, който освен като уважаван преподавател е познат и като задълбочен изследовател на българския език. Всеки петък читателите на „Утро“ научават важни, интересни и полезни неща от авторската му рубрика „Езикови ситнежи“. Наред с това д-р Братанов е президент на Ротари клуб Русе - доброволческа хуманитарна организация в служба на обществото. С негова помощ покъртителната история на Богомил стига до игумена на Гигинския манастир „Св. св. Безсребреници и Чудотворци Козма и Дамян Асийски“ в Пернишка област - отец Никанор. 
„Ще живее тук в манастира, има всичко необходимо. Каквото може, ще помага“, отзовава се веднага духовният пастир.
Новината за протегнатата ръка завари Богомил Стефанов напълно неподготвен, но не е ли винаги така - човек никога не е подготвен за онова, което го чака по пътя му. И слава богу, в случая това не е пореда беда или изпитание, а избавление.
„Много съм се сраснал с Русе... Гигинският манастир... Не знам“, бяха първите думи на възрастният мъж. Но бързо се съвзе от изненадата. „Много съм развълнуван, че някой мисли за мен, че някой иска да ми помогне! Няма да ви посрамя! Знаете ли, аз съм вярващ, това трябва да е знак“, каза Богомил.
Така честваната вчера Голяма Богородица за него вече ще има двоен смисъл - освен че е денят на успението на Божията майка, това е и денят, в който намира дом за себе си, за душата си и за вярата си.