Диана МАРИНОВА
Идеята за настоящия обзорен материал е да постави акцент върху десетките представители на чешко/словашката колония в Русе, които след Освобождението трасират основните направления с чешко начало и заслуги и оставят трайни следи в регионалната и националната ни история. Проявеният професионализъм и високата култура определят своеобразния чешки почерк в образователното, културното и стопанското модернизиране на града и на България. 
Изграждането основите на българското общо средно образование в периода след Освобождението до първото десетилетие на ХХ век се осъществява чрез гимназиалните учители - чехи, поканени и изпратени в една от най-елитните по това време в страната русенска Мъжка гимназия „Княз Борис III“. От 14-те учители - чужденци тук, те са осем: основоположникът на българската археология Карел Шкорпил (1890-189); Херменгилд Шкорпил (1900-1904); Карел Милде, учител по физика и математика (1879-1887), основоположник на обучението по тези предмети и на първите им кабинети в следосвобожденското учебно дело; Вацлав Колар, учител по химия (1881-1889); Иван /Ян/ Немец, учител по математика (1885-1906), въвежда нови педагогически методи чрез специални математически упражнения и задачи, разработени и проверени от него, и издава в Прага  през 1885 г. на български език „Сборник от математически формули за ученици на средните училища“; Антон Шпулак, учител по рисуване и краснопис (1885-1906); Вацлав Емлер, учител по математика и физика (1886-1909) и Венцеслав Павел, учител по музика (1906-1907). 
„Русенският период“ на братя Шкорпил
в Мъжката гимназия е основополагащ за музейното дело в града. В продължение на няколко години Карел обикаля и проучва редица стари селища около Русе, прави първите сондажи на Русенската селищна могила, събира и систематизира материалите от античната крепост Сексагинта Приста, изследва и цялото поречие на Русенски Лом. Херменгилд описва, подрежда и съхранява археологическите паметници в сбирка, която е официално призната на 1 януари 1904 г. под името Археологически музей при реална гимназия „Княз Борис“.
Вацлав Трунечек, преподавател в Девическата гимназия „Княгиня Евдокия“ е сред онези чешки художници - учители, които популяризират и същевременно създават модела на духовно и естетическо разпознаване на родната ни история чрез илюстриране на български издания. В двутомника на известния възрожденец Филип Стоянов Симидов със заглавие „Прочутият Филип Тотю войвода (наречен Хвърковатия Тотю)“, който е „по личния разказ и забележките на войводата“, с издание 1900 г., гр. Русе, има един рисуван портрет с надпис: „Филип Тотю-войвода в костюма с първата си чета“ , а в долния му десен ъгъл се разчита в ръкопис „В.Трунечек“, 99, Руссе“. 
Чрез Русе чехите 
Йосиф Вондрак и Франц Хитил основополагащо работят за българското професионално образование
съответно по столарство и земеделие. Йосиф Вондрак започва своето дело по покана на българското правителство от 1 септември 1889 в столарския отдел на Държавната учебна занаятчийница в Княжево, Софийско. Той е закрит и преместен през 1895 г. в Русе, където се счита, че има най-добри условия за съществуване и усъвършенстване на мебелното производство. Поканен от българското правителство е и Франц Хитил, който е назначен за учител агроном и фермер в най-старото земеделско училище в България, в първия чифлик по опитно земеделие, наричан от турците „Нумине“, а от българите „Образцов“. През 1886-1889 и 1896 до 26 октомври 1899, когато умира на 53 годишна възраст, той си спечелва голямо агрономическо име и като внася културата в земеделието превръща Образцов чифлик в „едно напълно модерно стопанство“. 
В дарителската традиция на града, но за първи път чрез учредяване на фондове, се включва химикът Вацлав Колар, който през 1904/1905 прави 
най-ранното частно дарение от 1000 златни лева
за подкрепа на бедни възпитаници на Мъжката гимназия. А Йосиф Вондрак през 1927 г. учредява фонд на свое име с лично дарение от 20 000 лв. От ежегодните суми на лихвите и отпусканите от Русенската община суми се премират най-добрите проекти в т.н. старобългарски национален стил във вид на рисунки, скици, детайли, перспектива и акварел.
Професионалният музикален живот на Русчук, наричан за това Малката Виена, се създава от цяла плеяда чешки капелмайстори в периода след Освобождението до края на века. Военният флотски оркестър на Дунавска флотилия и Морска част със седалище в Русе от 1881 до януари 1899 г. се дирижира само от чехи - Габриел Шебек, Франтишек /Франц/ Минарек, Франтишек /Франц/ Щрос и Франтишек /Франц/ Свобода. Капелмайсторът и музикантът Венцеслав Павел, който е завършил Пражката консерватория, е назначен в Пети пехотен Дунавски полк (1889-1910) и преподава музика в Русенската мъжка гимназия. Музикално творческата, организаторската и педагогическата дейности на пражкия възпитаник на консерваторията, виолончелиста Франц Щрос, 
основополагащо се включват във „виенизирането“ на градската музикална култура
и същевременно внася известното Свищовско хоро и първия в Русе тамбурашки оркестър в общия принос на чешките музиканти в България. Капелмайсторът Франц Кубичек е предпочетен от русенското театрално-музикално дружество „Лира“ за началното изграждане на първия професионален симфоничен оркестър през 1900 г. 
Йозеф Долкош, който досега не е попадал в друг изследователски интерес, е майстор на музикални инструменти, занаят усвоен в известната фабрика „Ф. Червени и синове“ в Храдец Кралове. В Русе се занимава с тяхната изработка и поддръжка още от март 1882 г., става доайен на чешката колония в града и първи заслужил председател на русенското чешко дружество „Хавличек“, а домът му в годините оказва топло гостоприемство за „безкрайна редица земляци, които пристигат в България, или да си намерят работа, или с цел проучване“. 
В „музикалното“ направление се включва през 1923 г. и Виктор Мюлер, който създава единствената в града фирма за производство, поправки и търговия на музикални инструменти под името „Първа българска индустрия „Ориент“.
Ако в реализацията на първата кинопрожекция в България на 27 февруари 1897 г. няма чешка инициатива, то други две непознати за българите изкуства - цирковото и кукленото, имат чрез Русе своите чешки пионери-популяризатори.
В далечната 1894 г. Франц Седлачек предлага на Русенската община да се построи цирк, като за целта е сключен договор за наем с условие за две представления годишно в полза на общината. 
Първият действащ в Русе театър с кукли-марионетки 
е създаден през 1924 г. Инициативата е на чешкия консул тук Алоис Прохазка, изработването на сценичния инвентар принадлежи на членовете на местното дружество „Хавличек“, а „землякът Лазар“ е кукловодът, който забавлява всеки неделен следобед малки и големи като винаги измисля за публиката нещо ново. 
В благоустройството и инфраструктурата на града градивно се включва един от пионерите на техническото развитие в България през първите десетилетия след Освобождението Карл Адам Трънка (1853-1923). Неговата професионална реализация у нас започва с временната служба по постройката на траекта /ферибота/ Русе-Гюргево от пролетта до септември 1878 г., а от септември 1882 г. до февруари 1884 г. е русенският окръжен инженер. Друг чех, Иван Хайс като общински архитект (1894-1896) участва като съавтор в проекта на арх. Негохос Бедросян на банката на братя Симеонови, една от най-красивите сгради в Русе (сега Банка ДСК). 
За уникалната русенска архитектурна среда работи и архитект Хатерак, който създава на ул. „Славянска“6 (седалището на АППД) единствената сграда, която е в пълно стилово единство и сред шедьоврите на зрелия сецесион. 
Пътният инженер Ханс Дивиш изработва в периода 1895-1898 г. поредния регулационен план на Русе
който според непубликувания материал на арх.Мариана Георгиева е осъществен, тъй като предвижда малки корекции на някои улици. В Доходното здание, учителят-художник Вацлав Трунечек, съвместно с декоратора на Букурещкия театър Жул Ромел изработват интериорната украса с гипсови композиции на вътрешните помещения. Те са авторите на проекта за театралния салон, който русенската управа още в началото на ХХ в. изгражда за своите театрали на втория етаж на сградата.
Предпочитанията на русенските управленци към традиционните умения и култура на чешките специалисти в областта на крайпътното залесяване, на създаването на градски зелени площи и на изграждането на красиви централни градини въвеждат европейски стандарти при озеленяването на Русе почти през цялото съществуване на Третото българско царство. Основания за подобна констатация дава направената  връзка на публикуваните заповеди на Русенската община за назначаване на градски градинари и тяхната работа като такива, с новоиздирената информация, съхранена в точните регистри на Никополската католическа епархия. Безспорни са заслугите на специализиралия паркостроителство във Виена Рихард Нойвирт от Холешовице (от 1884 г. е в очертанията на Прага). През трите си периода работа тук (1905-1920, 1925-1926 и 1928-1935) главният градски градинар 
вгражда своя професионализъм в оформената с екзотични растения през 1905 г. Централна градска градина
в градския парк на територията на Владикова бахча (сега Парка на младежта), в създадените оранжерии в Цветницата и овощен разсадник, в увеличените парници и в залесяването с акация и декоративни храсти на кейовия скат от първата в България пътническа жп гара до речното пристанище. 
Русенските управленци още през 1889 г. използват професионалните умения на чешки специалисти и в областта на крайпътното залесяване, овощарството и цветарството. По покана на окръжния управител Никола Обретенов (ноември 1888-декември 1892) Франтишек Новак е назначен за околийски градинар, който създава овощна градина по Тутраканското шосе още в края на 80-те години на ХIХ в. В нея той отглежда и акациеви дървета, които засажда по Червеноводското и Басарбовското шосета, булеварда покрай Владиковата бахча, за което получава и парична награда от българското правителство. Неговият син, Ангел /Енгелберт/ и внукът, Франтишек, със завидно трудолюбие, професионален и търговски усет създават в частните му градини при Русенски Лом овощарски, лозов и цветен разсадник. 
Фамилия Новак с двата си магазина за цветя в центъра на града и Алоис Слезачек, като специалист цветар-семепроизводител при Градската цветарница и по-късно като частен производител и търговец на цветя, внасят тези нови за културата на русенци начинания и умения. В изграждането на русенското „зелено“ наследство работят и други чехи: Матей Кречи (1.09.1894-1.04.1897) е фактически първият общински градинар, който 
поставя началото на Цветницата на града
с изграждането на примитивна малка оранжерия, тип землянка, и на първата градска градина при старата Пожарна служба; Фердинанд Холубар (21.01.1898-16. 01.1899) създава жилище за управителя - градинар в Цветницата и поставя началото на градина, която до 1925 г. се е намирала на мястото на сегашната Професионална гимназия по механотехника, а като специалист паркостроител е привлечен още през 1891 г. за да създаде централната градска градина (на площад „Свобода“), която е завършена през 1905 г. от Рихард Нойвирт; Хенрих Мокри (8.02.1899-12.01.1902), който след отказа на назначения му сънародник Карл Войкоховски заема длъжността до внезапната си смърт на 58 години.
Основополагаща за  изграждането на българското застраховане, което е плод на  русенската самородна предприемчивост, е ролята на утвърдения чешки специалист в банковото и застрахователно дело Франц Новак (1828-9/21.08.1894). Избран за първи главен директор на новосъздаденото дружество и назначен на 1.10.1891 г., той преодолява трудностите на началото, които са оценени в юбилейния сборник „50 години „България“. Първо българско застрахователно дружество 1891-1941.“, издаден в София през 1942 г. Не закъсняват добрите резултати от разумното управление на Фр.Новак, който е оптимист в отчета си за първата българска застрахователна година: „Смело можем да предвиждаме бляскаво бъдеще за цветущото наше младо дружество „България“. Наред с поставяне на основите на българското застраховане, той е инициаторът за създаване на пенсионен фонд за чиновниците в дружеството - идея, която се осъществява 4 години след неговата внезапна смърт в Русе.
Аптечното дело в българските земи
води началото си от предосвобожденския период и изминава дългия път от „лекарствени складове“ към лекарските кабинети с лекарствени имущества. Европейската му насока в Русчук е очертана с откритата през 1863 г. частна аптека на д-р Йохан Мохош, определян в някои изследвания като чех. След Освобождението от чешките фармацевти в крайдунавския град свои аптеки имат Йохан Мохош, Адолф Пришак (от 8 май 1898 г) и Ламби Хусак (от 12 декември  1898 г.). Друг чех с медицинска култура, Фридрих Карл Фламих, първият дипломиран зъболекар в България, основоположник и председател на Българския зъболекарски съюз, пристига с руските войски и работи в Русчук от 1878 до 1879 г.  Новоиздирени източници обаче показват, че през 90- години на ХIХ в. той отново има „русенски период“ в своята българска практика.
Биреното производство
което според някои автори прохожда в България през 1877 г. с фабриката „Св. Петка“ в Русчук, се модернизира от майстор-пивовара Франц Милде, който както другите свои братя в България, влиза във внушителния списък на чешките пионери на непознати за българите дейности. Упоритата работа на Франц Милде в пивовара „Света Петка“ бързо подобрява качеството на произвежданата бира, която започва да конкурира вносната и успешно да се пласира в Русе. Поради неразбирателство с жената на собственика, Франц се разделя с Русчук и до края на живота си (1924 г.) развива модерно бирено производство в основаното през 1882 г. Българско пивоварно дружество в Шумен. През 1903 г. той отново се свързва с крайдунавския град чрез закупената фабрика „Хаберман“, която е построена 20 години по-рано с първите чешки капитали в България, и по такъв начин създава проспериращото Българско пивоварно дружество „Шумен-Русе“ със седалище в Шумен. Най-малкият брат - Себастиян, от 1894 г. 
поставя началото на русенската фамилия пивовари
Първите 9 години работи във фабриката „Св. Петка“ (собственик е Сава Велезли), от 1903 г до 1926 г. произвежда бира в русенската фабрика като съсобственик на Дружеството „Шумен-Русе“, а след нейното затваряне управлява склада на шуменско пиво за града и региона до средата на 30-те години на ХХ в. От 1938 г „Хаберман“ отново започва да произвежда бирен малц, а една година по-късно, със същото производство, по-малкият му син учредява фирма „Карел Себастиян Милде“. От 1942 до национализацията двамата синове на Себастиян - Вацлав и Карел, започват новаторско производство на плодови концентрати, сушене на зеленчуци и зърнени храни, което е видно от името на фирмата - „Вакуумплод“ ООД. Тя разширява своя пласмент с открития клон в София. Национализацията в България отнема цялата собственост на русенско-шуменската част на фамилия Милде, но Карел продължава да поддържа чешката пивоварна традиция в Русе. 
Успешното  управление на 
едно от първите керамични предприятия в България
Анонимното акционерно дружество за циментови и тухлени изделия „Труд“, определено се свързва с баща и син Вацлав Трънка. Трънка /баща/ завършва Лайпцигското техническо училище и от 1899 г. подписва договор като директор на дружеството вместо за 3 години, за цял един професионален живот. Трънка /син/ е роден през 1907 г., отрасва във фабриката, следва керамика в Германия, поема през 1938 г. директорския пост от баща си и след национализацията до пенсионирането си е главен инженер и ръководител на местното тухлено производство.
Чешки инженери и техници развиват електропромишлеността на индустриализиращия се крайдунавски град с една от първите фирми за търговия и направа на електрически инсталации. В съдружие инж. Ернес Слабке от март 1914 г. до януари 1915 г създава „Ернес Слабке&СИЕ“, а от началото на юли 1919 г. има фирма за поправка на машини „Е.Слабке и Г. А. Тимофеев“. 
В областта на металообработващата и машиностроителната промишленост Ярослав Лащовка от София, в съдружие с Вацлав Себастиян Милде, създава през 1922 г. фирма „Българска металургия“ за производство на кантари, децимали, земеделски машини със седалище в Русе и агенция в София. Малко след злополучния й фалит през 1924 инж. Едуард Смея, Петър Кубена и Братислав Мусил създават „Едуард Смея&СИЕ“ -Първа българска фабрика за земеделски машини и железолеярница. 
Не на последно място са 
специалистите на прочутите чешки колбаси
Ян Шаварш и Вацлав Шиха, които създават първото модерно такова производство в Русе през 1926 г., а успешният пласмент на „Саламджийница Чехия“ заслужено въвежда Шаварш в Икономическото дружество на Русенската търговско-индустриална камара.
Не може да се отмине с мълчание дейността на единственото ефективно чехословашко консулство в България със седалища Варна и Русе (1921-1932).
Младата дипломация начело с Йозеф Кадлец, Алоис Прохазка и Зденек Тобек усърдно разработва дунавските си стратегии в България, бележи ги с клеймото „инициативност и прагматичност“ и по пътя към тяхното осъществяване премества седалището на ефективното си консулство от Варна в Русе (от 26 февруари 1924 г.). За постигането на държавните цели консулските представители стартират проект за създаване на чехословашко дунавско параходно дружество с българско участие (края на 1921 г.), работят за откриване на свободна (безмитна) зона за складиране на чехословашките стоки на варненското и русенското пристанища, предназначени за Черноморието и Близкия изток (края на 1926 г.), стимулират търговското сътрудничество чрез стопанското и културното опознаване и сближение между двата славянски народа. 
Така от гледна точка на историческото познание интегриралата се чешко/словашка диаспора и нейното консулство в Русе съдействат за модернизиране на българското образование, култура и икономика, но без съмнение, чешкият почерк в историята на града има още едно забележително измерение - да поддържа добрата традиция на близките, на приятелските отношения между двата народа.