Още една банка бе осъдена за самоволно вдигане на лихвата по отпуснат кредит, а случаят доказа, че при хъс и здрави нерви всеки има шанс да се бори със своеволията на могъщите финансови институции за сметка на беззащитните си клиенти.
В случая става дума за заем от 42 500 евро, който стана повод русенец да поведе съдебни битки с кредитиращата банка и след серия разнопосочни съдийски решения да чуе финално произнасяне в негова полза. Основен повод за спора е повишен лихвен процент по изтеглен от него заем, а решението за това финансовата институция взела еднолично и без да се съобрази с отсрещната страна, за която останало задължението да плаща повече пари.
Клиентът се договорил да погасява месечни вноски в размер на 281.41 евро за срок от 25 години от юли 2008 г. до юли 2033 г. Няколко месеца след подписването на договора обаче бил сюрпризиран с по-висока вноска.  Банката започнала да събира служебно не уговорените 550.39 лева, а 576.92. Никой в семейството не бил получавал, нито подписвал друг погасителен план или анекс към първоначалния договор. В резултат на това за срок от 5 години човекът платил на банката 1560 лева отгоре, които според него са искани без основание. А по-лошото е, че ще бъдат събирани и още 20 години. Затова той поиска съдът да обяви за нищожна клаузата, с която лихвата е едностранно вдигната, и си получи надплатените 1560 лева.
През май 2014 година на първа инстанция състав на Русенския районен съд прецени, че действително лихвата е едностранно вдигната от 6.29% на 6.79%, а с това банката е нарушила принципа на равнопоставеност между страните. И тъй като промяната е извършена въз основа на невалидно правно основание, то тя е нищожна и кредитополучателят не трябва да се обвързва с нея. Затова осъди банката да върне на русенеца надплатените пари.
От банката обаче не бяха съгласни с решението, затова го обжалваха нагоре по веригата. През октомври 2014-та Русенският окръжен съд на втора инстанция посече човека. Тричленен съдебен състав прецени точно обратното - че оспорените договорни клаузи са част от общите условия на банката. Те не са били индивидуално уговорени и клиентът не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, а само да го приеме.
Казусът обаче стигна и до последното ниво - Върховния касационен съд, който окончателно застана на страната на логиката, морала и закона и се произнесе в полза на кредитополучателя. 
Банката не е доказала причинната връзка между промените на кредитните и финансови пазари и реалната необходимост от изменения на лихвения процент по конкретния договор. Не е доказала и че увеличението на лихвения процент е адекватно и симетрично на изменението на съответните показатели, посочиха върховните съдии. С решението си те окончателно признаха клаузата, с която лихвата е едностранно вдигната за нищожна и осъдиха банката да върне надплатената лихва на теглилия кредит.