Странна е тази костница на загиналите геройски над 4000 български войници, защитавали до смърт честта на род и родина през Балканската и Първата световна война. Тишина и зеленина са обгърнали уникалния комплекс на Военния мавзолей-костница с църквата „Св. Георги“, който се намира ул. „Каменоделска“ № 11 в София, към Националният военноисторически музей. Костите на героите стоят в прости дървени чекмеджета, на които са написани хилядите имена. Паметните плочи на селищата и върховете, които са защитавали, ни оставят да гадаем за онези драматични дни - връх Черноглав, Страцин, връх Китка, Скопие, върховете Подвис, Дренова глава, и още - Казаник, Княжевац, Букова глава, Велес, Ясеново…

„От доста време се чувам с възрастна жена по телефона и ето, днес дойде в мавзолея- костница, отворихме стенната касета и тя за първи път видя костите на своя дядо Стефан Петров, тогава-редник, загинал по време на Балканската война през 1913 г., съвсем млад. Тя обеща по време на Архангеловата задушница да доведе своите близки и роднини, за да отдадат почит на своя героичен прародител”. Това разказа пред БГНЕС Диана Иванова, директор на дирекция „Фондове и реставрация” във Военния музей.

Мавзолеят-костница е един от малко известните обекти, които не се посещават редовно, продължи тя. Идеята за създаването му е още от Първата световна война, когато се решава да се подготвят списъци и да се изровят костите на загиналите от общите гробове, за да се препогребат на едно място. Тази идея се реализира бавно във времето. През 1935 г. е проведен конкурс за мемориала, който виждате и днес, спечелен от художника Александър Занков и скулптора Петко Цветков под мотото „Победа”, припомня Диана Иванова. Комплексът се състои от костници от двете страни, по средата - с църквата „Свети Георги Победоносец” и пилон - камбанария. Тук са погребани костите на 4000 български воини, загинали по бойните полета на Балканската и Първата световна война. Традицията да се почита паметта им е прекъсната през 1957 г. и възобновена през 1990 г. по инициатива на Националния военноисторическия музей. Оттогава всяка първа събота на месец ноември, по време на Архангелова мъжка задушница, се провежда военен ритуал, заупокойна молитва в памет на загиналите. За втори път музеят се включва в националните дни на наследството и посетителите са повече от миналата година, предимно- млади хора, посочи Диана Иванова.

Церквата „Свети Георги Победоносец” е еднокорабна църква, особено красива, стенописите в нея са изписани от резбаря и стенописец Борис Коцев. През 1992 г. в костницата е препогребана свещена пръст от гроба на Борис Дрангов от Скопие, в края на същата година пък са докарани тленните останки на ген. Никола Жеков от Бавария. Последните паметни плочи са на загиналите ни воини от мисиите в Ирак и Камбоджа.

Николай Николов днес е довел дъщеря си в мавзолея-костница. „Те са загинали за България, били са се за Родината”, простичко казва той. Дъщеря му Валентина е сдържано момиче, което сподели, че изпитва гордост от саможертвата на българските войници и офицери. Тя смята, че и днес има хора, които биха защитили родината си, но е на мнение, че днешните ученици не познават добре българската история.

Военният мавзолей-костница е място с много силно въздействие, но работи само един или два дни в годината. Това е свято място, където витае духът на смели българи, където поколенията трябва да могат всеки ден да отдадат своята почит.