10 процента или 1 милиард и 400 хиляди евро от парите за България от Европейския съюз по програмата за развитие до 2020 година да бъдат отделени за наука и образование за интелигентен растеж. Това бе една от освовните точки в дневния ред на конференцията, събрала вчера в Русе ректорите на почти всички университети в страната, в която взеха участие министърът на образованието проф.Николай Милошев, председателят на Българската академия на науките акад.Стефан Воденичаров, председателят на Националната агенция по оценяване и акредитация и други.
Домакинът на академичното събитие, ректорът на Русенския университет проф.Христо Белоев откри срещата на Съвета на ректорите и поздрави своя колега от Великотърновския университет Пламен Легкоступ, който вчера имаше рожден ден. Проф.Ваньо Митев, ректор на Медицинския университет в София, подчерта, че подобен форум се провежда за първи път, а участието на образователен министър и представители на академии е уникално.
Ректорите обсъдиха шестте приоритетни оси в програма „Наука и образование“ и оживено дискутираха предложения за промени в три закона - за висшето образование, за иновациите, за развитие на академичния състав и за степените и званията. Измененията, които представителите на ВУЗ-овете смятат, че са наложителни, ще бъдат подготвени в мотивирани предложения до два месеца, за да може да бъдат внесени още в началото на мандата на следващото Народно събрание, обясни акад.Воденичаров. Специално място в дебатите учените отделиха на връзката между висшето образование с реалната икономика. Друг важен въпрос, който представителите на академичната общност обсъдиха, беше този с научните степени и звания. Проф.Боян Биолчев смята, че е крайно необходимо да бъдат ясно очертани параметрите за даване на професорски и академични звания. За 2 години имаме 800 професори и 657 доценти, в същото време в някои университети има катедри, в които няма нито един асистент, а само доценти или професори, коментира Биолчев.
Професорите вече са се нароили до 1600, което не значи, че сред тях няма много качествени хора, каза министърът на образованието проф.Милошев. Според него една от причините, породили това явление, е свързана с отпадането на т.нар. голямата докторска дисертация, която вече не е задължителна. Ситуацията трябва да се анализира и да се изготвят поправки в Закона за научните звания, за да се възстанови разумният баланс, каза Милошев.