Докато една част от нашите ученици не разбират езика на Вазов, не могат да различат Ботев от Каравелов, не знаят чий литературен герой е Бай Ганьо, то едни деца, пропътували над 500 км от три молдовски градове, идват в русенската библиотека и търсят...  българска поезия. Оказва се, че 14-годишни бесарабски ученици знаят в подробности за творчеството на нашите бележити български автори, като на въпрос дали искат да прочетат поезия от Дебелянов, отвръщат с думите: А, онзи, тъжния ли?
И това е само едно от малкото учудващи неща у 23-те деца с изключително чисти души на възраст между 13 и 18 години, които са на посещение в Русе за 12 дни, за да се обучават по български език. Те са придружавани от петима ръководители, като трима от тях са учители по български език, а другите двама са преводачи. Всеки ден по 6 часа децата учат български език, а в събота имат 5 часа, като това е и денят им за практически езикови упражнения. Само за сравнение - в училищата в Молдова те учат български като задължителна дисциплина по 3 часа седмично. Тук децата са разделени на две групи по възраст, като организацията на учебния процес се поема от преподавателите в катедра „Български език, литература и изкуство“ на Русенския университет. Висшето учебно заведение осигурява за децата също общежитие, обяд, културна програма, както и стипендия от 28 лева за целия период.
Ние обичаме българския език, категорични са всички деца
като по-голямата част от тях споделят, че не изпитват никакви затруднения, тъй като вкъщи говорят също на български. Разликата е, че тук те се обучават на книжовен български език, а у дома общуват на диалект. 
Малко по-трудно ми е само произнасянето, защото трябва да е по-твърдо, а при нас е по-меко. Ние сме българи от Молдова и говорим объркано с руския, но когато сме на училище езикът е литературен, казва 18-годишната Раиса, която е и най-голяма в групата. 
 Българският не ми е труден, защото аз говоря още от 6-годишна, но на диалектен език. Има неща обаче все пак, които ме затрудняват, и това са най-вече времената, споделя 14-годишната Ела.  
Всъщност посещението на молдовските ученици и петимата преподаватели е в изпълнение на постановление на Министерски съвет за осъществяване на образователна дейност сред българите в чужбина. И докато децата учат граматиката, техните ръководители посещават лекции по методика на обучението по българския език, стилистика. Те преминаха и курс за повишаване на квалификацията, а в петък ще получат сертификати за обучението си. За молдовските ученици пък предстои да се срещнат със студенти от специалност „Български език и литература“. 
И 23-те деца са силно впечатлени от красотата на Русе, от живота в големия град, както и от доброто отношение на преподавателите. 
Супер е думата, с която всички единодушно описват преживяването си
Желанията на тези чисти деца са малки и изключително лесно осъществими. Те искат просто да си купят шапка с козирка, тъй като това е модерно. Възхищават се на малките неща, като например магазин за месо, който те наричат голяма месарница, в която любимото им „кокошо месо“ е по-евтино от това в Молдова. 
Много ми харесва Русе, всичко е красиво и интересно. Бяхме в центъра, много ми хареса фонтанът пред Съдебната палата. Бяхме в Канев център, изнесоха ни беседа как и от кого е построена сградата, разведоха ни по аулите на университета, ходихме и в един голям магазин „Кауфланд“, сподели Татяна от Кайраклия. Тя също казва, че българският език е лесен и нищо не я затруднява, тъй като вкъщи също си общуват на български. 
Красивото крайбрежие на Дунав, Екомузеят и мамутът пък са направили най-силно впечатление на 14-годишните Иван и Максим, които вече са препоръчали на близките си да дойдат в Русе и също да разгледат забележителностите. 
Архитектурата в града много ми хареса, но най-много ме впечатли университетът. В Кишинев ние нямаме такива големи и хубави университети. Нашите са по-малки и по-стари. Обичам да пътешествам и затова градът ми харесва. Бих се върнала отново. Общувахме с русенци, за мен езикът не е труден, защото в семейството го практикуваме, но усещам напредък след обучението си, каза 17-годишната Валерия. 
Молдовската група ученици и учители присъстваха и на тържественото откриване на новата учебна година в понеделник и децата са останали възхитени от тогите на ръководството на учебното заведение. Истински емоциално беше и
запознанството им с талисмана на университета РУмен, с когото се снимаха за спомен
Най-малка от 23-мата ученици е 13-годишната София, която също е възхитена от голямата и красива сграда на университета. Въпреки че е толкова малка, тя не изпитва абсолютно никакви затруднения с българския език, като обяснява, че подготовката в училище й е напълно достатъчна. София сподели, че с удоволствие би се върнала отново в Русе. Голяма част от децата също са на това мнение, като дори са категорични, че ще дойдат след няколко години, за да следват именно в Русенския университет. 
С много положителни впечатления, но и с известна доза носталгия от Русе си тръгва Раиса, която споделя, че ще й е много мъчно за всичко тук. Тя живее в село Кирсово, за което разказва, че се дели на две части - половината гагаузи, половината българи, но всички се разбират. Вкъщи говорят много малко на български, защото майка й е гагаузка и не разбира добре езика. 
Много обичам да пътувам и когато ми предложиха да замина за България, аз не се поколебах и за миг. Много ми харесва Русе, защото архитектурата в центъра е великолепна, като една малка Венеция е, казва Раиса.  
На тръгване 23-те деца приканват и всички русенци да посетят Молдова, като обясняват, че има много манастири в скалите, крепости и редица забележителности, които си струва да бъдат видени.