Една русенка на 67 години неотдавна мина по пътя на пилигримите Ел Камино. Донка Великова се запалва от многобройните пътеписи, които й попадат в интернет. Тя пише в сайта на Камино с надеждата да си намери другарче за дългия преход. Докато чака отговор, чете книги и гледа филми и клипчета за пътешествията по поклоническия маршрут, който започва от Франция, изкачва Пиренеите, преминава от изток на запад през цяла Северна Испания, докато стигне до прочутата катедрала „Сантяго де Компостела“, където се пазят мощите на св.Яков. Но времето минава, а никой не се отзовава.
Кутията на желанията
През януари 2015 г. групата, с която медитира, се събира, за да отбележи настъпилата нова година. И за да е празнично, измислят кутия на желанията, всеки написва на листче какво мечтае да му се случи и го пуска в нея. „Аз написах, че желая да измина Ел Камино, пуснах го и го забравих“, разказва Донка. 
Зимата отминава, идва лято и през август тя, която е и запалена планинарка, изкачва Рила в компанията на своята дружка от групата за медитация Елка Бончева. Десетина дена след завръщането си в Русе влиза във Фейсбук профила на приятелката си и буквално не може да повярва - там чете: „След Рила, хайде, догодина и пътя Камино!“. Елка нищо не е споделила в планината, но сега двете решават заедно да преживеят това приключение.
И започва подготовката. Двете дами подхождат като професионални пътешественици, още повече че отпуската на Елка е само 17 дни. Изчисленията сочат, че няма как да изминат целия маршрут от над 800 км, но 350 км са оптимален вариант. Скоро графикът е готов: 15 дни ходене, от които 13 дена по 25 км и два дена по 28 км. Другите два дена са за полетите от България и обратно.  
Като заклет турист Донка знае, че раницата не трябва да е бреме. Затова спазва желязното правило - да не тежи повече от 1/10 от теглото на човека. И багажът й е точно 6,5 кг със задължителната бутилка вода. 
Стилизираните миди и жълтите стрелки
Отправната точка на Пътя за Донка и Елка е испанският град Леон. Там виждат изображението на първата мида, което оттук нататък ще срещат навсякъде. То, заедно с жълтите стрелки, ще им бъде пътеводител. Легендата разказва, че мидите се превърнали в символ на Ел Камино, защото в далечни времена първият поклонник, който трябвало да прекоси буен планински поток, получил свише указание за брод от подредени мидени черупки. Мидите са оцветени в жълто, изображението им е стилизирано и напомня лъчите на слънце, отбелязва Донка. Тя разказва още, че този символ най-често се намира върху бетонните колонки, които маркират маршрута и върху някои от които е отбелязан километражът. И все пак трябва да си наблюдателен, защото стилизираната мида може да се открие и върху пътната настилка, по мантинели, върху сгради, скали, камъни и дървета. 
В началото Донка вървяла със спортни обувки, но скоро започнал да я боли единият пръст, наложило се да го налага с мед, който носела за подкрепа. Сменила обувките с други, евтина китайска изработка, и за своя изненада с тях нямала никакви проблеми. Оказали се всъдеходки. 
Албергето
Поклонническият път в наше време не е нито кой знае колко труден, нито опасен, защото отдавна е превърнат в бизнес. По маршрута има чешми, а в населените места има различни варианти за настаняване: от хотелчета и хостели до т.нар. алберге, нещо като туристическа спалня или хижа. Албергетата са най-много и са предназначени само за поклонници. Евтини са, от 5 до 10 евро според условията, които предлагат, и мястото, където се намират. Донка разказва, че през целия си маршрут са спали само в алберге. Някои ангажирали местата си отрано, но двете русенки гледали да пристигнат до 14 часа, за да намерят свободни места. 
Какво всъщност предлага албергето? Поне там, където Донка и Елка отсядали, било изключително чисто и подредено. Няма лукс, но пък за сметка на това са осигурени всички условия за почивка и лична хигиена, за приготвяне на храна, разказва Донка. При настаняването всеки получава пакет със спално бельо за еднократна употреба, изработено от юта. В кухнята човек може да си свари кафе или чай, да си направи салата, сандвич или нещо аламинут. Съдържателите предлагат закуска и вечеря, но след заявка. Нашите дами обаче предпочитали да си купят храна от близките магазинчета и кафенета.  
На много места освен задължителната баня има перални и сушилни, тъй че можеш да се изпереш. На сутринта дрехите ти са изсъхнали, което е страхотно удобство, разказва Донка. Обичайно спалните помещения са с по 10-20 легла, най-често на два етажа. Най-голямата спалня, с 56 легла, била в О Себрейро. „Е, това може да ви се стори кошмар - толкова хора на едно място, хъркане, движение, но се преживява. Освен това, когато си извървял 20-30 км, сънят идва лесно, поне аз нямах проблем, защото предварително си бях взела тапи за уши“, разказва пътешественичката. 
За тези, които се интересуват от финансовата страна на пътуването, Донка отбелязва, че е вложила в него около 650 евро. За 14 нощувки платила малко над 130 евро, а около 500 евро й стрували самолетът и храната. Тъй като отрано си купили самолетните билети за двете посоки, те излезли по 150 евро.
Мълчанието и енергията на пътя 
Едно от важните неща по Пътя е мълчанието. Някои поклонници дават обет за мълчание и извървяват маршрута, без да продумат. Но за Донка моментите на мълчание идват спонтанно, като някаква вътрешна необходимост.
„Не сме се уговаряли специално с Елка, но километри вървяхме, без да продумаме, всеки вглъбен в себе си или отдаден на безмълвното общуване с природата. Когато исках да остана насаме със себе си, изоставах“, разказва пътешественичката. В тези мигове животът й ту преминавал като на филмова лента, ту я провокирал да мисли за ненужното и безценното в него. 
Веднъж, докато вървяла, емоцията така я завладяла, че избухнала в плач. „Сякаш някакъв поток се отприщи от мен, плаках дълго и неудържимо, дори не зная защо, но след това се почувствах омиротворена и щастлива... сякаш Божията ръка се беше простряла над мене, за да ме освободи и пречисти“, изповядва тя. Друг път от устата й напирали песни и тя им давала воля. 
Тъкмо в тези съкровени моменти Донка усещала нещо много специално - енергията на Пътя, невероятно преживяване, което трябва да се почувства, защото не може да се опише с думи. „Казват, че точно над земния път минава Млечният път, така че мога да кажа: минах по съзвездието. Как усетих енергията ли? Имах желание да вървя, без умора. А емоциите? Те завладяват сърцето ти. То сякаш се отваря към всяко цветче, дърво или животно, които виждаш, към хората, които срещаш - все сърдечни, усмихнати, предават ти от своя позитивизъм“, споделя Донка. 
Buen Camino! (Добър път!) е пилигримският поздрав, с който хората, независимо от националност и език се идентифицирали като съмишленици. 
През целия път Донка вървяла с цвете в косите. Хареса си някое и го закичи, а то сякаш й дава сили. И това често правело впечатление. Един румънски младеж пожелал да я снима, а когато разбрал, че е българка и от Русе, я прегърнал спонтанно. В отговор тя подела румънска песен и двамата запели. Друг път германка я прегърнала. Чак тогава Донка забелязала, че жената е забола в косите си същото като нейното цвете. А във Финестера, докато вървяла край океана, насреща й се задала двойка. Младежът така се загледал по латинката в косата й, че загубил равновесие и паднал. Всички избухнали в смях, а тя запяла. 
Сантяго де Компостела и божието изпитание
Финалната точка на Ел Камино е Сантяго де Компостела. Като всички пилигрими Донка и Елка бързат да се наредят на опашката в канцеларията, за да получат своята Компостела, свидетелството на пилигрима. Те показват Credicial del Peregrino, книжката с печати от всяко населено място, през което са минали, за да им издадат заветния документ. Цената е 5 евро, включително и за красивата опаковка за съхранение на Компостела. 
Когато идва редът на Донка, тя подава 10 евро, но вместо ресто 5 евро получава 15. Русенката връща парите в повече и се опитва да обясни на служителката, че е в грешка, но тя не я разбира и отново й дава банкнотата от 10 евро. Така няколко пъти. Накрая, за да не бави опашката, Донка прибира парите и се оттегля. Започва да мисли дали пък тя не се е объркала и да е дала 20 вместо 10 евро. „Чувствах обаче, че тези пари не са мои, банкнотата сякаш пареше в ръката ми. Бях убедена, че не трябва тези пари да остават у мене, приех случката като божие изпитание“, разказва Донка. 
Докато се чуди какво да прави, влиза в катедралата „Сантяго де Компостела“ и като всички останали се насочва към олтара със статуята на св.Яков, един от Христовите апостоли, покровител на града и патрон на храма. Решава да дари парите на храма. Оглежда се за кутия за дарения, но не забелязва. Тогава Донка решава да следва потока и като всички останали минава зад статуята, за да я прегърне. Там вижда ковчежето с мощите на светеца и кутията за дарения. „Не мога да ви опиша какъв товар падна от мене, как ми олекна, щом пуснах парите. Доплака ми се, но това бяха сълзи от радост, от облекчение“, споделя тя, убедена, че Господ е решил да я изпита. 
На Края на Земята
Обикновено крайната точка на Ел Камино е Сантяго де Компостела. Някои от поклонниците обаче стигат и по-далече - до Края на Земята, на 100 километра от катедралата на св.Яков. Това място е нос Финистера, а името му идва от латинското Finis Terra (Краят на земята). Тук, на брега на Атлантическия океан, според древните свършвал светът. Затова още в езически времена мястото било почитано. По-късно християнството свързва Финистера с мисионерската дейност на св.Яков и то се превръща в притегателна точка за поклонниците му. Затова там е и същинският финал на Пътя, който испанците са отбелязали с бетонен знак, върху който е изписан нулевият километър.
Донка и нейната спътница нямало как да не видят Края на Земята, но да извървят още 100 км нямали време. Затова дотам отишли с автобус. Донка споделя, че да видиш от Финистера океана, е невероятна красота и усещане за свобода. Но за нея най-важното преживяване там си остава онова усещане за безкрай и съвършенство на света, което в този момент е изпитала. Нещо подобно на това да изкачиш планински връх и да погледнеш от него.