Невероятно е усещането да се докоснеш до книги, ръкописи и снимки, които са били притежание на един от големите български писатели, изследователи и учени, призна директорката на русенската регионална библиотека „Любен Каравелов“ Теодора Евтимова. Тя трудно скриваше вълнението си, разгръщайки страниците на най-новото дарение, което получи библиотеката преди дни. 
Обадиха ми се две жени - оказа се, че това е снахата на академик Михаил Арнаудов Искра Арнаудова и нейната дъщеря, внучката на академика Олга, разказа Евтимова. Двете дами пристигнали от Съединените щати, където живеят, и разчиствайки семейното жилище в столицата, една от най-важните им грижи била да намерят най-подходящото място за ценните книги и документи на именития си свекър и дядо. Нямало много място за колебания - и двете знаели, че по-голямата част от архива на учения по негова собствена воля е дарена на библиотеката в родния му град. Така че оставало само да направят връзката и да поканят русенци в София, тъй като времето на родствениците на Арнаудов било оскъдно. Всъщност, 
дарението те направиха буквално два дни преди полета им обратно за САЩ
Особено вълнуващо било това, че и Искра Арнаудова /самата тя литератор и автор на книга за своя свекър/, и Олга подготвили специални слова за церемонията. 
Искра открила в ръкопис на Михаил Арнаудов думи, които са били изключително уместни точно за церемонията по връчването на дарението: 
„Аз се гордея с моя русенски произход, аз уважавам всичките морални и интелектуални качества на русенци, проявени тъй бляскаво в миналото и настоящето.
В миналото Русе прояви своето здраво национално и патриотично съзнание чрез културни и революционни почини, които му отреждат видно място между големите огнища на възрожденското движение. Знаменито е миналото на града!...“, се казва в този новооткрит текст. Той завършва със следното: „Величествена е тази епопея на прогреса във всички области на труда, която краси новата история на Русе, и аз се прекланям пред нея с най-дълбока синовна почит“.
Когато човек разгледа снимките, които двете дами са включили в дарението, се откриват много фотографии, които са направени именно в Русе. Част от тях са заснети през 1968 година, когато 
90-годишният акад.Михаил Арнаудов е удостоен със званието Почетен гражданин на Русе
Запазено е и специалното удостоворение за това - това вече ще може да се открие в РБ „Любен Каравелов“. 
Много снимки показват различни срещи при различни гостувания на учения в Русе. Притежание на библиотеката вече са фотографии на Арнаудов с русенските митрополити Григорий и Михаил, има снимки с дългогодишния главен редактор на някогашния вестник „Дунавска правда“ - предшественика на вестник „Утро“, Цвятко Цвятков, по-известен като Бай Цвятко, но също и с дами от някогашния русенски соцелит като Йорданка Бартолова, Златка Голкочева и други. Една от снимките показва Михаил Арнаудов в оживен разговор с представители на трупата на русенския театър - надписът на гърба на фотографията гласи: „4 април 1926 г. 50 години от първото представление на Русенския градски театър и 25 години от построяването на сградата“. 
Ценни автографи показват приятелствата и колегиалните отношения на Михаил Арнаудов в литературните среди от миналия век. Сред най-добрите му приятели е бил лирическият поет Кирил Христов, за когото дори учителите в училищата даваха определението „Лирик“ - като прочетено наобратно името на поета /шега, която той самият обичал да си прави/. Затова и в дарението има подписани от Кирил Христов книги, както и от друга ценена от Арнаудов авторка на исторически четива - Фани Попова-Мутафова. С автограф е подарявал на Арнаудов свои книги и 
малко позабравеният литературен критик и историк Димитър Борисов Митов
автор на множество студии и анализи на творчеството на български автори от първата половина на миналия век, а също и критически текстове за западноевропейската литература, по която той е бил специалист - завършил е Колеж дьо Франс и Сорбоната в Париж. 
Не по-малко вълнуващо е било словото и на внучката на Михаил Арнаудов Олга при предаването на дарението в сградата на националната библиотека „Св.св.Кирил и Методий“. Вероятно за някои от читателите на „Утро“ то ще бъде интересно, затова ще цитираме част от него:  
„С вълнение бих искала да се обърна към присъстващите от името на моя баща, Петър Арнаудов, който ни напусна неотдавна, на 3 май. Беше музикант от голяма класа, преподавател на един труден инструмент - цигулката, където се беше утвърдил като един от водещите в своята  област.  
Ето какво пише баща ми в своите спомени за Михаил Арнаудов, моя дядо:
„Когато беше погълнат от най-сериозна работа, вдълбочен в писане, никога не се сърдеше, ако беше прекъсван често пъти по някакъв съвсем нищожен повод. Запечатала се е в паметта ми неговата изключителна работоспособност - наведен над ръкописите и книгите си сутрин от 8.30 до 13 часа и следобед от 14.30 до 18 часа.     
Изключително гостоприемни, 
баща ми и майка ми Фанка винаги в събота и неделя посрещаха гости
В най-ранните си детски години помня, че редовно ни посещаваха Кирил Христов, Георги Константинов, Димитър Сяров, Тодор Боров, Георги Крънзов, д-р Димитър Стоевски, художника Ненко Балкански, проф.Андрей Стоянов, загиналият млад и талантлив цигулар проф.д-р  Христо Обрешков, проф.Димитър Ненов и много други.
Баща ми беше удивително работоспособен, подвижен, пъргав. Обичаше да се занимава с несвойствен за него труд - да кове нещо, да копае, да сади дръвчета и ред други дейности. Местните жители много го уважаваха и обичаха заради неговата непринудена към всички любезност и демократичност“.
По-нататък в словото си Олга Арнаудова продължава:  
„Една от задачите, които дядо ми постави пред нашето семейство, е да запазим голямата му лична библиотека, която съдържа томовете, излезли изпод перото му, статии, публикувани в печата и в списания по политически и литературни въпроси и рецензии за него. Не виждаме по-добър начин това да стане от това да се предадат на съхранение на регионална библиотека град Русе, където вече се съхраняват книгите от кабинета му, предадени там през 70-те години. 
Русе беше за моя дядо много скъп и с него го свързваха много връзки и приятелства
които далеч надминаваха факта, че е роден там. От Русе е неговият учител Никола Бобчев, който го подтиква да се занимава с наука. Често той пътува до Русе, за да изнесе лекции или да участва във важни културни събития, свързани с живота на града. В Русе работи като главен секретар в общината и неговият брат Димитър в продължение на повече от 40 години. По случай неговата 90-годишнина в Русе се организира честване. Тогава той посети мястото, където е бил ханът на дядо му Михаил Панов, и въпреки новия градоустройствен план на града, без никакви колебания посочи точното място, където се е намирала родната му къща...  
От името на нашето семейство бих искала да благодаря на директорката на библиотеката, Теодора Евтимова за нейната неуморна дейност делото на Михаил Арнаудов да пребъде и през този век“.
След всички вълнения и радостната суматоха по пренасянето на дарените 15 кашона с ценни книги  ръкописи, сега предстои в РБ „Любен Каравелов“ да опишат новите скъпоценности, след това да ги подложат на процедура за обеззаразяване - едва след това реликвите ще заемат мястото си в помещението, отделено за фонд „Академик Михаил Арнаудов“. За да ги разлистват с трепет учени, студенти и любознателни граждани.