Доц.д-р инж.Атанас Колев
След последните земетресения в Италия темата за големите русенски земетресения става особено  актуална. България не спада към опасните земетръсни зони и повечето русенци не са изпитвали ужаса от  люлееща и огъваща се под краката земя, от силното наклоняване на големите жилищни блокове, аха да рухнат. Споменът от земетресението на 4 март 1977 г. е много силен у преживелите го и те се стресират от всеки трус, за разлика от непреживелите подобен ужас.
Земетресенията са природни бедствия, породени в земните недра от освобождаваща се огромна разрушителна енергия. Затова те са от най-значимите бедствия у нас. Силата им се определя по деветстепенната Магнитудна скала на Рихтер (М 0-9), отчитаща отделената енергия и предизвиканите трептения на повърхността. Въздействието върху земната повърхност се отчита по различни сеизмични скали: 12-степенната на Медведев-Шпонхойнер-Карник (MШK-64) в Европа, от 1996 г. в Европейския съюз се използва по-съвременната Европейска макросеизмична скала EMS); модифицираната скала на Меркани в САЩ; скалата на Омори в Япония. 
Информация за разрушената инфраструктура, за деформациите в почвата, за психическото въздействие върху хората
и пр. дава скалата MШK-64. 
Най-слаби са земетресенията от I степен, а  най-силни - от XII. Усещат се III и по-високите степени, при V се преместват предмети, при VIII се срутват по-слабите постройки, а при по-високите степени пораженията са значителни.   
Застрашени от земетресения са 97% от територията на България, която спада към втори ранг на опасните участъци на планетата. Най-опасните сеизмични зони са Благоевградската, Софийската, Маришката, Шабленската, Великотърновската и Горнооряховската. Най-силни и чести са трусовете в Тихоокеанския земетръсен пояс - 75-80%. Балканският полуостров е най-активният възел в Европа,  където стават 15-20% от земетресенията по света, но те са 2-3 пъти по-слаби и редки, отколкото в Япония, Алеутските острови и Камчатка. 
Енергията на едно земетресение с магнитуд М6,8 е колкото електрическа енергия консумира стохиляден град за една година. Силата на земетресението в Хаити (2010 г.) с магнитуд М7,0 е 35 пъти по-голяма от силата на атомната  бомба над Хирошима. Най-опасното при земетресенията е разрушаването на сградите, при което загиват и се осакатяват много хора. На открито и далече от сградите опасността е минимална, защото човек може само да падне на земята.
Силата на земетресението не е правопропорционална на нанесените поражения
При по-малък магнитуд и по-плитко огнище, се получават същите поражения (а може и по-големи), както при земетресение с по-голям магнитуд и по-дълбоко огнище. Времетраенето на едно земетресение е секунди, но често след първия трус следва поредица от по-слаби. Последващите трусове продължават понякога с дни, дори и с години. От известните земетресения, най-продължително е започналото през 1870 г. в Средиземно море и затихнало в 1873 г., с десетки хиляди труса, описани са и около 300 по-силни. 
Римските автори Плиний, Стробон и Помпоний Мела описват античния град Бизоне, край гр. Каварна, разрушен от силно земетресение и потопен на морското дъно през I в. пр. Хр. 
Едно от най-силните земетресения през Средновековието, X степен по скалата МШК-64, с епицентър в морето, разрушава Варна (1444 г.). Тези две земетресения са дали отражение на територията на днешния Русе, но не са описани и затова нищо не се знае за тях като местни събития.
През Второто българско царство има данни за три значими земетресения: на 13 февруари 1196 г., 7 часа сутринта, М7; на 10 май 1230 г., около 7 ч М7.1 и през 1327 г., М7. 
Земетресението на 10 май 1230 г. е с голяма разрушителна сила и съвпада с построяването на храма „Св. Четиридесет мъченици“ в Търново. Опустошавайки далечни градове в Източноевропейската равнина, то предизвиква масово срутване на сгради в България, за което 
свидетелстват разкопките в средновековния град Червен
- разрушен от земетресение по време на царуването на цар Иван Асен II. 
До ХХ в. са ставали големи земетресения по нашите земи, но данните за тях са оскъдни. В България земетресения се регистрират  от 1892 г., с основаването на Сеизмологична служба към Централната метеорологична  станция в София, а  с уреди се записват от 1905 г. 
В. „Утро“ публикува (16.04.2016 г.) най-големите земетресения в България през ХХ в.:
- на 31.03.1901 г. - в Шабла и Калиакра - две земетресения с М7,2 и М7,1;
- през 1908 г. във Велико Търново и Горна Оряховица,  М7,0;
- на 15.02.1909 г. в Ямбол, М5,9;
- на 14.04.1909 г. в Г. Оряховица, М7,0; 5) на 14.06.1913 г.  в Г. Оряховица, М7,0;
- на 14.04.1928 г. в Чирпан, М6,9, разрушени са всички сгради в Чирпан и Борисовград (дн. Първомай), без покрив остават 7000 семейства;
- 18 и 25.04.1928 г. в с. Поповица и с. Гълъбово, Пловдивско, М7,0 и М5,6. Двата труса поразяват територия, с над 400 000 души население. Пострадали са 240 села, 30% от Пловдив е разрушен, загиват 120 души; ранени са 1000 души;
- на 17.03.1942 г. в Разград, М7,0, с епицентър у нас и масови разрушения, загиват 102 души;
- на 4.03.1977 г. с М7,2, епицентър Вранча, продължило 55 сек. В Свищов са срутени блокове, под  развалините умират над 200 българи, в Румъния загиват 1570 души, ранени - 11 000;
- на 27.10. 2004 г. в София М5.5, с щети на сгради в Силистра, Разград, Русе, Плевен. 
Вранчанското огнище в Източните Карпати
северно от Букурещ, е главен център на сеизмична активност в Югоизточна Европа. Земетресенията му, като най-силни и опустошителни в региона, са отбелязани в писмени паметници през вековете. Активността на огнище Вранча е сравнително постоянна, на всеки сто години разтърсва с 2-3 разрушителни земетресения. По години „най-активна“ е 1940-та с 28 труса с магнитуд над 4, като 23 от тях са през периода октомври - декември,  а през ноември е друсало  16 пъти. Следващите пикове със същата сила, са през 1959 г. - 11, през 1960 и 1966 г. по 10 труса.
През  ХIХ в., като най-близко до границата с Румъния, в Русе са усетени 8 вранчански земетресения, а силно - тези през 1838 и 1893 г. Земетресението от 26 октомври 1802 г. е силно усетено в Русе, Варна, Видин. За него румънският автор Атанасиу пише: „В Букурещ се съборили почти всички куполи на църквите. Било е почувствано в цялата страна, а също и в Лвов, Варшава, Петербург, Москва, Истанбул и др.“ 
От прегледа на макросеизмичните прояви на вранчанските земетресения на територията на България до 1976 г. се установява, че максимални сътресения са отбелязани в един и същ район - Крайдунавската област от Оряхово до Силистра, в Русенско, в Разградско и района на Дулово. От земетресенията след 1892 г. у нас най-силно е било земетресението с М7,3 на 10.11.1940  г., проявило се с максимална интензивност (VII степен) в Русенско, Никопол, Свищов и др. През 1866 и 1873 г. в Русе са усетени земетресения от IV-V степен, а в турски документ от 1875 г. е отбелязано земетресение VI степен, засегнало Русе, Варна, Шумен и др. Следтрусовете му са усещани през следващите години в селища в Северна България. Силни земетресения са почувствани и през 1880, 1885 и 1887 г. 
Големи щети в Русе предизвиква земетресението във Вранча през 1977 година
Временно прекратяват работа заводите ЗИТА, нефтопреработвателният „Леон Таджер“, „Изкуство“ и др. 
Разрушени са десетки едноетажни и двуетажни сгради, училища, детски градини и др. Пострадалите жилища в Русе и окръга /днес областта - б.р./ са над 1000. Само в града сериозно са засегнати над 60 жилищни блока. В болницата постъпват 36 тежко пострадали русенци, 98 са необитаемите домове, а комунистическата пропаганда съобщава в контролираните от нея медии само за „леки повреди по сградите“.
Получени са пропадания на Пристанище Русе Запад, повреди по кейовата стена, по съоръженията и железните пътища. Жилищният блок „Русия“ край жп гарата, наречен с горчивина Кулата в Пиза, постепенно се накланя застрашително и живеещите в него 52 семейства сега треперят за живота си. Сериозно са повредени сградата на Музикалната гимназия (на ул. „Борисова“), големи са щетите и по органа в католическата църква „Св. Павел от Кръста“, възстановен през 2004 г. и  др. 
От анализа на Каталога на земетресенията с огнище Вранча-Румъния, се установява, че 
за периода 1091-1977 г. с последствия за Русе са били 28 земетръса
с магнитуд 6,5 и по-голям, а с М7  и по-голям, здраво разтърсили Русе, са 14. Най-силни са следните:
- На 24.11.1516 г., М7,5, с дълбочина h=100 км, разтърсило в 12 ч по обед. 
- На 26.10.1802 г., М7,4, h=150 км, разтърсило в 10 ч. 55 мин. 
- На 10.11.1940 г., М7,3, h=150 км, разтърсило в 01 ч 39 мин.  
- На 10.10.1446 г., М7,3, h=150 км,  разтърсило в 04 ч.  
- На 04.03.1977 г., М7,2, h=110 км, разтърсило в 21 ч 21 мин. 
- На 10.05.1230 г., М7,1, h=150 км, разтърсило в 07 ч.  
- На 29.08.1471 г., М7,1, h=150 км, разтърсило в 08 ч.  
Любопитно е, че през целия ХVII в. силните земетресения са само три: едно с М 6,7 и две с М 6,6. Най-спокойно е било през 1740-1790 г., със земетресения  под М 5,5. С най-силни земетресения (между М 5,5 и М 7,0) се характеризира ХIХ в.
Едва 8,5% от жилищата (313 983 бр.) у нас са застраховани срещу земетресение, което означава, че липсва застрахователна култура и прекалено много се разчита на късмета. Земетресения е имало и ще има, те са част от живота на планетата Земя, но това не означава да се изпада в паника при всяко от тях. Слаби, регистрирани с чувствителни прибори земетресения стават непрекъснато. Колкото и странно да звучи, трусовете без поражения трябва да ни радват, защото те освобождават натрупаните в земята напрежения и намаляват риска от внезапното им освобождаване, предизвикващо разрушително земетресение. Повод за спокойствие е, че построените сгради, при строг контрол за спазване на нормативните изисквания след земетресението в Стражица, са по-устойчиви от старите. 
Като всичко друго, земетресенията не са случайни явления във вселената и затова са полезни, тъй като не позволяват натрупаната енергия в недрата на земята да се освобождава с мощен катастрофален взрив. Чрез тях на повърхността излизат нови минерали, обогатяващи почвата и допринасящи за подобряване на прехраната ни; бликват геотермални извори с лечебна вода и др.
Съвременната наука може да определи къде и с каква максимална степен ще стане земетресение
но не може да предскаже точното време на настъпване. При първото предсказано земетресение в гр. Ляонин, Китай (1975 г.), макар че територията е гъсто населена, хората са предупредени и загиват само няколко души. Учените компенсират невъзможността да се предскаже точното време на земетръса с открития Закон за повторяемостта на земетресенията, според който колкото по-дълго е затишието в даден район, толкова по-вероятно е настъпването на катастрофален трус. 
Има  прогнози, че България ще се разтърси с магнитуд над 7-а степен (дори М8), вещаещо разрушаване на сгради. Според специалистите от Българската академия на науките, честите и слаби земетресения във Вранча предпазват от такъв трус, въпреки че според друга теория - на около 40 години в тази зона става голямо земетресение. Успокояващото е, че силни земетресения стават рядко, но при тях, както и при футбола, логика няма. Затова пакетът с най-необходимите вещи, задължително с електрическо фенерче, нека да е под ръка, близо до входната врата. За всеки случай.